Застанете на завоя на Дунав при Видин и погледнете към страната, с която се запознавате: в краката ви, на брега, къкри котле с риба, а ако сте проницателни в прекия и преносен смисъл, като герой на комикс, взорът ви ще прониже Балкана, символ на България и полуострова, ще открие десерта оттатък, на другия край: смокиново сладко, но само стотина километра назад по диагонала северозапад – югоизток ще ви черпят вече с бяло сладко, най-елементарното изискано удоволствие, направено само от вода и захар, но насладата от него изисква богато въображение, красиви и умни гости, уютни стаи, градини с шарена сянка, хубави разговори, настроение и дори подходящ век; в която и посока да потеглите оттук, вече ще сте подготвени, че основното блюдо ще бъде необикновено и изненадващо; докато го предвкусвате и за да го оцените задълбочено като символ, обърнете внимание на красотата на природата ни, която съчетава обикновените европейски природни форми по неповторим начин, породил легендата, че когато Господ раздавал на народите земя, сме се замотали нанякъде, за нас накрая не останало,
та се принудил да ни отчупи парче от Рая
и си живеем в долините и равнините му, заобиколени грижовно от река, море, планини, наистина райски преплетени и неочаквани като неравноделната ни музика, горди от жеста му и не толкова уверени, че не сме небрежни към него; преди нас по тези земи са живели десетки други култури, даже една от тях е обработвала злато първа на света, преди египтяните още; по-вероятно е парчето рай да е било отпуснато на тях и сме го заварили, наследили или откраднали по времето, когато самите ние сме се създавали като смес и взаимопроникване на няколко култури и етноси – толкова отдавна, че сме една от най-старите държавности в Европа, но във всеки случай вярваме, че и храната ни е продължение на щедрия подарък – затова ще я откриете толкова разнообразна и неповтаряща самата себе си и навярно затова колективно и несъзнателно сме обобщили забравените старини в класическо и същевременно авангардно българско ядене, хепънинг на историческа, ландшафтна, райска суматоха, надежда, пъстроцветност, красота, всред които живеем и което ще е днес основното ви блюдо: ГЮВЕЧ, т.е. голям глинен съд,
непроменимо вместилище от 2000 години на щедрото ни разнообразие
от стари и нови зеленчуци: лук, чесън, картофи, моркови, целина, бамя, грах, патладжан, домати, чушки, тиквички, вземете ги и добавете внимателно подбрани мръвки – добре е да са овнешки, но и всички други стават, изпечете го бавно, с любов и надежда и когато го видите готов, ще разберете нашата модерност – каквото видяхте още при супата, оглеждайки мъничката ни страна, ще го видите зашифровано в глинения съд: всичко! – и освен че сте се оказали в България, ще разберете, че внезапно е станало и неделя!
Истинският гювеч у нас се яде неделя на обяд –
глупаво е да вкусваш такъв величествен знак насаме – трябва неделната служба да е свършила, да ехтят камбани, да има гости, вино, врява, възхищение! – трябвате и вие, за да се включите в българския авангард и като допълнителна екстра ще ви предложим да се научите да правите и малките братя на гювеча, гювечетата, в които се слагат съвсем други продукти, но вие вече сте усетили какво е български авангард.
0 Коментара