Много исках да закупя тази книга като дребен жест към автора ѝ, чиято история занимава мислите ми от години. Изобщо не бях сигурна, че ще прочета романа. Имах резерви и предубеждения. Обаче в мързеливата неделна утрин той беше най-близо до ръката ми и така започнах „Механичен сън”, само защото го имах.
А се оказа, че той има мен.
Книгата ме всмука в себе си, глътна съзнанието, тялото, деня ми. Май навън валеше, май беше светло, а после стана тъмно, разни хора искаха да си говорим, да излизам, да правя неща. Но аз бях в книгата, в механичния сън на един особен ум, за чийто анализ не ми достига нито въображение, нито интелект, нито смелост.
Трудно е да формулирам усещането си от романа, който, подозирам, лекичко ме хипнотизира. До някъде ми напомни за странните светове на Чайна Миевил, после на тайнствената, уж банална, комунална някак си, а пълна с мистично сияние атмосфера при братя Стругацки, на потрепващ спомен от бъдещето като при Рей Бредбъри, малко Чандлър, малко филм ноар с внезапни проблясъци на интелигентен хумор и рязък, Айзенщайнов монтаж… Но най-вече ми напомни някакви неясни сънища, мои си, преплетени с детски спомени и мириса на нощни улици. Извади ги на светло, даде им нова, неочаквана структура.
Обаче това не беше резултат на майсторски колаж, изпълнен от ловък, талантлив и изключително начетен занаятчия. А търсех, исках да го хвана, поне в началото. Но не успях, според мен книгата е напълно истинска. „Механичен сън” е елегантният финт на професионален сънувач, весела игра с вълните на човек, пуснал съзнанието и интелекта си да бродят далеч отвъд обичайните граници.
Историята на самия Джеймс Илиянов е смайваща, но всъщност тя е без значение. Или пък е от огромно значение. А може би и двете, трудно ми е да го обясня.
Но направете ми услуга, купете тази книга.
Ако не друго, така ще помогнете на едно семейство в беда. Дори това да не се окаже вашият роман, ще се насладите на безукорно оформеното книжно тяло: качествена хартия, красива корица и образцова редакторска и коректорска работа (редактор е Христо Карастоянов), истинска рядкост в наши дни. Даже да изпуснете фабулата, може просто да оставите изящният език да ви носи над значенията. Това е книга от друг свят, от друг сън, от съвсем друго място, където всички сме били, макар и за кратко. Там, където самотните сънища на отделните сънуващи се доближават, пресягат се и за миг допират пръсти.
0 Коментара