Различията между мъжете и жените досега са намирали различни обяснения. С течение на времето много от тях са били коригирани или отхвърляни. В последните години изключителното развитие на генетиката хвърли светлина върху редица явления в тази област, за някои от които ще стане дума в материала, който отпечатваме.

Защо мъжете боледуват повече от жените?

Установено е, че в клетките на човешкия организъм се намират телца, наречени хромозоми. Те изпълняват различна роля. Сега вече се знае, че половите хромозоми са два вида – X и У. В женската полова клетка се намират само Х-хромозоми, с а в мъжката – X и У. Оттук става ясно, че при оплождането на женската полова клетка могат да се получат само два вида комбинации – XX и ХУ. Първата комбинация (XX) определя женския пол, а втората (ХУ) – мъжкия. Съгласно съвременните знания „изборът“ на насрещните хромозоми при оплождането става случайно.

Интересно е откритието, че с Х-хромозомите се свързват към 50 болестни явления. Един от двата равностойни хромозома в процеса на развитието на организма на жената става неактивен. Ето защо вероятността да се проявят болестотворни „хромозомни“ причини при женския организъм е 50 на сто, а при мъжкия – 100 на сто. Това се счита за много важно откритие.

Приема се също така, че в определен период У-хромозомът забавя мъжкото развитие. Ето защо по начало момчетата се развиват по-бавно от момичетата. Изоставането в растежа им е средно с около две години, но затова пък те растат по-продължително и стават по-едри. При момчетата изостава развитието на костната система, на зъбите, забавя се прохождането, проговарянето и особено началото на пубертета. В своето развитие мъжете са много по-застрашени, отколкото жените. Данните показват, че повече мъртвородени има сред момчетата, отколкото сред момичетата. Детската смъртност е по-голяма при тях, но при момчетата умствените способности и развитието на височина се движат в по-широки граници.

Щом мъжът се развива по-бавно и по-продължително,

може да се приеме, че у него наследствените фактори се проявяват по-силно. В зависимост от влиянието на околната среда те могат да доведат до „върхови“ състояния. Акселерацията (ускореното физическо развитие) и ретардацията (забавеното физическо развитие) са по-типични при мъжете, отколкото при жените.

С по-бавното протичане на развитието се обяснява и голямата застрашеност на мъжете: развиващите се и съзряващите органи и функции при тях са по-лесно и по-често уязвими, отколкото развитите и съзрелите. Най-яркият пример в това отношение, доказан от демографията, е по-малката средна продължителност на живота на мъжете. Раждат се повече момчета, но смъртността през първата година от живота им е по-голяма, отколкото при момичетата. Над 50-55 години смъртността при мъжете е подчертано по-висока. Доскоро бяха в ход най-различни обяснения. Едно от тях е, че „социалният натиск“ върху мъжете е причина за по-голямата им смъртност. Сега се намесват и генетични обяснения. Лабораторни опити с животни от двата пола. поставени при еднакви условия, показват по-малка устойчивост на мъжките.

Редица болести са по-чести у мъжете – инфекциозни заболявалия, белодробен рак и особено инфаркт.

Затлъстелите мъже по-често умират от затлъстелите жени.

Важно е откритието, че мъжките полови хормони, наречени андрогени (съдържат се в У-хромозомите), предизвикват формирането на мъжкия организъм. Благодарение на тях У-хромозомите предизвикват образуването на мъжките полови белези. Когато те липсват, появяват се женските полови белези. Механизмът на този процес е изучен сравнително добре.

Граници на „общата интелигентност“

В последните години широко се разпространиха тестове за оценяване на общата интелигентност. Задачите са така подбрани и оценката се извършва по такъв начин, че мъжете и жените се разпределят около една и съща средна. Установено е обаче, че „общата интелигентност“, определена като годност на индивида да действува целесъобразно, да мисли разумно или да се справя ефективно с околния свят, при мъжете се изменя в по-широки граници, отколкото при жените – от слабоумието до високата надареност. Досега това явление се е обяснявало с по-добрите условия за развитие на мъжете. Но според най-нови изследвания значение има и биологичната обусловеност.

Общата интелигентност се измерва или оценява чрез редица задачи, при решаването на които се проявяват специфични качества и умения. Езиковите умения са на едно от първите места. Чрез тестовете се установява, че момичетата на 10-11 г. имат по-добри езикови постижения от момчетата. Момичетата усвояват по-добре граматиката и овладяват повече лингвистичните правила.

Математичните способности, които заемат съществено място в тестовете, се проявяват по-добре при момчетата: от около 13-годишна възраст те превъзхождат момичетата (пак средно взето) при решаване на задачи. Превъзходството се запазва и в по-горните възрасти.

„Пространствените възможности“, които се проявяват при разместване на фигури, са по-големи при момчетата. И тъкмо тук е най-голямото различие между двата пола, установено, разбира се, пак чрез тестовете за обща интелигентност. Момчетата проявяват и повече умение при решаване на проблеми, при които не са посочени начините.

Момичетата имат подчертано превъзходство в бързината на възприятието, в запаметяването и в сръчността.

При момчетата-кърмачета се наблюдава в по-голяма степен „агресивност“. Същото се отнася и за животинския свят. Например при някои видове маймуни, отглеждани изолирано, се наблюдават остри различия между мъжкото и женското животно. При някои случаи мъжките нападат или се бранят, а женските се свиват и бягат. Кастрацията на мъжките животни намалява агресивността им.

Обратно – вкарването на андроген (мъжки полови хормони) в някои фази на развитието довежда женската маймуна до по-голяма активност и по-дръзко държане. Следователно агресивно държане трябва да се очаква повече при мъжете. Същото може да се каже и за пътните злополуки, които някои изследователи свързват между другото и с психичната нагласа към агресивност. Като се говори за тези различия между мъжете и жените, трябва да се признае, че все още няма достатъчно изследвания в областта на криминалистиката или на злополуките, за да могат да бъдат препоръчани рационални мерки за борба с тях.

При някои видове свободно живеещи маймуни малките женски животни остават по-дълго при майката и прекарват по-продължително време с братята и сестрите си, отколкото младите мъжки животни. При наблюдения на деца в предучилищна възраст е установено, че

момчетата предпочитат по-големи групи и са постоянно в движение.

Момичетата проявяват повече интереси към личността, отколкото момчетата (установено чрез анализиране на разговори). Личността на учителя повече подтиква към учене момичетата, отколкото момчетата.

Момичетата са по-малко подвижни от момчетата. Твърде вероятно е подвижността и влечението към нея да имат биологична основа, защото при опити с животни се установява, че и тук андрогенът играе активна роля. Подтикът за движение и по-голямата мускулна сила избиват към агресивност при момчетата, която при неблагоприятни външни влияния може да се превърне в насилие.

Трябва да се подчертае, че тези „дадености“ се засилват, отслабват или изменят под влияние на външни фактори и най-вече на възпитанието, обучението и обществената среда. Мъжът и жената се намират в една гама от качества, на единия край на която са например максималното насилие и буйството, а на другия – наблюдателността, интересът към личността на съседа и привързаността към родителите. Повечето от мъжете и жените се „вместват“ в тези граници, но разпределението им е различно и най-големите струпвания при мъжете и жените не съвпадат. Както вече казахме, различни социални и културни фактори допринасят да се засилват или отслабват кодираните биологични различия между двата пола.

Особеностите на личността

По-горе бе изтъкнато, че голямата застрашеност на мъжкия пол е биологически „предопределена“. Това се потвърждава и от психичните разстройства в детската възраст. Наистина детските неврози (страх, депресия и пр.) се срещат почти еднакво при момчетата и момичетата. Но при момчетата се наблюдават допълнителни смущения в държането и затруднения при ученето, които не са свързани с външни влияния, а само с мъжката природа. Доказано е, че момчетата се поддават в по-голяма степен на неблагоприятното влияние на околната среда, отколкото момичетата. Конфликтите между родителите например засягат по-силно психиката на момчетата.

Аномалиите при отрасналите мъже и жени са доста различни.

Алкохолиците-мъже са много повече от жените; криминалните престъпници са предимно мъже; шизофрениците са приблизително еднакво мъже и жени, но депресиите засягат повече жените.

Чрез различни изследвания са изяснени качествата, които са типични за мъжете и жените, независимо от социалната им среда, образованието и възрастта им. Според тези проучвания типичните качества за мъжете се групират около качеството „компетентност“, като се обхващат например: независимост, активност, логическо мислене, амбиция в професията, готовност за риск, способност за вземане на решения. Типичните качества за жените се групират около качеството „чувственост“, като:  емоционалност, чувствителност, тактичност, вкус за чистота, сдържаност и спокойствие, неагресивност, по-слаб интерес към техниката и интерес към литературата и изкуството.

Тези „стереотипи“ за мъже и жени не трябва да се абсолютизират, още повече, че не са още достатъчно изучени. Те обаче могат да изиграят съществена роля при проучването и планирането на различни начинания. С тях трябва да съобразява принципите си й социалното управление. Точно и научно установени, стереотипите ще дадат възможност младите хора да се насочват към такава професия и у тях да се създават такива интереси, които съответствуват на обективните им способности.

Диференцираният подход към двата пола ще тласне напред и изработването на научни методики, чрез които ще могат да се определят особеностите на личността, да се откриват способностите, дарованията, талантът много преди те да са се проявили.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара