Младата актриса и модел Кристина Верославова се радва на успешна кариера както в България, така и в чужбина. Още от ранна възраст модните ѝ ангажименти я отвеждат в САЩ, където завършва актьорско майсторство в школата на Лий Страсбърг. Следват обучения при Ивана Чубик (отговорна за успеха на звезди като Холи Бери) и актьора Грегори Берг. Театралният ѝ път започва в Лос Анджелис с участия в постановки като „Полша“, „Майката на Икар“ и „Хълмове като бели слонове“. Спечелва си главната роля в представленията „Трамвай  желание“ на Тенеси Уилямс (Бланш) и „Три сестри“ на Чехов (Мария).

Кристина Верославова се снима в редица реклами на световноизвестни марки коли, хотели, храни и напитки. През 2018 г. участва в италианската телевизионна поредица „La Vita Promessa”. Дебютът си на голям екран прави с филма „За теб, за нас“, в който изпълнява главна роля. Можете да я гледате и във „Аудио“ и в късометражния проект „Вероятност за валежи“.

Кристина, сбъднала си мечтата на хиляди момичета – школата на Лий Страсбърг, актьорска кариера в САЩ.  Преди това, от 15-годишна, си успешен модел, живяла си в Италия, Испания, Китай, Корея, Турция… Защо реши да работиш в България сега, в ролята на детска учителка в ситкома „Татковци“ по bTV?

Всъщност аз се прибрах, за да празнувам Коледа със семейството си, но  човек никога не знае какво му е намислил животът. Дядо ми, когото аз обичам като баща, се разболя тежко и реших да остана, за да съм до него. Получих монолога за кастинга в деня на погребението му. Може би го приех като знак… След това нещата се развиха много бързо и дори нямах време да се замисля – накратко, в момента съм си тук, снимам, чувствам се добре и ми предстоят ангажименти в Америка, за които се вълнувам.

Обичаш ли ситкоми? Кои са любимите ти? Случвало ли ти се е да изгледаш цял сезон наведнъж?

‘’Приятели’’ и ‘’Сексът и градът’’ са двата сериала, които са ме спасявали в едни от най-тъжните ми моменти: любовни драми, онези дни, в които животът няма смисъл и т.н.  Обожавам ги и ги знам наизуст.
Харесвам много и ‘’Семейство Сопрано’’, ‘’Наркос’’, ‘’ Дамски Гамбит’’.

Каква е емоцията на снимачната площадка, докато създавате „Татковци“?

Емоциите са само положителни. Мисля, че си личи от самите епизоди. Никога не ми се прибира вкъщи докато съм на снимки. Даже и когато дните са много дълги и сме уморени. Има някаква симбиоза между целия екип и си ги чувствам като второ семейство.

„Разбираш“ ли се с героинята си, чувстваш ли близък образа й, лесно ли влизаш в него?

Яна вярва в приказки и всичко красиво и това е много близо до мен. Аз често бягам в тези светове, търся магия навсякъде. Мога да стоя и да гледам как свети нощната лампа на улицата или как блести водата в морето с часове. В този смисъл си приличаме и това ми е ключът към ролята. Понякога обаче ми е адски трудно да разбера действията ѝ, защото психологията ѝ всъщност ми е чужда. Нерешителността, доверчивостта, граничеща с наивност, липсата на силна позиция относно самата нея… Тези качества водят до решения и действия, които на мен са ми далечни. Но, естествено, никога не съдя героя си. При Яна, както и при всички нас, повечето неща идват от детството, както ще разберем напред в епизодите.

По-скоро романтична или по-скоро прагматична си ти самата?

Иска ми се да кажа, че съм по-скоро романтична, но може би водеща е практичността. Накрая винаги надделява тя, въпреки че в името на любовта съм правила много неразумни неща… Но имам много силен инстинкт за самосъхранение и това не ми позволява да оставя чувствата да вземат предел за дълго време. Пазя се много.

Разкажи ни повече за актьорската школа на Лий Страсбърг в Лос Анджелис. Как стигна до нея? Какво преживя там, какво ти даде?

Там намерих своето място за първи път в живота си. Това, което ми дадоха театърът и школата е безценно. Да стоя на сцена, на която са работили актьори като Мерилин Монро и Ал Пачино, да уча от учители, които ги познават и са работили с тях… Всичко това е невероятно изживяване и невероятен опит. Бях част от мастър класа на Дейвид Страсбърг, синът на Лий Страсбърг. Лий е създателят на метода и в неговата школа са учили едни от най-големите звезди в Холивуд. Също така бях избрана да съм част от мастър класа на Винсент Д’Онофрио от „Мъже в черно”  и „Невероятната седморка”. Той е страхотен актьор и учител.  За съжаление Ковид-19 съкрати нещата с ученето на живо, но в момента продължавам онлайн обучението си с курс към Страсбърг в Ню Йорк.

В Холивуд си общувала лично с Леонардо ди Каприо, Ал Пачино и други световни кино звезди. Предполагам и, че си се явявала на много кастинги. Какво трябва да притежава един актьор, за да успее в големите холивудски продукции?

Не мисля, че аз съм човекът, който трябва да отговори на този въпрос, защото все още не съм успяла в Холивуд. (смее се) Това, което видях е, че конкуренцията там наистина е безмилостна. Ако не си готов да се бориш и ако не го искаш от дъното на душата си, по-добре изобщо да не се захващаш с това. Затова и оценявам истински успеха на наши актьори в Холивуд, като Мария Бакалова, Димитър Маринов, Николай Стоилов. Надявам се и вярвам, че те са само началото на българското присъствие там.

Кой е най-големият ти успех като актриса – в САЩ, а и в България?

За България със сигурност е ролята ми в „Татковци“. За САЩ опитът ми е по-скоро на театрална сцена. Като постижение бих определила кастинга ми за ролята в световната премиера на пиесата на Джон Патрик Шенли, в която ще играя полякиня, живееща в Ню Йорк и търсеща любовта. Вълнувам се много за тази премиера, защото Шенли е невероятен драматург, носител на Оскар и Пулицър, работил с Мерил Стрийп, Филип Хофман, Емили Блънт, Шер… За мен е чест да го познавам и това, че ще играя в негова пиеса е истинско предизвикателство.  За съжаление, засега репетициите още не са започнали заради Ковид. Очаква се да започнем догодина.

За какво мечтаеш – в работата си, а и лично?

Думата ‘’мечтая’’ за мен е особена и е свързана с неща, които остават във въображението и фантазията. Мечтая да пия уиски с Хемингуей, да си вечерям с Дягилев, Стравински и Нуреев…, но квантовата физика едва ли ще ми го позволи.  Затова, когато мисля за работа и личен живот, си мисля в контекст на ‘’искам’’. Исканията ми се променят с годините, сега искам да създам една стабилна основа на кариера и на дом.

В свое интервю казваш, че животът на модел не е бляскав, а тежък труд. Кои са най-ценните уроци, които ти даде тази кариера и които ти помагат сега в актьорската работа, а и в живота?

Казвам, че не е единствено бляскав, а и тежък. Със сигурност си има и хубава страна. Това, което ми помага при актьорската работа е липсата на притеснение от това да съм пред камера. Също така съм свикнала постоянно да сменям екипите и хората, с които работя. Това е присъщо и на актьорската професия.

Как работиш върху себе си, за да изграждаш увереността и устойчивостта, които са нужни в твоята професия (а и не само) в днешни дни?

Животът и моята реакция към случващото се са нещата, които са ме изградили. От много ранна възраст съм се сблъсквала с болка и трудни моменти, които са ме направили устойчива. Увереността си я развивам на база на лични успехи и постижения в кариерата. Мисля, че човек никога не трябва да спира да работи върху вътрешния си свят. Колкото по-силен и стабилен е той, толкова по-силна се чувствам аз.

Как преживяваш пандемията от коронавирус, която „разбърка“ живота на всички ни и в голяма степен ни раздели по отношение на ваксините?

Гледам да не мисля за пандемията. Не чета новини и не следя колко починали има всеки ден. Държа да имам обща представа за случващото се. Да съм отговорна към здравето на хората около мен, но и да живея живота си без мисълта за Ковид. И това не е защото не съм загубила близки заради Ковид. Напротив, загубих. Зная, че има Ковид и че той е опасен, така както зная, че не искам и не мога да живея в постоянен страх.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара