Да знае буквите, да събира цифрите не е достатъчно, за да бъде детето ви в първи клас без проблем. Детските психиатри смятат за много важна емоционалната готовност на малкия човек на шест-седем години да се откъсва вече без страх от родителите си. Тогава той може да прекара часовете в училището без стрес и да има енергия да учи и развива любознателността си. Ето какво съветва по темата детският психиатър доц. Димитър Терзиев.
- Несигурното в себе си дете се страхува да се отдели от дома.
Колкото повече усещане за сигурност дарите на детето си през първите му четири години, толкова по-спокойно и по-самостоятелно ще бъде по-късно. Затова най-добре го дайте на детска градина едва след четвъртата му година.
Важни са не толкова часовете, които ще прекарате с него, а какво правите заедно през това време. Ако ще заминавате за няколко дни, обяснете му го, дори детето да е още съвсем малко. Кажете му го не само веднъж, даже да ви се струва, че то още не ви разбира.
Ако дните ви преминават на работа, вечер му разказвайте какво сте правили. А набележите ли заедно някакви планове, непременно ги изпълнявайте.
Внезапните ви изчезвания,
големите ви конфликти с бащата, продължителните раздори или дните, прекарани от детето в болница без вас силно изострят чувството му за несигурност. Детето преживява като отсъствие и периодите, в които майката е в депресия, дори и по цял ден да си стоите вкъщи.
Усещане за самота у детето предизвиква и голямото несъответствие между вашите темпераменти. Не е късмет да имаш свръхтревожна майка – тя не само не ти позволява достатъчно свобода, но дори не смее да те докосва.
За всички деца с ощетено по някакъв начин чувство за сигурност тръгването на училище е още един голям, допълнителен и трудно поносим стрес.
И обратно – дори в момента за дълго да сте далеч от дома, вие непрекъснато присъствате в живота на своето дете, ако то е получило от вас достатъчно усещане за вътрешна сигурност. Тогава след шестата му година фокусът на неговите интересите естествено се измества към външния свят. Ако отношенията в семейството ви са нормални, то не хаби постоянно енергия
да преодолява своя вътрешен стрес
и може спокойно да учи. Все повече му харесва онова, което може да прави навън. Все повече го интересуват другите деца, разликата между момичетата и момчетата, майсторенето, училището, новото знание. Училището му се вижда направо идеалното място за игра. Учителите се превръщат за него в нещо като заместители на родителите и детето иска да им подражава или да им се хареса.
Най-важното е, когато тръгва на училище, детето да очаква да изпита удоволствие и наистина да го изпита. Това обаче не може да стане, ако то се страхува да се отдели от дома.
- Депресираното дете често бъркаме с мързеливо
Страшно се ядосвате, че детето ви се проявява като слаб ученик по геометрия, но това може да се дължи на някои особености на работата на мозъка му. Изследванията в такъв случай не откриват промени в картината на мозъка, нито увреждания, казва детският психиатър доц. Димитър Терзиев. Специалистите могат да установят особеностите във функционирането на отделни мозъчни центрове при децата, с което да се открият навреме
евентуални обучителни затруднения,
свързани с математиката, четенето и писането. Често точно те са причина дете с нормален интелект да изглежда в училище мързеливо и без желание. То може да има съвсем обективни затруднения в справянето със задачите и литературните съчинения. Докато се чудим как да го „стягаме“, детето ни се потиска от неуспехите си и реагира с депресия или отказ.
Има и деца, които се стремят да преодолеят неприятните си усещания, като изпъкнат с клоунски номера.
Едно познато дете изключително много се страхува да излезе на дъската. За да преодолеело това, учителката го изправя пред нея всеки ден…
За децата, които наблюдаваме, можем да се свържем с учителите и да им предложим система за индивидуална работа с детето. Дете, което се страхува да излезе пред класа, може да бъде изпитвано седнало, писмено или насаме. Това се нарича адаптирана педагогика. У нас няма практика децата, за които писането е основен проблем, да представят работите си написани на машина или на компютър, тогава няма да е нечетливо. И без това след време днешните деца ще пишат преди всичко на компютър. Нито имаме практика деца, които се смущават да говорят пред другите, да се запишат на запис.
А това се прави в много страни.
Ако детето е с дефицит на вниманието или с хиперактивно поведение, тогава то има други проблеми – трудно може да се задържи дълго на едно място и да внимава достатъчно. В САЩ и в много европейски страни правят в такъв случай в училището група от четири-пет-шест деца с подобен проблем и им преподават материала на по-малки откъси и с повече повторения. Ако имате хиперактивно дете, може да прилагате този метод при заучаване на уроците и вкъщи.
А как да подредим работния кът на дете с хиперактивно поведение или с дефицит на внимание?
Най-добре е да има собствена стая. Не поставяйте бюрото му до прозореца, за да не се отвлича. Не препълвайте стаята с вещи. И в същото време тя трябва да бъде място на изява на личността му. Детето трябва да може да каже: „Това е моята стая, с моите неща, които аз харесвам и обичам и които мама и татко смятат за възможни.“
Ако детето продължава да не понася разделите?
Простете се с амбициите за много високи бележки. Оценките му винаги ще бъдат по-ниски, отколкото сте очаквали, след като вчера вечерта сте проверили знанията му. Но с помощта на детски психотерапевт може да направите много, за да развиете неговата личност като по-самостоятелна. Ако отпадне невротичният блокаж от стреса, който детето изпитва, защото е тръгнало на училище, то може да повиши успеха си много във всички посоки.
0 Коментара