Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот – добро или лошо, да казва: “Това е добре!”. Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка.
Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил:
“Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.
След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова
отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” – отговорил приятелят – “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!…” – бил отговорът.
Не забравяйте, че каквото и да се случва, то не е случайно. Зад всичко има много добра, уместна причина. Но не можем да видим цялата картинка в перспектива.
Затова – не тъжете, не се гневете.
Недейте да проклинате “лошия късмет” и гневно и с укор да отправяте думи към небето “Защо Господи, защо!?!”. Oтдръпнете се от емоцията която се надига, излезте от вихъра на повтарящата се схема – случване-реакция и благодарете. Да, благодарете. Не знаете дали това днешно “зло” всъщност не е дар от небесата. Бог, Източникът, Ангелите, Водачите ви – никой не иска да навреди. Нищо не се случва просто така – за да ви е гадно. Винаги има уместност и тя ви тласка към вашият избран път на развитие. Бъдете над привидността на повърхността.
И преди съм го казвала: Всеки момент кипи от жизненост и е изпълнен с дълбок смисъл през множеството пластове на вероятностите в различните реалности. Наблюдението и осмислянето на една ситуация измежду многото гледни точки разширяват хоризонтите и разбирането. Например ако гледаш снимка запечатала даден момент – виждаш само това –
мигновението, пробляснало за част от секундата,
временната картинка от една единствена гледна точка. Не можеш да видиш зараждането на ситуацията, всички свързани играчи, нито продължението, развитието, потенциалите, не можеш да погледнеш от различните гледни точки, които дават ценна информация. А живеейки в събитието и отдръпвайки се от емоцията на единствената гледна точка – виждаш цялото движение в перспектива, не самo моментната снимка.
Винаги нещо се случва. И то винаги е за добро.
Друг е въпросът. че категориите “добро” и “зло” са абсолютно абстрактни, илюзорни, субективно категоризиране на “обективно” отсъждащия и вечно преценяващ и анализиращ его-ум. А всъщност всичко просто Е. И такова каквото е, то е абсолютно уместно.
0 Коментара