Мариана Маринова: Пластичната хирургия може да спасява човешки съдби

Мариана Маринова е известна като организатор на едни от най-популярните конкурси за красота в България и още в няколко държави. Самата тя е носител на титлата „Мисис България Глоуб“ през 2007 г. Бившата тв водеща смята, че XXI век ни дава голяма свобода по отношение на критериите за красота, и че днес всичко е възможно. С нея говорим по актуални теми – кое кара жените да посягат все по-често към скалпела и естетическите процедури, да се подлагат на диети, да се грижат за себе си все повече. Дали това е мода или неосъзнат стремеж да се подчертае онова, което се асоциира с младостта и здравето? Или може би по малко и от двете?

Снимки: Теди Грозданов, грим Анелия Марчева, гардероб KIARA FASHION

Мариана, промениха ли се стандартите за женска красота през последните няколко години?

Стандартите на живот се променят през годините, съвсем нормално е това да се случва и по отношение на критериите за красотата. А дали е за добро? Това само времето ще покаже, но ако разгледаме много стари снимки или дори ако се върнем още преди времето на фотоапарата, ще видим, че образът на жената, обявена за “красавица” се е променял многократно през епохите. Древните  гръцки статуи ни показват идеализирана форма, която за жените означава широки бедра, пълни гърди и не толкова равен корем. Кралица Елизабет I влиза в обществото с дебел пласт грим, който се превръща в символ на класа по онова време. След Френската революция гримът става много по-семпъл, а обемът на невероятно пищните рокли е смален наполовина. През 1890 г. се

появява „Момичето на Гибсън“.

Идеалът за женственост е тънка и висока фигура, голям бюст и широки бедра. През 20-те години на XX век преобладава  вкусът към екстравагантната външност – късо подстригана права коса, навити къси чорапи, ярко червило, силен грим. През 30-те и 40-те години жените започват смело да носят мъжки костюми. През 50-те светът се е прекланя пред пищните форми на Мерлин Монро, а през 70-те моделите вече са само кожа и кости. Тази тенденция се запазва и през 80-те. 90-те е ерата на топ моделите, същевременно времето на най-слабия женски идеал в историята – Кейт Мос. И така идва нашето време. XXI век ни даде

голяма свобода по отношение на критериите за красота,

все по-често се говори за макси модели, за красиви се приемат различни форми, различни раси, всичко по отношение на красотата днес е възможно. Пластичната и естетична медицини се развиха много, но тук идва капанът на свободния избор. Можем да превърнем пластичната хирургия в наше оръжие или в наш бич. Е, свободата винаги крие опасности, а свободният избор е оръжие само когато е в ръцете на интелигентни хора. Аз смятам, че красотата е илюзия, наша собствена представа. Вярвам, че красотата трябва да е начинът, не по който изглеждаш, а какво е твоето вътрешно усещане.

Кое е най-важното, което една жена трябва да знае, преди да посети пластичен хирург?

Много е важно да си наясно със себе си. Пластичната операция е нещо много по-сериозно от това да си смениш цвета на косата. Трябва много пъти да си се погледал в огледалото и да не си доволен от това, което виждаш, за да поемеш по този път. Аз например много дълго време обмислях ринопластиката. Имах доста изразен нос, типично балканска черта, години наред като застанах пред огледалото и виждах само носа си, а тогава бях тв водеща. Знаете, че по принцип телевизията има качеството да увеличава и разширява. Например на

екранът винаги визуално прибавя едни 4 килограма,

това важеше и за носа ми. И накрая се реших, но не си направих операцията, защото искам да приличам на Анджелина Джоли. Не, това не трябва да бъде водещо, не разбирам младите момичета, които отиват със снимка на някоя звезда и казват на хирурга: „Искам да приличам на тази“. Така се раждат така нарочените „клонинги“. Запомнете, каквото и да правите, опитайте се да запазите своята индивидуалност. Аз днес не мога да различа повечето момичета, разделям ги на руса и кестенява, всички са с еднакви скули, еднакви устни, котешки очи, остри брадички, чипи носове. Не съсипвайте красотата си, тя няма калъп. Пипайте с мярка и не забравяйте, че в дозата е отровата.

Откъде трябва да се информират днешните жени, за да са наистина подготвени, преди да посетят кабинет или клиника по пластична хирургия?

Аз мога да споделя моя личен опит. Винаги съм била водена от личното си усещане към доктора. Информирам се, разбира се, предварително за няколко специалисти, след това отивам на  консултации и накрая е въпрос на усещане, поне при мен е така. Важно е да го почувствам като приятел. Предпочитам да избера лекар, при който мои познати или

приятели вече са правили някаква корекция,

това ми дава някаква сигурност. Не гледайте форуми и коментари в интернет, там всеки може да пише. Например клиника със сериозна рекламна кампания може да напише и 1000 поста, уж лични, за да вдигне рейтинга си. В същото време може да има перфектен лекар, а името му да не е известно в мрежата. Сега например, с последната ми планирана операция, от 100 пластични хирурзи в Истанбул, посетих петима лекари, много популярни, и накрая се спрях на д-р Корай. Всъщност той няма супер лъскав профил в Инстаграм, споделя малко операции, там рекламата не е чак толкова важна, но работи много, а практиката при хирурзите в важна.  Материалната база също е много важна. Не просто да отидете някъде, където се взима операционна под наем и лягаш на масата на хирурга.

Това е вашето здраве,

а това е операция с пълна упойка, реанимация, преди красотата това е вашето здраве. Добре е да си дадете сметка, че ролята на анестезиолога е много голяма. Болница „Оптимед“, в която работи моят доктор, е многопрофилна, има екип от анестезиолози, има легла за реанимация и след това болнично място за след операцията, а не да отидеш да лежиш в хотел и да се свързваш с доктора по телефона постоперативно, както се прави на много други места.

Защо според теб жените искат да променят природните си дадености – защото старостта ги плаши или има друга причина? При теб лично кое надделява?

Пластичната хирургия, не веднъж съм казвала, спасява човешки съдби. Има доктори, които я комерсиализират прекалено, но тук се връщаме на правото ни на свободен избор. За съжаление XXI век не се хвали като особено морален, така че е въпрос на лична отговорност, както на пациента, така и на лекаря. Аз мога да дам моя снимка преди ринопластиката, а това лесно ще отговори на въпроса  защо съм оперирала носа си. Ами защото ми пречеше на увереността. Аз водех разговор и в главата ми седеше: “Този защо ме гледа в носа“.

Да се чувстваш красив дава свобода,

самочувствие, лекота и е крачка към по-голям успех. Разбира се, не е условие за успех, но е стъпка. Добре оформеният бюст е бил критерий за женственост в повечето епохи. Е, когато нямаш такъв, а медицината е измислила вариант да го направиш, защо това да не ти даде по-голяма увереност в личните отношения? Щом има начин да заживееш по-добре в кожата си, защо да не се възползваш? Нашето тяло е нашият дом, а за дома си се грижим нали? Няма лошо жената да се поддържа, да се грижи и да се променя. Старостта не е порок, но да остаряваш красиво е привилегия и днес имаме тази възможност, защо да не се възползваме?

Как би коментирала пластичните корекции на най-известните звезди в Холивуд? Те различават ли се от това, което родните знаменитости променят, когато правят някакви корекции?

Не мисля, че трябва да възхваляваме звездите в Холивуд, а и те са царе на т. нар пластмасова красота, те просто създават трендове. Например Доли Партън – руса коса, малка талия, огромен бюст. Памела Андерсън също, те изглеждат супер изкуствено, но създадоха тенденция и много момичета искаха да приличат на тях. Същото се повтори с Ким Кардашиян и сестрите й, създадоха тренд  “бразилско дупе” и това завладя света. Издънки има навсякъде – и в Холивуд, а и у нас. Аз лично съм за операциите, но тогава, когато са направени така, че да се запази индивидуалността на човека, присъствието му, по някакъв начин да се запази естественото излъчване.

Не станаха ли прекалено комерсиални „корекциите“, дори агресивни, и до къде трябва да стига провокацията, когато се доверяваме на пластичен хирург?

Някои от модерните визии наистина са прекалено натрапчиви. Пак се връщам на това, че е въпрос на избор и вкус. Много често обществото, в което живеем ни налага определени критерии за начина, по който изглеждаме. Аз например, преди 11 години взех решение да си направя така нареченото бразилско дупе, защото живеех във Венецуела. Работех там в сферата на модата, трудно се вписвах в общата картинка, защото жените са с по-пищни форми, а

аз за тях бях почти анорексичка.

За да бъда приета по-добре и да стана една от тях, реших да направя тази корекция. Не съжалявам, освен за метода, по който бе направена операцията, но не и за формите. Имам впечатлението, че точно в държавите с по-нисък стандарт на живот, каквито са тези в Латинска Америка, или на Балканите, хората са по-склонни да прекаляват с операциите. Гърдите да са големи, носовете да са изпилени, дупетата – вирнати, никакъв манталитет. Дали защото сме живели дълго време подтиснати и искаме да се забележим отдалече, но в Европа не е така,

европейците са доста по-елегантни

и деликатни в това отношение. Има едно нещо, което обаче не разбирам и с което не съм съгласна – това са корекциите при прекалено млади момичета. Силиконови импланти на 18 години, големи устни, скули. Лекарите, които се съгласяват да го правят, не ги разбирам, а също и родителите. С това трябва да се внимава.

Има ли бум на пластичните корекции по време на пандемията от Ковид-19?

Мисля, че пандемията поне за малко ни направи по-смирени. Има обаче бум сега, явно това са постпандемични симптоми. Определено светът е полудял. (смях)

Как живее днес Мариана Маринова и кои са нейните приоритети?

Днес съм много по-смирена от преди, научих се да приемам нещата такива, каквито са, да се боря само за онези, които мога да променя и да приемам с разбиране всичко, което не мога. Баща ми ми казваше още като бях на 20, че няма смисъл да се нервираш за неща, които не зависят от теб, бил е прав, както за повечето неща, които ми е казвал. Все още съм човек на емоциите, адреналинът е това, което дава смисъл на нещата, които правя, продължавам да бъда рисков играч. Мразя страха и съм готова на всичко, за да го победя.

Приоритет съм си аз,

научих се не да се обичам, а да обожавам себе си. Нямам за цел да се харесвам на другите, живея за себе си на 100 процента. Времето, прекарано с близките ми и любимите ми хора е най-важно, дори вече след работата. Отделям много време за спорт, започнах да участвам в маратони, половината ми ден е спорт, ходя на йога, на практики за дишане, обикалям планините. Очаквам с нетърпение пролетта, тъй като имам в листа си няколко върхове в България и два-три в Европа. Имам време да гледам филми да чета книги. Освен това уча психология.

Как прекарваш времето с твоите прекрасни деца и в коя област би искала да ги видиш реализирани?

Покрай пандемията си останах повече вкъщи, ангажиментите ми се разредиха и имам повече време за децата. Обикаляме различни места в България, събираме печати от обекти с история. България е прекрасно място с богата история, а историята трябва да се познава, това са корените ни. Малкият ми син, Митко, е запален по спорта, а аз искам да го направя професионален спортист. Сега се занимава със спортна гимнастика и футбол – полагам много търпение и създавам условия да не се откаже. Дъщеря ми Йоана е човек на знанието, учи езици, отдават и се, спечели стипендия за образование в чужбина. Тя има желание да стане лекар, дори вече се готви за изпити в университета. В семейството ми има лекар – майка ми, и ще се радвам тя да продължи традицията.

Беше част и от тв риалитито „Фермата“. Какви емоции те връхлитат, когато си спомняш за твоето участие?

„Фермата“ е уникален формат. Място, на което можеш да изпиташ волята си, дори чисто човешките си качества. Харесва ми идеята на предаването за родолюбието и българщината. Корените са нещо важно, а ние, българите, имаме толкова много, с което да се гордеем. Мечтая да преживея този риалити формат отново.

Кои са приоритетите ти за тази година?

Вече нямам големи амбиции като преди, имам мечти. Не гоня цели, живея по-смирено и по-спокойно в кожата си. Работя по няколко нови проекта. Искам да реализирам едно танцово шоу, аз съм дългогодишна състезателка по спортни танци и имам планове в това отношение. Разбира се, движа модните конкурси, искам да завърша магистратурата  си. Напоследък пиша много, може би пък да успея да завърша нещо, което да нарека книга, в края на годината, ако е рекъл Господ. Най-важните приоритети са здравето, децата ми и искрените взаимоотношения.

В предварителния разговор стана дума и за една прекрасна идея относно конкурса „Лейди България“?

В края на март се надявам да успеем да реализираме церемонията „Лейди България“. Искам този конкурс да бъде посветен на България.  Ще имаме кауза, свързана с нашата страна, един от туровете ще е с автентични носии от различни райони. Българската жена е уникална и мъжете ни трябва да са горди и да ценят повече жената до себе си. Искам да използвам списание „Жената днес“, за да отправя едно послание към младите момичета: Момичета, външната красота не е всичко! Работете върху съдържанието. Учете, четете книги, търсете информация, светът е пълен с прекрасни неща, намерете си поне едно странично занимание, което да ви изпълва, спортувайте, създайте себе си. Красотата ще дойде като допълнение на всичко онова, което сте възпитали в себе си и ще бъде прекрасен завършек на образа ви.