За Новата година отново няма как да поискам Световен мир, защото, както в последните изминали такива, никога не са ми достигали около 20 сантиметра за толкова висока цел като Световен мир, а също и килограмите спрямо ръста ми не съответстват.
Съгласете се, че ако си само 165 см над морското равнище и тежиш няма да ви кажа колко, но със сигурност не си в моделския калъп, и като си нямаш микрофон, обсипан с пайети и малка коронка, която през цялото време аха да падне – как да си въобразиш, че някой ще чуе желанието ти за Световен мир – та кой сериозен човек ще го уважи! Е, няма как да стане, да бъдем реалисти, нали!
Значи Световният мир отпада
за тази година, генерално.
Иначе за 2022 наистина би ми се искало известно ограничаване на вредните въглеродни емисии, като едно добро начало. Другото си го знаем – здраве и всичко най-прекрасно за любимите ни хора, пътешествия, студентски вълнения за порасналите ни деца и вълнуващи любови (пак за тях, ние нашата вече сме я срещнали)… За да не досаждам с още изброявания – прочетете си готовите късметчета, които се продават в пликчето с фино точените кори за баница, е – и аз за същото ви говоря.
Сега да бъдем сериозни.
Голяма ми дъщеря миналата година си взе кученце – голямо колкото пантоф номер 37. От приюта я успокоиха, че бебето няма много да расте – най-много още десетина-петнайсет сантиметра, добре де – нека да са двайсет, може и двайсет и пет, но не повече от трийсет. За 8 месеца кученцето Бейли (кръстила го била на мен, защото някога съм споделила, че любимото ми питие е „Бейлис“ – то ми беше в далечните малкоследтийнейджърски години, но детето така запомнило и нека не го разочароваме, нали.
Та кученцето Бейли започна да расте и да расте, и се оказа, че е била много лабрадор с малко други хръткенски гени, с две думи Бейли порасна почти до кръста ми, а като се изправи, става по-висока от мен,
но още си е чисто бебе
и смята, че като седнете, може да скочи в скута ви и да се сгуши кротко, нищо че крачетата (крачета ли казах, говорим за дълги крайници, които бяха крачета преди почти година, а днес – лежейки върху коленете ви, те опират земята, а ако нямате здрава опора, като нищо ще се катурнете с все стола). Та любимата играчка на Бейли е една плюшена маймуна, останала от детските години на моите вече пораснали дъщери.
Отношенията между Бейли и маймунката са трогателни – обичат се и им личи, неразделни с една дума, а ако посегнеш към едната, другата се вкопчва и започва едно сърдене, ръмжене –
представете си плюшена маймунка да ръмжи,
е – нашата не ръмжи, но пък Бейли го прави и за двете. Един ден – от чиста злобичка, както би казал Карлсон, който живее на покрива, иначе на шега, дръпнах маймунката и замахнах, все едно я хвърлям напред. Бейли се стрелна да си хване играчката, която обаче аз доста подличко мушнах зад гърба си, после разперих ръце, нали ще си играем?!
Никога, никога не правете това, нито у дома, нито в парка, нито където и да било, защото цената, която ще платите е много висока! Когато Бейли осъзна, че маймунката й я няма там някъде напред, тя замръзна, полека се обърна и объркано ме погледна, и аз видях какво означава да счупиш нечие сърце.
Толкова е лесно, дори шегувайки се или на игра, да направиш така, че да заболи, не че не съм го знаела, чела или патила през годините, но за първи път
очите на едно кутре ме удариха между челото,
за първи път в живота си се намразих истински и за първи път ми се прииска да падна на колене и да моля за прошка. Едно кученце бе, по-скоро едно голямо куче, което още се мисли за бебе и ти скача върху коленете с намерението да се сгуши там, нищо че краката му се влачат на пода, то ми даде урока на годината, че и за следващата.
Когато моите приятели от „Жената днес“ ме поканиха да напиша какво бих искала за 2022, първото което ми изскочи в главата беше: Нека никога повече Бейли да не губи от поглед маймунката си!
0 Коментара