Ние с нея сме съперници. Да го кажем така: ние с нея сме колеги. Живеем заедно, пием заедно, спим в едно легло, но пишем отделно. Аз съм надарен с непостоянство. Тя – с упорство. Няма война между половете, има (две основни) различия. Горните. Никой от нас няма вина за това. Не можем един без друг. Понякога не можем и заедно. Като Лев и София Толстой сме, водим си педантични дневници и педантично ги оставяме някъде, захвърлени без надзор… Ето извадки от моя:

Един художник ми каза:

Знаеш, пич, колко е досадно, когато жена ти започне да се облича, за да отидете някъде заедно, нали? Когато те попита „Какво да си облека?”, ти немееш. Това е по-сложно от китайски коан. По-скоро ще отговориш на „Какъв е звукът от пляскането с една ръка?”, отколкото на „Какво да си облека?”. Направо да полудееш! Е, радвай се, защото твоят приятел, художникът, откри ключа от бараката. Слушай ме внимателно! Вместо да се нервираш, че заради нея отново ще закъснеете за партито, ти само казваш небрежно: „Обличай си се спокойно, скъпа, аз ще те чакам долу в бара.” Ще видиш, че тя винаги пристига още преди да си си изпил на спокойствие второто малко уиски. Страхотен номер, а?

Един поет ме научи:

Знаеш ли как безнаказано от любимата се пропива хонорар, приятелю? Аз ще те науча. Ето сега с теб двамата имаме пари, защото сме печатани поети. Имаме страхотни жени! Не трябва да ги разочароваме, защото, нали, не ни отива. И сега отиваме в „Астория”, там дори и пръстените за салфетки ни познават. Но преди това минаваме през… през… абе, там, откъдето се купуват салатиери и купуваме по една. Свършваме си нашата работа. А после, когато се приберем при жените си, още от вратата ги целуваме и казваме: „Виж, скъпа, к’ва готина салатиера!” „Откъде?” „Ми купих я…” И се почва: „Ти си купил нещо за къщата?! Такава сладка салатиера! Толкова си мил! И сладък!! И прекрасен!!!”

Сега, аз не съм някой побъркан колумнист, за да уча „моите хора” да ви лъжат. Това, което изложих, е личен въпрос – на интереси. Надали всички ваши мъже са художници и поети, но си мисля, че можете поне да ги накарате да бъдат такива. Не е трудно. Не боли. Опитайте някой път. Така винаги ще знаят кои сте. А вие сте Дамите, много ясно!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара