Препънати думи. За заекването на децата

Как да разберем какво точно тревожи едно обляно в сълзи 10-месечно бебе? И как да му помогнем? Тази ситуация обикновено хвърля в паника цялото семейство и всички с нетърпение чакат деня, в който малкият човек ще проговори. А той расте и все повече разбира, но не говори. И опитите да каже простичкото „мама“ предизвикват истинска паника – толкова мъчително и неразбираемо звучат тези „м“ и „а“. Защо децата заекват и лекува ли се този проблем, обяснява логопедът Детелина Траянова.

Обратен ефект

Повече от 20% от обитателите на планетата имат проблеми с говора, а близо 3 на сто от тях заекват. При това колкото по-развита е една страна, толкова по-висок е процентът на страдащите, показва статистиката. Специалистите обясняват този факт с по-сложната структура на речта в напредналите държави.

В повечето случаи заекването възниква в ранна детска възраст и понякога изчезва с годините, но не са редки и случаите, когато се задълбочава. Теоретично то се дели на невротично (логоневроза), неврозоподобно и смесено. Основният симптом е нарушението на речта, което може да е съчетано и с невротични и психически разстройства.

В 90% от случаите заекването се забелязва при деца между 2,5 и 5 години, в периода на най-бурното речево развитие. На 2,5 години малчуганите обикновено използват свободно няколко десетки думи, а на 4,5 вече си служат почти с пълния речников фонд на възрастен човек. Т.е. само за две години децата правят невероятен речеви скок. И понеже речта е една от най-сложните, а оттам и една от най-уязвимите човешки функции, на всички трудности в този период малчуганите реагират преди всичко с нарушения в говора.

Големите очи на страха

Заекването не се npeдава по наследство, макар че в някои семейства се появява през поколение. Но се случва по-често на момченцата.

При тях процентът е 4-5 пъти по-висок, отколкото при момиченцата. Просто на тази възраст нервната им cucтема е неустойчива и те са податливи на емоционални разстройства. Освен това малчуганите са по-активни и своеволни в тази възраст и затова по-често попадат в ситуации, които биха могли да им нанесат психическа травма, а тя да отключи механизма на невротичното заекване.

Заекването поразява най-силно и се развива най-бързо, когато детето изживее силна уплаха или стрес. По-често то се “заразява” от страховете на възрастните и се плаши не толкова от самото събитие, а от реакцията на мама и татко. Шокът, предизвикан от силен страх, може да принуди детето да замълчи за дълго, а след това да излезе от това състояние с мъчително заекване.

Но травмата може да е причинена и от наглед незначителни за възрастните случки, които обаче силно са впечатлили детето – сбиване с връстници, тежка обида, незаслужено обвинение и дори силна положителна емоция.

Ответен удар

Понякога децата започват да заекват, когато се чувстват изос­тавени и необичани. В такива случаи започват да се държат сърдито и да разговарят малко. Кавгите между родителите допълнително влошават ситуацията.

Факт е обаче, че не страдат само деца с проблеми в семейството. Често заекват и хлапета, които не познават “не” за отговор. Презадоволените глезени деца не мо­гат да формират така необходи­мото за живота активно търпе­ние. И когато попаднат в ситуа­ция, изискваща някакво самоограничение, могат да отговорят на непосилното усилие със заекване. Често прекомерните очаквания и амбиции на родителите също са причина за нарушения в говора. Това най-често се случва при де­ца, които рано и бързо прогова­рят. В желанието си да демон­стрират талантите на всеоб­щия любимец, родители, баби и дядовци използват всяка възможност да го покажат пред публика. Импровизираната сцена обаче много често е нож с две острие­та за крехката детска психика. В стремежа си да не помрачи висо­ките очаквания на възторжената публика, детето пренапряга нерв­ната си система и започва да за­еква.

В семейства, в които някой от възрастните или любим на дете­то човек заеква (приятел, учи­тел или дори съсед), то може да започне да копира говора просто от прекалена привързаност, но по-често, защото по-слабо позна­ва модела на нормалния говор. В такива случаи често е достатъч­но детето просто да смени соци­алната си среда.

Когато главата изпреварва устата

Често при 2,5 до 4-годишните деца интелектуалното развитие изпреварва физическото – речеви­ят апарат все още не е напълно развит, а мисълта тече бързо. И случва детето да запъне на първата сричка, опитвайки се да произнесе ясно оформена мисъл. Това състояние се нарича атерация. То е временно и изчезва от само себе си.

Ако все пак на 5 години детето се още има затруднения с говора и заекването ясно се забелязва, не изпадайте в паника. Заекването се лекува. Имайте предвид, че то може да изчезне и само. Колкото по-малко е детето и колкото по рано се консултирате с логопед, толкова по-големи са шансовете да се справи с този проблем. Единственото, което в никакъв случай не бива да правите, е да фиксирате вниманието върху проблема. При благоприятни обстоятелства – добър специалист, нормален психоклимат вкъщи, заекването отшумява с времето и се появява единствено при много силно вълнение.