Тери Пратчет: „Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите.“

Преди десетилетия, когато Берлинската стена все още стоеше като мрачен символ, разделящ светогледи, от едната страна на стената лъжата беше официална държавна политика. В целия “Източен блок” изтерзани, географски затворени и информационно изолирани хора бяха принудени ежедневно да консумират лъжи в големи количества. За някои от тях всичко, в което вярваха, всичките им усилия, животите им се оказаха лъжа, когато стената падна. Това е познание, което не пожелавам на никого.

И е познание, което малцина могат да понесат.

Та, ако си мислите, че това с фалшивите новини, пропагандата и лъжите е нещо ново, не е. Старо е като света. И е част от вечната игра на власт и влияние. Някои са довеждали лъжата до доктрина, начин на живот и основание за чудовищни дела. И все ще се намират нови някои, които да правят това.

Човек би си помислил, че след всичко това хората сме поумнели, научили сме нещо, развили сме се. Но не сме. Развил се е само инструментариумът и каналите, които ползваме за пропагандата и лъжите. Даже лъжите не са се развили, въртят се в кръг –

темите, дори думите са често същите.

Сега, обаче, мащабът е различен. Толкова различен, че това е световна война. Война срещу обективността, достоверността, надеждността, фактите, истината. И в крайна сметка война срещу нещо много по-фундаментално – доверието.

Доверието е нещо като невидимото лепило на обществото, без което то просто няма да съществува.

“… без общото доверие, което хората имат един в друг, самото общество ще се дезинтегрира, тъй като много малко отношения са основани изцяло върху това, което се знае със сигурност за другия човек, и много малко отношения биха се запазили, ако доверието не е толкова силно, или по-силно от рационалното доказателство или личното наблюдение”, казва видният немски социолог Георг Зимел във “Философия на парите”, труд, публикуван през далечната 1900 г. Изобщо темата за доверието е огромна в социалните науки и играе ключова роля в обясняването на процесите, явленията и развитията в човешките общества.

Днес я наричаме информационна война.

Особеното е, че се случва без обявени участници, а страните в нея са анонимни. Варира от злоупотреба с данни, през злоупотреба с информация до откровени лъжи. Има си армии – тролове, ботове, създатели на фалшиви новини. Хора, които използват виртуалната информационна среда така, както Дяволът чете Евангелието и са впрегнали силата на съвременните технологии за създаване на фалшиво и невярно съдържание. От “безобидни” фалшиви новини за смъртта на известни хора до deep fake съдържание, което е така добре направено, че може да заблуди дори опитни хора.

С развитието на всякакви виртуални платформи и с настъплението на социалните мрежи информационната война придоби нови, почти неконтролируеми измерения. Гигантски бази данни се търгуват за подмолни цели, общественото мнение се моделира безогледно, пропагандата процъфтява, а хората са все по-разделени и затворени в капаните на страховете си, които опитни манипулатори подклаждат непрестанно. Обичайните източници на тези действия са все държави с, меко казано, съмнително държавно устройство – авторитарните и хибридни режими стандартно ползват подобни практики за удържане на властта си и за създаване на паралелни реалности, в които “пленяват” умовете на населението,

за да изпълняват самопораждащи се пророчества.

Зад армиите платени глашатаи в онлайн пространството стоят добре организирани и добре финансирани групи от познавачи на пропагандните технологии. Зад псевдо-медиите, които не отговарят на никакви етични и професионални критерии стоят същите хора. Ако се проследят нишките, те често водят до едни и същи източници и до едни и същи интереси.

Много време отне, докато стане ясно, че това е наистина война. Много време и много драми на съвременността ни, които можеха да бъдат избегнати. Сега социалните мрежи се опитват да модерират съдържанието и да маркират фалшивите новини (доколко успешно е друга тема), сега истинските медии са под тежък натиск да държат стандартите, защото има много от онези, другите “медии”, а ЕК създаде механизми и task force за мониторинг и контра мерки срещу разпространението на фалшиви новини и тн. Това, разбира се, не е достатъчно.

Уви, актуалните събития го показват в пълна сила. Елементарен поглед върху ставащото с войната в Украйна показва ясно колко далеч са стигнали и колко страшни са последствията от работата на пропагандата. Думите на Оруел

“Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила”

никога не са били по-верни. Парадоксално, тогава когато човечеството има неограничен достъп до всякаква информация, ergo би трябвало да знае, разбира и може повече, то е най-податливо и уязвимо за лъжата. Живели сме толкова дълго с удобството на предвидими дадености, че напълно сме загубили рефлекс и съпротивителни сили. Учат ни на много неща, някои полезни, други не, но никой не се сети, че светът днес е различен, комуникационната среда е различна, а ние не знаем как да функционираме адекватно в нея, как да изграждаме критична преценка за информацията, която потребяваме и която ни бива подавана през разни канали, как да отделяме фактите от внушенията, полу-истините и откровените лъжи, как да правим ясна разлика между реални данни и пропаганда и т.н. А без тези умения всеки съвременен човек се превръща в лесна мишена на изкусни манипулатори и в рупор на лъжи, фалшиви новини и страхове. Защото, не се съмнявайте нито за момент, точно това е сърцевината на всяка пропаганда и лъжа –

експлоатирането на архетипните човешки страхове.

До дъно. Без милост.

Да, никой не ни учи как да се справяме в света на информационната война. Но ние затова сме хора, защото можем да се самообучаваме. Защото можем да преодоляваме границите на собственото си невежество.

Информационната война е тук и няма да приключи скоро. Затова е препоръчително да се “въоръжим”. И преди да споделим новина или видео, да напишем пост или коментар с нещо, което някой ни представя като голямо разкритие, преди да последваме някого и да го превърнем в свой доверен източник на информация, е хубаво да проверим от друг, независим източник, да помислим, да преценим добре.

Контролът е наш. Силата да решим е наша. Изборът е наш.

От едната страна в тази война са армиите от тролове, на които им плащат, за да сеят дезинформация и да рушат нишките на доверието. От другата страна сме ние – всички останали. Реално от нас зависи троловете да останат безработни, кукловодите им да загубят влиянието си, парите да секнат и пропагандата и лъжите да се превърнат от доминиращ наратив в маргинална бележка под линия. Наистина от нас зависи. Колкото и пари да имат господарите на злото, ние сме повече от техните тролове и манипулатори. И не сме за продан.

Сериозно ли ще оставите хора, които работят за 10 стотинки на коментар да ви казват какво да мислите, какво да говорите и на какво и кого да вярвате???

Facebook Twitter Google+

0 Коментара