След кратко боледуване на 4 август 2026 г. почина писателят и журналист Димитър Шумналиев.

Димитър Шумналиев е български писател, журналист и публицист, чието творчество повече от пет десетилетия изследва паметта, човешката съдба и драматичните обрати на българското общество.
Роден е в София през 1947 г., завършва българска филология в Софийския университет, специализира френски език и литература в Университета в По, Франция, завършва престижната Писателска програма на Университета в Айова, САЩ. Председателства с години журито за наградите „Хеликон“, конкурса „Златният ланец“ и др. Автор е над 20 книги: романи, повести и сборници с разкази, сред които „Речни духове“, „Тресавището на Абдовица“, „Феродо“, „Соцроман“, „Бяло сладко“, „Компарсита“, „Прошка“, „Зверове“, „Поема за бохема“.
Творбите му съчетават психологическа проникновеност,
историческа памет и силен интерес към нравствените избори на човека. Носител е на редица литературни отличия – голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски“ (за „Храма на осмицата“), на международния приз „Балканика“ (за сборника „Влюбени разкази“), а книгите му са превеждани на различни езици.
Паралелно с писателската си работа Шумналиев има значима журналистическа кариера. Работил е във водещи български медии, бил е главен редактор на вестниците „Пулс“, „Факс“ и „Нощен труд“, както и зам.-главен редактор на „Народна култура“ в дисидентския период на седмичника и в.„Труд“.
Присъствието му в българската култура се отличава
с рядкото съчетание на журналистическа наблюдателност и литературна чувствителност – качества, които превръщат творчеството му в своеобразен летопис на няколко поколения българи.
Има две деца и внучка. Израства в дом с мащеха и твърди, че именно животът с мащехата го е направил писател – години тегоба, която се утешава единствено с думи. Напоследък се изявяваше и като художник. Рисуваше с думи и разказваше с маслени бои, увличаха го старите къщи и новите светове, колекционер на антики – кантари, ютии, грамофони, ключове, тирбушони… Умееше да слуша: селски лакърдии, лични истории на непознати, моторните песни на градовете…
Светла му памет!
Прощаването с него ще е от 12 ч. в петък в църквата “Преображение Господне” в любимия му квартал Лозенец, на ул. “Ралица” 2



0 Коментара