Сцената сякаш е създадена за Саша Гьотцел и той се чувства комфортно на  нея. Но зад привидното спокойствие и изключително силното сценично присъствие на главния гост-диригент на Софийската филхармония стоят години на работа и търпеливо изучаване не само на партитурите, а и на историята и философията на класическата музика, които го превръщат в диригент със собствен поглед, задълбочен прочит на нотния текст и безспорен любимец както на публиката, така и на музикантите, с които работи.

Пътят на Гьотцел в класическата музика сякаш е предопределен. Баща му свири в най-престижния в света оркестър – Виенската филхармония, и малкият Саша израства в кулоарите на Виенската опера, Концертхаус и Мюзикферайн. И сякаш решението му да стане музикант е напълно естествено.

„Абсолютно! За първи път взех диригентска палка на 2-годишна възраст, без да знам какво точно правя, просто имитирайки това, което виждах на концерти. Да стана диригент никога не е било наистина съзнателно решение, а  по-скоро път, по който винаги съм искал да вървя. Музиката е моят живот и не мога да си представя да живея без нея. Освен това тя е най-добрият естествен стимулант на серотонин. Красотата на музикалното изживяване е като атракционно влакче. Тези, които сте се возили на него, винаги искате да се върнете“, казва Саша.

Той започва да учи цигулка и дори работи известно време като музикант на свободна практика във Виенската филхармония.

Как стигнахте от цигулката до диригентския подиум?

Винаги съм искал да стана диригент. Но баща ми, който е професионален музикант, ми каза, когато бях дете, че първо трябва да науча инструмент на най-високо професионално ниво. Той беше прав и аз го направих. Това ми позволи да науча 80% от основния класически репертоар от практическа гледна точка, както и да се докосна до най-високото качество на свирене. Имах привилегията да работя с много от най-големите световни диригенти и солисти, обикаляйки света и изучавайки дирижирането от първа ръка от тези велики диригенти.

Имате ли идоли?

Идол ми е всеки диригент, който може да направи музиката вълнуващо и вечно преживяване. Истинските икони нямат срок на годност. Погледнете Моцарт, Бетовен, Мерилин Монро или Елвис Пресли. Да намериш ключа, за да станеш безвременен, е крайната цел на всеки артист.

Кариерата му като диригент го среща с Филхармоничния оркестър на Канагава, Симфоничния оркестър на Бретан, Австрийско-корейския филхармоничен оркестър, Симфоничния оркестър NHK, Мюнхенския симфоничен оркестър, Дрезденския филхармоничен оркестър, Националния оркестър на Франция, Израелския филхармоничен оркестър, Лондонския филхармоничен оркестър, симфоничните оркестри на Люксембург, Страсбург и Ванкувър. Активно участва и като

оперен диригент на постановки в Мариинския театър,

Виенската народна опера, оперите в Анже, Нант, Монпелие, Рен, Националната опера на Нанси, в токийската зала Бунка Кайкан.
Той е и главен диригент на филхармоничния оркестър „Борусан“ в Истанбул, с който е гостувал на международните фестивали в Залцбург и „Би-Би-Си Промс“. Саша е дирижирал концерти с артисти като Даниил Трифонов, Юджа Уанг, Рудолф Бухбиндер, Мърей Парая, Максим Венгеров, Аркадий Володос, Юлиан Рахлин, Дениъл Хоуп, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Анна Нетребко, Рене Флеминг, Брин Терфел, Пьотър Бечала.

С какво се отличавате от останалите диригенти?

С нищо и с всичко. Нищо, тъй като ние всички сме хора по ДНК. Всичко, както всички сме по природа съвсем различни.

Важна ли е връзката с оркестъра?

Разбира се. Ако я нямате – не можете да свирите на инструмента си. Оркестърът е инструментът на диригента. Само си представете пилот от Формула 1, който не знае дали колата му има 3 или 4 колела. Диригентът трябва да познава своя оркестър на 100%. Това е единственият начин да го преведете успешно и ефективно през приключенските пътища на класическия музикален репертоар.

Къде е магията на класиката?

Всички са напълно наясно с многообразието в поп музиката, джаза или рокендрола, докато много малко хора познават многообразието в класическата музика. Време е да преоткриете класиката! Има хиляди страхотни пиеси във всички жанрове и мога да гарантирам, че всеки може да намери музикален стил, в който да се чувства „у дома“. В нашето съвремие класическата музика не е елитарна, не е изключителна – тя е част от нашата история и култура и е толкова вълнуваща колкото храната, танците, киното или каквато и да е друга форма на изкуството. Предизвикайте ме – кажете ми, че никога не сте чували произведение от класическа музика, което да ви е харесвало – гарантирам ви, ще намеря едно!

А вие? Кое произведение обичате да изпълнявате най-много?

Не е произведението – неговото изпълнение ме вълнува. Повечето хора смятат, че има специално произведение, което ги кара да настръхнат. Но всъщност – това е качеството и вълнението на изпълнението. Разбира се, има някои пиеси, които предизвикват по-мощни енергии по естествен път, но в моя случай, като изпълнител, това е качеството на изпълнението. Като слушател е различно.

На сцената Саша е емоционален, но в разговор е уравновесен и създава усещането за спокойствие.

Как си почивате?

Като се наслаждавам на природата. Да слушам вятъра, който свири мелодии през листата в гората, да гледам и слушам животни, море, реки – просто цялата чувствена природа изнася концерти за нас всеки ден. Ако мога да се наслаждавам на природата, мога напълно да се отпусна и да заредя батериите си.

А какво ви вдъхновява тогава?

Отново природата – тя е най-големият ми източник на вдъхновение. Максимумът в разнообразието създава перфектния баланс като цяло. Изкуството трябва да осигури същото преживяване. Всеки цвят, всеки импулс, който искам от оркестъра, вече е „измислен“ от природата. И още: Aз не се интересувам от предполагаемите параметри за преживяване на изкуството и музиката, а от моята отговорност като артист да дам шанс на хората емоционално да преживеят изкуството като част от собственото си емоционално осъзнаване. Ако не можем да докоснем сърцата на публиката в концертната зала, ще изчезнем. Нашата стойност се определя от емоционалното преживяване, което можем да предоставим на нашата аудитория.

Бъдещето на класиката е неясно. Как го виждате?

Винаги е било така. Но големите кризи означават и големи шансове. Ние сме в еволюционна точка, не само биологично, но и в развитието на нашите култури и общества. Нуждаем се от креативно мислене и креативно лидерство, за да помогнем новаторски да оформим нашето бъдеще. Две неща свързват хората, независимо от културния фон, повече от всичко друго – спортът и изкуствата. Бъдещите общности ще се стремят да свържат тези две неща. Аз самият много скоро ще започна проект, свързващ спорта и изкуствата, както и осъзнаването на изменението на климата. Виждам нашето време като чудесна възможност. Ако всички си помагаме, можем да оформим нашето бъдеще и това за нашите деца – това е нашата отговорност.

Може ли всичко да се каже с музика?

Не всичко и защо трябва да е така? Може ли всичко да се каже с думи? Музиката е език, езикът на душата. Но за да се обясни теорията на относителността на Айнщайн – това е определено нещо, за което трябва друг език.

А защо трябва да слушаме класика?

Защото иначе животът ви ще е скучен. Ако не знаете класиката, не знаете какво пропускате. Това е като първата целувка – преди нея не знаете какво пропускате. След като сте я преживели – вече не искате да живеете без нея.

В какво вярва Саша Гьотцел?

В образованието. Само когато познаваме историята и ценностите от миналото – фалшиви и правилни, – ще можем да създадем нови за нашето бъдеще. Образованието е единственото нещо, което може да защити света и не говоря само за интелектуалното образование. Усмивката може да промени света около вас.

Като главен гост-диригент на Софийската филхармония Саша Гьотцел гостува редовно в зала „България“. В есенния полусезон на националния оркестър, той имаше два концерта – на 24 септември с Малерова програма и на 22 октомври, когато  представи произведения на Моцарт и Щраус.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара