О, пак ли избори! Сигурно мнозина ще реагират така, защото ще направят аналогия с умората от честото ходене до урните, от разочарованията, от нестабилността пред поредната криза. Други може би ще подминат с безразличие темата, свити удобно в пашкула на своето недоволство: Не ме интересува, аз вече не гласувам, и без това от мен нищо не зависи…

Е, аз пък тъкмо затова написах този текст – за да напомня, че целият ни живот е поредица от избори. И че застиването в позата на жертвата, от която „нищо не зависи“, е като да си щраус с глава, заровена в пясъка. Да, наистина е детинско да си затваряме очите за личната ни отговорност, да чакаме някой друг да ни направи щастливи. Резултатът винаги зависи само от това дали сме направили поредния си избор от любов, или сме взели решение от страх.

Разбира се, не става дума за малките ни ежедневни колебания: Дали да облека червената рокля, или тя е твърде дръзка за първа среща и по-добре да отида със синята?… Да поръчам ли за вечеря гъби с ориз, или да си стоя гладна само на салата до утре сутринта?… Метрото ли да хвана, или да си взема такси?

Последиците от такива решения рядко са драматични. Тук ще стане дума за принципа: заедно с безценния дар на живота всеки от нас е получил и благословията на свободната воля. И ако не действа според осъзнаването на този факт, не бива да обвинява другите за собствените си неблагополучия.

Докато човек остава в пасивното положение на жертва, той или тя не може да се развива и да постига целите си.

Вярно е, че обикновено жертвата получава внимание и съчувствие, но това са временни „обезболяващи“ екстри. А вредният навик ще пречи винаги.

Този, който свикне да прехвърля отговорността върху околните  – и най-често започвайки отрано, с родителите си, след време ще стоварва вината за неблагополучията си върху всеки от своите партньори (а те рано или късно ще избягат от него). И ако не внимава, това ще се превърне в начин на мислене. А тогава и да иска, такъв човек няма да може да направи нищо, защото постоянно ще задържа в себе си обидата, гнева, вината, срама, тъгата, скръбта. Голямата любов и финансовият успех ще продължават да му се изплъзват. И той или тя няма да твори с размах, няма да бъде в хармония, няма да се радва на изобилие, няма дори да посмее да мечтае за тях!

Но къде все пак е коренът на проблема? Виждала съм с очите си как

умни и хубави жени се примиряват със скучна и зле платена работа,

с невзрачен партньор, с монотонно ежедневие, чувствайки се постоянно потиснати и безсилни да променят това. Срещала съм и друг тип дами – енергични, отчаяно вкопчени в любимия неверен мъж и ужасени, че той им се изплъзва, а без него ще е още по-зле. Защото вече им се е случвало, защото и предишният е бил същият лъжец, защото всеки път са ги изоставяли и после са се чувствали сами на света…

Общото между двата типа жени е, че те са направили поредица избори от страх, а не от любов. И обикновено в дъното на погрешния им подход към важните неща в живота се крие негативен опит от миналото и/или травма, предавана по фамилна линия, понякога през няколко поколения.

Това е и основната тема в книгата ми „Силата на рода“, там може да се намерят конкретни упражнения, с които да се върне балансът и да се излезе от положението

на жертва „по наследство“.

Най-общо казано негативните модели могат да се трансформират в позитивни чрез осъзнаване, приемане, любов и благодарност. Целта е човек да освободи енергийните си ресурси, защото ако живее постоянно в сянката на негативните усещания (вина, страх, гняв, срам), то енергията му ще продължи да изтича напразно. И самостоятелният хармоничен живот ще се превърне в мираж.

Знам, че може да е много трудно да се излезе от порочния кръг, от повторението на едни и същи грешки. Ето защо в Академия „Щастлив живот“ сме създали и курс „Основи на констелациите DSC“, където освобождаването от негативните родови сценарии става под надзора на специалист.

За придобиването на емоционална независимост може да помогне и друга от моите книги – „Живот без страхове“. Там ще ви дам ключа за клетката, в която може би и вие се чувствате затворени понякога. Ще ви насърча да излизате от своята зона на комфорт, да виждате възможности в кризите, да не опитвате да контролирате другите, а само себе си, своите мисли и страхове.

За съжаление твърде много жени днес са се вкопчили в това, което притежават и си повтарят всеки ден: Е, да, в офиса ми е скучно, но поне имам работа да си плащам сметките в тая инфлация… И да, пак се наложи да пера петно от чуждо червило по ризата на приятеля ми, но за разлика от предишния този поне се прибира да спи вкъщи…

Мили дами, забравете думата ПОНЕ!

Има и други подобни за изхвърляне от речника на жените, които се примиряват с по-малкото, по-евтиното, по-грозното, по-познатото. Но точно тази дума е особено вредна, защото дава измамна утеха.

Спрете да се страхувате да не изгубите нещо/някого, така сами си затваряте вратите към новите възможности. Отворете сърцето си за истинската обич, а заедно с него и шепите си за бъдещото благоденствие – защото ако продължавате да ги държите скъпернически стиснати, няма как някой да сложи нещо стойностно в тях.

Помнете: нормално е да се страхувате, но можете да го преодолеете. Вярвам, че всяка от вас е способна да се справи с всичко!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара