І. Отключвам тихо, дано не се събуди. Изхлузвам безшумно обувките си и преминавам на пръсти по коридора. По дяволите! Вратата на хола изскърцва и докато успея да спринтирам до стаята си, главата на майка ми вече се е подала от спалнята. Гласът й прозвучава като пращенето на леда, покрил 200-метрова пропаст. “Ти знаеш ли колко е часът!?” Ледът се пука и аз политам надолу. Единствената връзка с повърхността са крясъците на мама: “Къде се мъкнеш по нощите, мръсница такава? К**ва!”…
ІІ. Аз съм най-самотното момиче на света. Аз нямам право да обичам и нямам право да бъда обичана. Никога и от никого. Освен, разбира се, от мама. Само мама ме обича и само тя знае кое е най-доброто за мен.
Мама ме е направила, мама ме е износила, мама ме е родила,
мама ме е отгледала и ако не беше мама, нямаше никога да съм там, където съм сега. А аз съм студентка вече 3-та година, средният ми успех е 6,00. Когато учех в английската, успехът ми също беше 6,00. Защото аз винаги се старая да правя това, което мама ми казва. Понякога греша и тогава става лошо.
Сега здравата съм загазила. Запознах се с едно момче от 4-ти курс, също английска филология, започнахме да се срещаме. Откак се виждаме с него, отношенията ни с мама започнаха да се развалят. Тя стана нервна и раздразнителна, недоволна е от работата ми и непрекъснато се заяжда с мен.
ІІІ. Разбира се, че искам да стана мъж, но това не значи да ходя в казармата или да псувам и храча по улиците. Докато баща ми разглобява за пореден път колата или копае на вилата, ние с мама предпочитаме да гледаме “Море от любов”. Хубаво предаване, но не мога да разбера защо тя така често плаче, докато го гледа. Още не съм обмислил бъдещето. Не вярвам да успея да стана писател, макар че мама събира всичко, което съм написал, в една папка, дори бележките, които й оставям, когато излизам с приятели. След малко отивам да поритаме, а после ще дойдем у нас. Със сигурност ще има нещо вкусно.
Мама не обича, като ходим с момчетата в кафенето долу,
пък и на мен ми става зле на стомаха от тяхното кафе.
Такива майки-собственички обикновено имат само едно дете и инвестират в него цялата енергия и внимание, които са способни да изцедят. Те го учат да чете още на четири, избират приятелчетата му в детската градина и спорят с учителките на кой чин да го сложат в първи клас. Успяват да създадат в детето си такава зависимост, че то просто не влиза в пубертета и остава инфантилно и послушно завинаги. Е, почти завинаги.
Да си дъщеря на такава жена, не е никак лесно, макар че си има и удобства. Майката става най-добрият приятел. С нея се споделя всичко и тя винаги е готова да помогне. Всъщност между майка и дъщеря се образува едно особено съзаклятие. Майката очаква дъщеря й да съпреживява и разбира всички нейни тревоги. Те двете знаят, те разбират,
за какво са им мъже?
Щом е излишен дори бащата, за гадже и място не може да има? Появи ли се то – с тяхната дружба е свършено.
Това е и голямото противоречие – майката иска от дъщеря си женско разбиране, взаимност, но същевременно не й дава да стане жена. Тя се потриса, щом дъщеря й предпочете да прекарва времето си с момче вместо с нея. За нея това е признак, че детето й се “разваля”. Сърди се на дъщеря си, сякаш й е изневерила, като стига до умопомрачителни пристъпи на ревност. Лошото е, че често, за да избягат от такава родителка, момичетата се хвърлят в ръцете на първия попаднал гадня и търпят нещастния си брак само и само за да не се върнат пак при мама.
При момчето нещата се закучват още повече. Тъй като ревнивата собственичка не може да задържи младия мъж до себе си, без да го превърне в безхарактерен женчо, тя започва активно да мрази всяко момиче, с което излезе той. А синът е научен да слуша мама.
Мама никога не казва в пряк текст,
че момичетата, които той води, са коварни и неискрени завоевателки. Тя просто е направила така, че на сина й да му е много по-лесно с нея, отколкото с тях.
Най-важното обаче са отношенията на майката с нейното дете. Не е глупава да създава конфликт, който да сближи момчето с нежеланото момиче. Тя прави най-хитрото нещо – създава и поддържа свят, който е само между нея и сина й. В него виреят страхове, подсъзнателно усещане за зависимост и най-важното – чувство за вина. В техния свят няма място за друга жена. Дори да появи изневиделица – тя не е важна. Защото никой не познава момчето на собственичката, както тя, никой не разбира неговото съвършенство и съвсем никой не може да го направи така щастлив както нея. Дори здравето му е застрашено, когато се появява друга, защото тя не знае как да го обгрижва, облича и храни. Но момчетата така или иначе се оправят, защото, като станат мъже, забравят всичко – и майка им, горката, въпреки всичките си усилия, отива на заден план.
Факт е, че ревнивите майки са успели майки.
Техните деца са добри деца. Лошото е, че те не им дават да пораснат. Но рано или късно децата си отделят от родителите си. В този случай – късно и като правило с лошо, но никакви истерии не могат да задържат големия човек в лапите на една ревнива жена, която няма друго освен детето си и ужасно се страхува от самотата.
0 Коментара