Тя страда за и поради мен още откак съм се родила. Целият й живот е низ от лишения в мое име. Тя е дала всичко за своята рожба и не е получила нищо в замяна. Тя се е унижавала, гладувала, минала е през огън и вода за мен. Благодаря ти, мамо. Нямаше нужда.

Разбира се, че майките се грижат за децата си, разбира се, че жертват много, дори в известен смисъл стават техни роби до края на живота си. Обаче има една порода майки, които пресоляват манджата до степен, че направо отравят децата си. Майките жертви са по-лоши майки и от най-злите родителки. Те са лесни за разпознаване – обикновено не са доволни от собственото си положение в живота – жени, които са твърдо решени на всяка цена да избутат децата си нагоре в този лош, лош свят. Имат своя представа за това как трябва да се развива животът на детето им и винаги искат повече, отколкото им се полага. Те правят неимоверни усилия, за да постигнат абсолютно ненужни цели.Всъщност

проблемът на Жертвата е, че тя е ужасен егоист,

макар че е невъзможно това да й бъде обяснено. Тя прави своите жертви, защото това се очаква, защото така се прави, защото така правят Добрите майки, защото е измислила своя собствен образ точно по този начин. И най-елементарното, което тя прави, й коства много – защото грижата за нея не е радост, а насилие върху желанията й. Мотото е “за Моето дете да има”, но тя не е прежалила илюзорните си представи и прави всичко насила. Заради цялото лицемерие пред себе си, пред детето и пред света тя започва да доказва, че наистина ще направи каквото се полага за рожбата, впускайки се във все по-безумни начинания. Да спести пари, да намери по-добра работа, да осигури съпруг, добра среда, изгладувани дрехи…

Грижите, породени от фантасмагоричния свят, чийто център е тя самата, костват ужасни усилия.

Измъчената жертва егоист си внушава, че трябва да бъде Добра майка,

което тя натяква при всеки удобен (за нея) повод. Не е важно дали детето й иска да свири на пиано – щом тя е решила, то ще свири. Макар че не може да си го позволи, чрез незнайни връзки тя е успяла да се свърже с най-добрия учител по пиано и да прати детето на уроци безплатно. Няма значение, че нямат пиано вкъщи, то ще ходи в къщата на бегли познати, изнудени да поканят изтормозеното същество да се упражнява у тях. Тя се оплита в сложни взаимоотношения на услуги с хора, които не харесва и не й дължат нищо, но които могат да допринесат за осъществяването на нейните планове. Това допълнително увеличава размера на жертвите.

Тя се отказва от възможността да намери истинската любов, защото детето трябва да живее с баща си. Живее с мъж, когото не обича, и започва да мрази детето си, защото й се налага да оцелява в нетърпими условия заради него. Тя изживява драмата си като на кино, рони сълзи и оплаква живота си като героиня от сапунка. Тя е прецакана. Прецакана от собственото си дете.

Майката жертва унижава себе си и детето си,

за да успее да го вкара в най-снобарското училище. И пести от храна, за да купи панелка. Животът й се е превърнал в обслужване на налудничавите представи за бъдещето на отрочето. В резултат на всичките си лишения и усилия майката жертва намразва детето си и го държи отговорно за всички свои волни пожертвувания. В дъното на душата си тя мисли, че е щяла да живее по-добре без него, но никога няма да си го признае гласно. Всички тези скрити мотиви на поведението й понякога я правят жестока.

Всъщност Жертвата може да бъде сбъркана с Добра майка. Между двете обаче върви тънка червена линия. Жертвата прави нещата по задължение и страда от това. Лошото е, че настъпва момент, когато чашата прелива, а майката жертва започва да таи неприязън към детето си активно и да му отмъщава.

Благодаря ти за всички грижи, мамо. Благодаря ти, че така се озори да ме отгледаш и дресираш, без да се съобразиш с желанията и възможностите ми. Сега, ако има начин, настоявам да сумираш тъй грижливо систематизираните и запомнени от теб лишения и да ми дадеш сметката. Аз знам, че чакаш да ти се отплатя.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара