Мъжът наближаваше четиридесетте. Годините вече се прокрадваха в прошарената коса, в тъмните дрехи, които можеш да переш по-рядко, в набъбналото под пуловера коремче. И в още нещо – обичаше често да говори за семейния живот на познатите си, твърде присърце вземаше техните проблеми и винаги се опитваше да разбере и двамата съпрузи, търсейки своята позиция в подобни семейни конфликти.

В ранната си младост бе пропуснал да се ожени за любимото момиче. После нещата тръгнали по-делнично, редом със съжалението за пропиляното чувство. Родителите му остарявали и отнемали все повече от свободното му време в грижи за техните болести. Неговите градски срещи ставали все по-мимолетни и обикновено завършвали бързо.

Момичетата от село се изженили. Пък и той работел в града.
Въпреки годините не променил разбиранията си за семейството. Искал да има любим човек до себе си. Вече бил прехвърлил тридесетте, когато срещнал едно момиче и му се сторило, че освен самотата ги свързвала и някаква по-тънка, чувствителна нишка. Било им хубаво заедно. Но тя си тръгнала с думите: „Живяла съм от ученичка по квартири и не искам да гледам децата си по тавани и мазета, да се успокоявам с апартамент и удобства на старини.“ Огорчил се, объркал се.

Нещата изглеждали като омагьосани.

Жилището, което отдавна бил заслужил с дългогодишно тичане от обект на обект в предприятието, все го отминавало. Един по един го предавали и приятелите му, с които споделял болките си и мислел, че го разбират. После узнавал, че те гърбом подхвърляли: „Защо му е апартамент? Не е женен…“

Някои от тях се разширявали във ведомствени апартаменти, оставяйки зад себе си просторни бащини жилища в същия град. А той след тези разочарования се връщал на село при родителите си. И там не му било леко. Срещал в майчините очи въпроса „Кога ще я доведеш?“ и виждал как тя раздипля нагласения като за мома чеиз и очаква избраната от него само, както се казва, да се събуе на прага и да влезе в дома.

С някакво трепетно внимание следял всяка неомъжена, която се появявала в общите компании. Склонен бил да отмине дори и видимите недостатъци, успокоявайки се, че и той не е нещо особено. Готов бил да даде обичта си, която някак неоползотворена се лута из сърцето му, за да има съпруга, да не бъде сам. Открито споделял желанието си за топлина и семейство, а го отминавали с присмех. Не се опитвал да влезе сред най-младит, притеснявал се от тях. А тези, тридесетгодишните, понатрупали вече опит жени, не го приемали,

„защото човек се жени по любов на осемнадесет, а на тридесет…“

На тридесет искали да имат дом, удобства, пари. Не искали да чакат. „Е, бил добър! Да, но само с това не се живее“.
И отминавали неговата готовност заедно с тях да постигне всичко това, макар и по-късно. Не бил загубил вярата си, че с обич могат да се преодолеят всекидневните трудности. И търсил в себе си сила и способност да примири това противоречие, да се отърве от ергенлъка с любов, а не с компромиси и пресметливост.

Не знам дали познавате такива хора, които са сърдечно добри и щедри, но от възрастта или от липсата на самочувствие остават самотни и неразбрани. Понякога изглеждат смешни в очите на околните със съхранената си емоционалност, смятана за неестествена за възрастта им. Този мъж беше от тях. Беше готов да разтвори сърцето си за топла дума и обич, а се блъскаше в практичния стремеж за удобства наготово. И някак странно оцеляваше от всеки удар на пресметливостта, някак целебно умееше да заглади нараненото си чувство и да гледа на света със същите очи. Не можах, така по сватовски, да му предложа познанство с някоя жена. Не защото нямам неомъжени познати, а защото не съм сигурна, че отново няма да изживее с тях

огорчението си от сроите градски срещи-раздели.

Неговите твърде минимални изисквания към жените, в които, на пръв поглед, никак не е сложно да се побере всяка от нас, всъщност бяха твърде големи. Искаше обич – искрена, топла, обич за много дни напред, а не чувство-еднодневка, което загива при първия сблъсък в общия път. И така, както изглеждаше неуреден, стеснителен, непредлагащ примамливи и бляскави житейски удобства, той даваше много – даваше любовта си.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара