И ето ме пак в Тунис – 5 години по-късно. Предния път, когато се озовах тук, току-що бях загубила баща си и тази древна земя ме съживи, безкраят на Сахара облекчи подпухналите ми очи, щедрото й слънце ме стопли, а приветливите й, гостоприемни хора върнаха усмивката на лицето ми.
Сега пристъпвам с чувството, че на свой ред трябва да дам нещо на Тунис и тунизийците – утеха, доверие, подкрепа, упорство… От една година насам тази светска, традиционно безопасна и толерантна към всички религии държава е жертва на кошмарни “продуценти” на новини. Терористичните атаки срещу туристи в световноизвестния музей “Бардо” и в един от луксозните хотели на средиземноморския курорт Сус постигнаха целта си – Тунис е на колене, поне що се отнася до туризма.
Икономиката на страната е пострадала сериозно, на стотици хиляди хора силово е отнет поминъкът. 60% от хотелите по морето са затворени. Големите атракциони са празни. Продавачите в магазинчетата за сувенири из старинните пазари гледат унило. В очите им просветва внезапна надежда, разпознавайки разноезичната ни група (българи и гърци) в сука на свещения град Кайруан:
“Ето, туристите се върнаха!”
Е, всъщност сме журналисти, но наистина сме тук, за да върнем туристите. И сега ще ви кажа защо. Първо, защото – както се вижда от новинарския поток напоследък – никое място на планетата вече не е 100% обезопасено. Тероризъм и насилие дебнат (и се случват) навсякъде – включително и в сърцето на Западна Европа. Второ, защото Тунис, макар и жестоко ранена, се бори с всички сили срещу хаоса и полага огромни усилия да гарантира безопасността на своите гости. Мерките за сигурност са повсеместни и драстични. Силите на реда са в големи количества и в столицата, и в курортите. Държавата е на мястото си. Границата с Либия – откъдето проникват най-често съмнителни елементи – също се охранява щателно.
В Тунис има европейски, светски дух, който се надявам ислямистите да не смажат. Хората тук са хора на живота – обичат купона, доброто вино, вкусната храна, образовани са и добронамерени. Почти всички говорят френски (а в курортите и големите градове – и английски), младите жени като правило не са забулени и са облечени по европейската мода, забавляват се редом с мъжете в заведенията (нещо, което рядко ще видите в типична мюсюлманска страна). Но тези пусти хотели, тези притихнали, щедро осветени улици са така тъжни сега – сякаш са изтръгнали душата на тази страна…
Няма да ви лъжа – Тунис в момента не е най-подходящото място за почивка на туристи тип “бройлери”. Но е
много интересна дестинация за авантюристи
и пътешественици с любопитство към маршрутите “off the beaten track”, за любители на екстремните спортове и на адреналиновите изживявания, за фенове на екзотиката и алтернативния туризъм.
Тъкмо като такава дестинация има бъдеще тази страна, покосена от злощастно стекли се геополитичeски обстоятелства – докато се успокоят духовете и се престрашат плашливите “ол-инклузив” туристи и чартърите им. Сафарита из Сахара, походи с камили през пустинята, ралита с байкове, с мотоциклети и АТВ-та, полети с делта-планери и въздушни балони, нощувки в палаткови лагери насред пясъците, неповторими изгреви и залези, срещи с бербери, туареги, бедуини и прочее номади, чисти, органични продукти, класно вино… Това е онзи Тунис, който пожелавам на всекиго и който ме върна тук.
Върна ме, въпреки че два дни преди да поема насам, 13 президентски гвардейци бяха убити при самоубийствен атентат в самия център на тунизийската столица. И макар мнозина да ме питаха наистина ли ще тръгна, за секунда дори не се поколебах да го направя.
…И така, кацайки много късно през нощта в Тунис, установявам, че съм попаднала в призрачен град. Само полицейски патрулки с мигащи светлинни сигнали циркулират по улиците. Центърът, където винаги е кипял живот, е в телени заграждения – непристъпен и съвършено безлюден. Но в лобито на хотел “Африка” (на централния булевард “Бургиба”, до който едва се добираме след дълги полицейски проверки и обяснения) местни младежи – момчета и момичета – пеят, пият, пушат и се забавляват, сякаш се присмиват на сюрреализма навън от името на живота.
На следващия ден човешкият мравуняк е завзел отново града – с достолепните му булеварди и сгради в стил Art Nouveau – и е точно толкова интензивен, какъвто го помня. Човек дори би могъл да забрави за миг за извънредното положение в Тунис, въведено за месец – ако не са полицейските постове, прегражденията, проверките на документи и чанти от агенти на тайните служби по улиците, како не са патрулите и военната техника, с които столицата е нафрашкана буквално до козирката.
В същото време Тунис е панаир на суетата тъкмо в този ден – заради т.нар. Картагенски филмов фестивал – бляскаво културно и светско събитие с общоафриканско и арабско значение. Заключителната му red carpet-церемония протича в Националния театър през две сгради от хотела ни. Мащабната проява не е отменена, въпреки инцидента с взривения от камикадзе автобус на президентската гвардия. В последната гала-вечер по червения килим към старинната сграда на театъра под светлините на светкавиците и прожекторите минават членовете на различните журита и официалните гости – все филмови знаменитости от Африка, Южна Америка, Канада, САЩ и Европа. Проверявам в афиша и установявам, че българският филм „Урок“ също участва с прожекция във фестивала – извън конкурсната програма – именно в заключителната вечер.
Заради извънредното положение и полицейския час точно
в 21 ч. улиците като с магическа пръчка се изпразват,
a нашият хотел „Африка“ почва да се цепи по шевовете от местни звезди. Вечеряме, заобиколени от красиви жени с въздълбоки деколтета и рокли с голи гърбове, от гелосани мъже със смокинги и папийонки. Домакинът ни Мохамед ни разказва кои са част от гостите – популярни актриси, шоумени, известни журналисти и кинаджии… “А този там е един от най-популярните ни телевизионни водещи”, сочи Мохамед тукашния Слави Трифонов (не гологлав, но мустакат), около когото се тълпят за автографи и селфита млади хубавици. Всички се смеят шумно, жестикулират, надигат чаши и димят с цигарите си. А аз седя до прозореца в хотелския ресторант, зяпам пустите улици навън, по които до 5 сутринта имат право да се движат само силите за сигурност, и си мисля: “Ето как войната и мирът, тишината и глъчта, страхът и веселието ги дели само една витрина”.
На следващия ден поемаме към музея “Бардо”, където преди около година 22-ма души – главно западни туристи: французи, италианци, японци, испанци – намериха смъртта си при първото от серията терористични нападения след Жасминовата революция. Сега този импозантен музей – притежател на най-голямата световна колекция от антични мозайки и на изключителни образци на праисторическо, финикийско, римско и ислямско изкуство е притихнал. Огромните му, пълни с редки експонати, но, празни, уви, откъм посетители зали ехтят.
Пред входа на музея има паметна плоча с имената на загиналите при терористичната атака заедно с венец свежи цветя. Властите са запазили и обстрелваната витрина на древна статуя на Дионисий. Дупките от куршуми нарочно са оставени, за да напомнят за варварския акт.
От столицата Тунис се отправяме на север – към руините на древния Картаген, а после – към очарователното синьо-бяло градче Сиди Бу Саид. Бродим из Картаген, основан от финикийците през 814 г.пр.Хр., разрушен и вдигнат наново от римляните. Най-внушителните му останки днес са минералните терми на Антонин и амфитеатърът на император Адриан. Отново сме почти сами, а доскоро тук имаше огромна навалица от туристи – защото Картаген беше основна спирка по маршрутите на повечето средиземноморски круизи.
Дори кризата в туризма и фактът, че е почти декември не може обаче да изпразни или да развали уютната атмосфера в Сиди Бу Саид. Градчето е свърталище на художници, бохеми, галеристи и артисти. Кафенетата му са пълни, ресторантите работят на пълни обороти, въпреки че е извън сезона. По тесните улички с шикозни синьо-бели къщи и цъфнали бугенвилии се шляят групи тунизийски ученици и чуждоземни телевизионни екипи. Тукашната запазена марка – турското синьо на портите и кепенците и ослепителното бяло на варосаните фасади – датира от 1902 г., когато френският барон Рудолф д’ Ерланже въвел тази “цветова униформа” на градчето, което днес е под защитата на ЮНЕСКО.
Друго автентично градче близо до столицата Тунис – но на юг, в посока към големите курорти Хамамет, Сус, Монастир – е Небеул. Името му е арабска транскрипция на римското Неаполис (“нов град”). Тук може да разгледате “Дома на нимфите” – внушителна вила на 1500 кв.м, която е била седалище на местна школа по философия. Градът е прочут и с грънчарската си школа – до ден-днешен тук глазират керамиката както андалуските преселници през XV век.
По-малко познат на западните туристи е свещеният за мюсюлманите град Кайруан на 65 км навътре в сушата. Той е четвъртото място за поклонение след Мека, Медина и Ерусалим. Основан е през 670 г.сл. Хр. като средище на знанието и духовността около Голямата джамия – най-старият ислямски паметник в Африка. Кайруан също е под егидата на ЮНЕСКО и е символ на Тунис като носител на цивилизация и толерантност. Особено интересна е системата за събиране и филтриране на вода в двора на джамията и колоните й с йонийски капители, пренесени от древногръцки храмове и вградени в основите й – като парадоксален символ на синтеза между религиите.
Друго място на поклонение – но не религиозно, а поколенческо – свързано обаче с киното и постмодерността – е едно местенце насред Сахара, където са останали декорите от „Междузвездни войни“. Тук Джордж Лукас е снимал първата серия на Star Wars – край оазисите Nefta и Touzer. Своеобразното филмово миниселце, което е оставил след себе си, днес е една от основните атракции на Тунис и е обиталище на бедуини. Тук те продават пустинни каменни рози и предлагат да си направите снимка с фенек (пустинна лисица с възголеми стърчащи уши, героиня от „Малкия принц“ на Екзюпери).
Движейки се из вътрешността на Тунис, установяваме, че вечерният час важи само за столицата. В останалите части от страната, включително курортите по крайбрежието, човек може да се разходи дори в 3 през нощта. Дискотеките и нощните клубове работят, хората – туристи и местни – се забавляват. Изобщо – животът продължава.
На икономиката на Тунис също й се налага да се адаптира и да „продължава“. След като туризмът й е сринат, онова, което крепи държавата, е производството и износът на зехтин. Европейският съюз се опитва да подпомогне в това отношение средиземноморската държава, давайки й предимство по отношение на квотите за експорт – дори пред собствените си членки Испания и Гърция.
0 Коментара