Първата българска лекарка

В историята на българската медицина ярко се откроява името д-р Анастасия Николова-Головина, първата българка – дипломирана лекарка с докторат.

Родена е в Кишинев на 1.XI.1855 г. Родът й води началото си от Калофер. Дядо й Калчо Мишов, доброволец в Руско-турската война през 1828-1830 г., се заселил в Болград, Бесарабия. Баща й Ангел Николов е бил кмет на Кишинев. Ранната му смърт и съществуващите по онова време ограничения пред жените да получават образование във висши учебни заведения попречили и на Анастасия. След като завършила френския колеж в Кишинев, тя се принудила да усвои бързопис и да постъпи на работа като стенографка в Кишиневското земство. Със спестените средства Анастасия Николова заминала за Швейцария и се записала да следва медицина в Цюрих. Но поради прогресивните й разбирания швейцарското правителство я депортирало заедно с други студенти обратно в Русия.

Жаждата й да се отдаде на медицината я отвела в Париж, където продължила следването си. Стажувала в болниците Котен (1877 г.) и Питие (1878 г.), защитила докторската си дисертация на тема „Хистологично проучване на строежа на стените на артериите“. Комисията начело с проф. Вулпиан дала висока оценка на труда й.

През 1879 г. д-р Анастасия Николова се завърнала в освободена България. Била назначена за лекарка в Търново. Тук се омъжила за Александър Головин, руски кореспондент, и заминала с него за София.

През 1887 г. д-р А. Головина била назначена във Варненската болница. След кратък престой в Пловдив (1888 г.) тя се установила във Варна като главен общински лекар. Оглавила и новосъздаденото психиатрично отделение в болницата. Дейността й като психиатър е проучена и оценена поради новия подход към проблемите на психиатрията.

Разнообразна е научната и популяризаторската дейност на д-р А. Головина. Във в. „Свобода“ (1891 г.) тя съобщава за новото лечение на туберкулозата от д-р Кох. През следващата година в същия вестник прави подобно съобщение за холерата. Пред Варненското медицинско дружество изнася реферат, в който разглежда връзката между работата в оризищата и заболяванията от малария (1888 г.). Психиатричните си наблюдения, разсъждения, изводи и препоръки изнася в редица статии: „Защо сме станали толкова нервозни“ („Свобода“, 1891 г.), „Електротерапията при душевно болни“ („Светлина“, 1891 г.), „Ползувание от хидротерапията“ („Медиц. сборник“, 1897 г.) и много други. Описва редица интересни случаи от практиката си.

Д-р А. Головина следяла отблизо международните конгреси и информирала за тях медицинската общественост: „Хигиеничeски конгрес във Виена („Варн. мед. списание, 1887 г.); „X международен медицински конгрес в Берлин“ (в. „Свобода“, 1889 г.) и др. Сътрудничила на чуждестранни научни списания: „Архив психиатрии, неврологии и судебной психопатологии“ – Харков, „Алгемайне цайтунг фюр Психиатри“ – Берлин и др.

Д-р Головина работила активно до 1901 г., но продължила дейността си и след пенсионирането си в 1919 г.

Още приживе тя подарила дома си във Варна на Дружеството за закрила на децата. Той и до днес се използува за детска консултация. От дарени нейни средства са образувани фондове за Варненската мъжка гимназия и гимназията в родния град на съпруга й – Белезерка.

Д-р Анастасия Головина умира на 5.III.1933 г. Многобройните й трудове и преводи и до днес представляват исторически интерес за медицинската наука.