12 милиарда птици са избити от американското правителство, за да бъдат заменени с дронове.

Като всяка голяма държавна програма, този проект започва от нещо смислено, преди да се разрасне до абсурдни размери и да погълне милиарди долари. Специалистите по електроника от ЦРУ хванали поялниците през 1959 г., защото били изнервени от това как вашингтонските гугутки цапат стъклата на лъскавите им автомобили. Постепенно се увличат в проекта, създават си лоби във Вашингтон, а правителството започва да налива колосални средства за излавяне и унищожаване на пернатите.

Доста бързо властите осъзнават, че това е чудесен начин да се държи под око цялата държава. Затова след 2001 г. из небето на САЩ хвъркат милиарди роботи с интегрални схеми, жички и моторчета, чиито очи-камери не се затварят и за миг. Живите птици се превръщат в рядкост, а тези вездесъщи дронове днес не само пазят градската хигиена, но и ежеминутно шпионират десетки милиони редови американци.

Ъм, моля, какво?

Да, шегувам се. Всъщност „Птиците не са истински“

(www.birdsarentreal.com) е сред най-забавните конспиративни теории, с които можете да се сблъскате напоследък. Започната е на шега от тийнейджъра Питър Макиндо, който искал да се присмее на всички, които вярват точно в подобни неща. „Излязох на улицата след едно парти в Мемфис, Тенеси, и започнах да крещя все по-абсурдни неща. Приятелите ми умираха от смях“, разказва самият той във филм на програмата на СиБиЕс „60 минути“. В момента го следват 2 милиона души и не бих се обзаложил, че всички са наясно с вложения идеята хумор.

Научих за този сайт от Жак Сервин, основател на изключително влиятелното сатирично движение YesMen, което се занимава от 30 години с разобличаване на истински правителствени и корпоративни конспирации. Правят го чрез всевъзможни акции, в които се преструват на говорители на различни организации, институции и фирми, понякога дори на американското правителство. Северин изнесе лекция пред студентите ми за това

как използват абсурда и сатирата,

за да накарат силните на деня да признаят за шокиращи реални прегрешения, които се опитват да скрият. Под ударите им попадат компаниите „Ексон“ и „Дау кемикълс“, Пентагона, влиятелни правителствени агенции.

YesMen и сайтът на Макиндо са чудесни, артистични начини за борба с лъжите, защото предлагат здравословен скептицизъм, който е основен начин за достигане до истината в свят, в който лъжата ни заобикаля. Но хуморът далече не е единственото оръжие, което ви е нужно.

Комикът Бил Меър обича да казва, че

лъжите са като вирусите: трябва да развиваме имунитет.

Ако продължим аналогията, не е ли по-добре да сме ваксинирани или да имаме лекарства, вместо да влезем в спешно отделение? Спазването на хигиена на фактите играе ролята на ваксина. Терминът „фактчекър“ е познат на доста хора и в България вече и има чудесни сайтове, които се занимават с проверка на информацията, като „Фактчек БГ“ (www.factcheck.bg). И тъй като съм непоправим оптимист, реших да потърся добри съвети от държава, която не от вчера е в авангарда на разпространителите на фалшива информация и където населението в момента живее в алтернативна реалност. Оказа се, че в Русия има свестни медийни изследователи, сред които са създателите на сайта „Фактчекинг – 5 надежных способов проверить информацию (www.mediatoolbox.ru/factchecking/) („Фактчекинг – 5 надеждни способа да се проверява информация“). Ето техните съвети, насочени основно към журналисти, но напълно приложими от всеки редови потребител на новини, с моя коментар:

1. Търсете първоизточника на информацията или потвърждение от няколко независими източника.

Тук има два потенциални проблема. Първо, не винаги е лесно да се стигне да първоизточник, ако не си професионален журналист, който е интервюирал въпросния човек или видял оригиналните документи. Ако се смяташ за журналист и не спазваш това правило, значи просто не си. Второ, важно е да се разбира кои източници са независими един от друг. В епохата на съкратените новинарски бюджети и дигитализация,

трябва да се внимава за взаимни връзки

между източниците. Да речем, една и съща информация може да се появи на два сайта, които изглеждат различни, но всъщност са собственост на една и съща компания, организация, платформа. Това е особено остър проблем в България, където медийната собственост е трудно проследима. Дори в разговори с хора е важно да се пита откъде е дадена информация, защото не са малко случаите политици да папагалстват опорни точки, да са недопрочели нещо и да го представят като факт от последна инстанция. И не на последно място – понякога твърде голямото задълбаване в суровите данни без нужната подготовка е

пагубно занятие.

По време на пандемията имахме безброй примери за това как хората ровеха за публикувани научни статии в една или друга посока, които не са минали още одобрение от независими специалисти (т.нар. „партньорска проверка“, златният стандарт за отсяване на зърното от плявата в науката), и излизаха с „доказателства“ на практически всяка теза. Затова е важно да има специалист, който да коментира и да поставя нещата в правилния контекст.

2. Попитайте противоположната страна.

Това е прословутото правило, което е злато в журналистиката, но не и когато се прилага без мисъл и механично. Не всяка тема има валидна „противоположна“ страна, „второ мнение“, опонент. Не е задължително да търсите мнението на някой неофашист или отрицател на Холокоста всеки път, когато стане въпрос за престъпленията на Хитлер. За журналистите

подходът към източниците

трябва да е на базата на компетентността. Специалист по имунология и вирусология от най-известния университет по заразни заболявания в Лондон с десетки научни публикации не може да бъде „балансиран“ с педиатър, чийто опит във вирусите се изчерпва до познания за настинките при двегодишните. Да се отнасяш критично към нечии квалификации и да искаш тяхната проверка не е същото като да нападаш характера, външния вид или начин на говорене, затова не слушайте онези, които ви казват, че подобен здравословен скепсис е атака ad hominem.

А какво трябва да прави редовият медиен потребител? Ами точно същото – вижте кои са хората, които са поканени в студиото, от кого се взема интервю, и преценете дали това предаване, водещ, телевизия, радио, издание заслужават вашето доверие.

3. Учете се да разпознавате фейковете.

Руският сайт, откъдето е този съвет, много уместно дава Борат, персонажа на Саша Барон Коен, като пример за нещо, което хората приемат за чиста монета. Изобщо сатирата и сарказмът остават често пъти неразбрани за масовата публика, което ги прави малко съмнителни като начин за борба с фалшивите новини и конспирациите. Проверката на информацията е много сериозна и комплексна дисциплина, която изисква познания в много области – от лингвистика и лексикология до компютърни науки, от география – до дигитална криминалистика.

Залогът там често пъти е голям.

Да речем, разпознаването на т.нар. „дълбоки фейкове“ (видео материали, в които някой реален човек върши или говори нещо, което обаче не се е случило никога) е от интерес не само за новинарските организации, но и за правителства, следствени органи и куп други институции, за които отсяването на лъжата от истината е ключово важно. Представете си някой да бъде осъден на базата на подобно видео, което изглежда истинско, но всъщност е фалшиво. Какво остава за вас като потребители? Развийте си навика да пускате всяко нещо от значение за вас през малко по-гъсто сито.

Няма нужда да сте виртуози

в проверката от коя точка в света идва някоя снимка, по кое време е направена, и каква скрита информация съдържа. Достатъчно е да умеете някои основни неща като да пуснете в търсачката на „Гугъл“ (ето го описано тук добре от сп. „Пи Си Мегъзин“: https://www.pcmag.com/how-to/how-to-do-a-reverse-image-search-from-your-phone№ ). За останалото можете да използвате работата на специалистите, до плода от чиито усилия често можете да стигнете само с няколко клика в търсачката.

Съществуват безброй организации, които се занимават с това – добър пример е Центъра за информационна устойчивост (https://www.info-res.org), който прави фактологически разследвания, цитирани от големи новинарски агенции като „Франс прес“.

4. Помнете: точността на фактите е по-важна от сензацията.

Ами да – ако сте редови потребител, вие не сте Си Ен Ен, че целият ви бизнес модел да зависи от бързината, с която намирате и споделяте новините. Ако сте журналист, бързината също никога не бива да е по-важна от точността. Журналистиката има една валута и тя е доверието на публиката.

Когато доверието е загубено, няма причини да се следи определена медия.

За отделния човек личната репутация в новинарско отношение не е особено важна – уви! – но пък не е ли хубаво да се заобикаляте с хора, които ви дават точни съвети, а не фантазии? Не е ли добре самият вие да сте наясно как да отсявате зърното от плявата? Много ми се иска всеки да разбере колко са важни стандартите в установяването на доказателства в науката и какво се случва без тях.

5. Използвайте социалните мрежи внимателно.

Не знам дали има нужда да уточнявам нещо повече тук. Едно от забележителните явления, които наблюдаваме вече повече от десетилетие, е привидно експоненциалното нарастване на човешката глупост, роенето на раздорите и експлозията на противоречията. Това е само илюзия. Виновна е бързината и способността ни да споделяме всичко без ограничения, както и това, че всеки се изказва по всеки въпрос с минимални задръжки. През 1858 г. в. „Ню Йорк Таймс“ обявява телеграфа за „повърхностен и твърде бърз“, че да може да се използва за установяване на истината. Тази оценка е снобарска, но не чак толкова невярна. В САЩ

фалшиви новини са се разпространявали много успешно

дори от отците-основатели (гениалният Бенджамин Франклин е бил доста изобретателен и в тази област). Те не са се свенели да пишат съвсем бавно и преднамерено лъжи един за друг. Телеграфът, радиото, телевизията, социалните медии не променят нищо фундаментално в човешката психология. Обаче те правят нещо друго – създават възможност лъжата да се разпространява все по-бързо и по-бързо, все по-масово и последователно, довеждайки накрая до пълно объркване. Затова вижте съвета ми от т. 4 – дори да сте професионален журналист, точността винаги е по-важна от сензацията. А ако сте просто редови медиен потребител, замислете се

колко ви е важно да споделите нещо преди всички други?

Помислете, че бързината в случая всъщност е начин да станете част от масата, да се слеете с тълпата. Харесва ли ви това? Съмнявам се, затова ударете спирачки на пръстите си. Поне прочетете какво споделяте и изчакайте сензацията да бъде потвърдена. Лично за себе си прилагам това правило доста консервативно, въпреки изкушението да съм пръв в съобщаването на някаква новина на хората, които ме следят в социалните медии. Когато Русия нападна Украйна на 24-и февруари т.г., започнах да получавам съобщения по „Телеграм“ за ракетни удари и за думите на Путин, но изчаках двайсетина минути докато СиЕнЕн си прекъснаха програмата с тази новина. Ще кажете – нищо не е, но ако ме познавате, ще разберете, че съм проявил

въздържателски героизъм.

Използвах като основа за тези съвети руски източник, за да илюстрирам най-важната си препоръка: фактите не могат да оцелеят, ако няма общество, което да ги цени. Ето, в постмодернистичния миш-маш на Русия на Путин те просто нямат значение. Ако истината е важна за вас, останалото са подробности и рецепти как да се проверява това или онова. Умения се учат, източници на добри съвети има много. Обаче ако истината не ви е важна, а предпочитате провокацията, сензацията, емоционалността – тогава те са безсилни.

Накрая, подозирам, че се чудите как птиците-дронове се зареждат. Еми, само ги погледнете как са накацали по електрическите жици вечер. Инженерите от ЦРУ са били изобретателни хора и са предвидили създаването на безконтактната зареждачка за вашия смартфон.

Проверете, ако не ми вярвате!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара