„Робската дисциплина ражда робски характери.“
Алфи Кон
Преди няколко дни на консултация при мен дойде една майка, притеснена за шестгодишното си момченце, което отскоро е ученик и никак не се вписва в разбиранията на учителката си за дисциплинирано поведение. Конкретните му „провинения” са, че става от чина по време на час, не седи правилно на чина (подгъва едното си краче), разказва измислени истории, т.е. според учителката „лъже”, и др. такива абсурдни дребнави обвинения, които говорят, че култът към дисциплината все още е жив.
Прекалено строгата дисциплина роботизира децата ни, отнема им свободата да бъдат естествени, да изразяват собствено мнение, отнема им правото да допускат дори неволни грешки, отнема им радостта от живота.
Лично мен са ме гонили от час, защото се смея, защото изказвам различно мнение от това на учителката, защото не съм с униформа и косата ми не е вързана на опашка… Както тогава, така и сега тези причини ми се виждат несъстоятелни.
Дисциплината, на която би трябвало да учим децата си, е осъзнато желание за съобразяване със смислени правила.
Като ключовата дума е смислени.
Не мога да приема за смислено да изискваме от шестгодишно дете да стои 40 минути неподвижно и да го осъждаме, че си е позволило да седне в някаква странна поза, която му е по-удобна. За сравнение отново ще посоча като добър пример финландските училища, където децата в началните класове имат свободата да се разхождат или дори да седят и лежат на пода по време на учебните часове. Малките деца имат естествена нужда от движение, особено когато умът им се умори или са притеснени.
Срещнах се с „недисциплинираното” дете и го попитах според него защо не е доволна учителката му, и ето какво ми отговори:
„Чувствам се кошмарно, когато някой непрекъснато ме командва. Чувствам, че трябва да кажа на учителката, ако може, поне понякога да не ми се кара.”
Крис, 6 г.
Скъпи учители,
Оставете децата да дишат свободно, да бъдат естествени в реакциите си, не санкционирайте тяхната спонтанност!
Училището не би трябвало да прилича на казарма.
Вместо да стеснявате границите на съществуване на децата, разширете своите граници на толерантност!
Ако искате децата да присъстват с удоволствие в часовете ви, открийте радостта от общуването си с тях. Вдъхновението и ентусиазмът са енергията, която отличава добрите преподаватели от останалите.
Скъпи родители,
Не се чувствайте длъжни да правите непрекъснато забележки на децата си и да ги принуждавате по цял ден да учат. Приемете спокойно факта, че детето е изкарало ниска оценка или че е допуснало някаква грешка. Когато наказвате и крещите, вие не възпитавате, а дресирате децата си. Тези стари модели на родителско поведение са неефективни и няма да направят децата ви победители. Ако искате те да побеждават в живота си, пазете достойнството им. Какъвто и да е проблемът, той може да бъде разрешен със спокоен разговор, с усмивка и с
прегръдка, или накратко казано – с любов!
Децата ни са най-прекрасните хора, които срещаме в живота си. Те ни обичат безусловно. И ние би трябвало да се научим да ги обичаме без условия. Ако ние ги обичаме само коато изкарват шестици, те също ще се научат да ни обичат условно – само когато им изпълняваме желанията. Да ги обичаме безусловно, означава да ги подкрепяме в трудни моменти. Те имат нужда от любовта ни най-много точно когато сгрешат.
Авторът Стела Даскалова е семеен консултант и автор на книги за личностно развитие, за родителството и семейството. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра Приложна психология. В процеса на създаване на книгите си за родители, Стела интервюира повече от 500 деца, включвайки много от техните мнения в книгите си. Текстът е откъс от ѝ „Всяко дете е герой“. Това е книга за важните уроци, които не се учат в училище и които детето би трябвало да научи от родителите си. Една от ключовите авторски идеи е, че всяко дете носи героя в себе си и всяко дете има неограничен потенциал. Но за да го прояви има нужда да се види като герой и победител в очите на родителите си.
0 Коментара