Държавата получава среден 3.33 за грижата си за българските деца

Ден преди Деня на детето, Национална мрежа за децата представи дванадесетото издание на мониторинговия доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ Среден 3.33 е общата оценка за работата на държавата и институциите през 2022 г.  Изводите в “Бележник 2023” бяха представени в сградата на Народното събрание .

“Бележник 2023” оценява напредъка на държавните институции в грижата за българските деца в 8 области – благосъстояние и детска бедност, образование, здравеопазване, семейна среда и алтернативни грижи, ранно детско развитие, насилие над деца, детско правосъдие, спорт и култура, както и детско участие.

Експертното проучване се базира на информацията, предоставена от над 25 национални и местни институции, включително министерства. Независимият мониторинг включва анализа и оценките на 30 автори и 7 външни оценители – експерти от международни и национални институции и организации. Специално място в доклада има

мнението на деца и младежи,

както и на хората, чиято роля е да ги подкрепят – родители, учители, здравни и социални работници и др.

“Бележник 2023” отбелязва най-голямо раздвижване в грижата за ранното детско развитие, но регистрира срив в областта на детското здравеопазване. Така, макар и да е малко по-висок от всички години досега, успехът на държавата не мръдна от среден за 12-ти пореден път.

“Иронично, но факт – нестабилността в държавата накара властта и институциите да се огледат за истински важните за обществото теми. Така политиките за българските деца, които години наред бяха усилие само на гражданския сектор, най-накрая бяха забелязани. Ако има воля, законодателна и изпълнителна инициативност – много проблеми могат бързо да бъдат придвижени.”, коментира Пламена Николова от НМД и един от авторите на “Бележник 2023”:

Мария Брестничка от НМД:

“Забелязва се раздвижване в определени области. Но всичко, направено и през миналата, и през предишни години, е “на парче”. Трябва да е ясно кой отговаря за детските политики в България и той да има мандата да планира и координира така, че всяко дете да има най-добрите възможности за живот, а семействата в България да бъдат подкрепени. В България такава структура няма. Няма и визия и план за това какво искаме за децата – за четвърта година България e в нарушение на собственото си законодателство и няма Национална стратегия за детето. Затова и години наред не се случва голямата промяна, която да направи така, че всички деца в България да са добре, а семействата им да се чувстват подкрепени в отглеждането им.”