Наричат климактериума „тихия преход”, понеже няма друг етап от женския живот, обгърнат с такова плътно публично мълчание. За менопаузата избягваме да говорим сериозно дори и в чисто женска среда, а в мъжко обкръжение подобен разговор е възможен само под знака на насмешката и неразбирането.

spiral-staircase-483919_640

Климаксът е комай последното останало табу на нашето съвремие, което издигна в култ вечната младост. Ние, възпитаните в западната (филмова и рекламна) традиция жени – особено активните, независимите, силните – се срамуваме, че остаряваме. И се наказваме с мълчание.

А на Изток колкото по-дълго си живял, на толкова по-голяма почит в обществото и семейството си се радваш. Китайците дори започват да празнуват рождените си дни едва след като навършат 60 години.

Имам доста приятелки, по-големи от мен, които наблюдавам и разпитвам за „тихия преход”. В „Жената днес” не веднъж и два пъти сме се занимавали с проблемите на остаряването и хормоналното „изчерпване”. И тема на броя преди време посветихме, в която неколцина зрели дами храбро се съгласиха да споделят личния си опит от този мълчалив, неотвратим „критически” преход. Специално им благодаря и сега – понеже знам, че искрените им признания са близки до подвиг.

Американката Гейл Шийхи в знаменателната си книга „Тихият преход – менопауза” неслучайно пише: „Преди гостуването ми в Шоуто на Опра Уинфри продуцентът й призна, че щяло да им бъде по-лесно да докарат в студиото гостенки, разказващи как са убили съпрузите си, отколкото такива, които да говорят за климактериума. Предложих дръзко: Защо да не участват в едно и също шоу? Това са може би същите жени.”

А ето и още една крива усмивка от същия бестселър на Гейл Шийхи:

„Климактериум? – смутолеви един кливландски водещ, – това не е ли нещо като импотентност?”

„Хм, съвсем не”, възразих неубедително аз. Чак по-късно ми хрумна подходящият отговор: „Плешивост? Това не е ли нещо като Алцхаймер?”

Днес 50 години са това, което навремето са били 40. Но в същото време, необяснимо защо, жените днес навлизат в дългия климактеричен преход с около 5 години по-рано от майките си. Казват, че причината е в стреса, в замърсената околна среда, пушенето, медикаментите, Е-тата и остатъчните хормони в храните. И макар климаксът да е като пръстовият отпечатък – няма две жени, които да го преживяват еднакво – все пак реакциите на него най-често са подобни: паника заради загубата на контрол над тялото ни, отричане, самосъжаление, депресия…

В действителност обаче, убедена съм, климактериумът е мост към най-виталния, мъдър и свободен период от живота на жената. Тъкмо тогава почваме по-категорично да остояваме възгледите си, научаваме се да изразяваме гнева си, по-подготвени сме да се защитаваме.

Защото, както казва една китайска поговорка: „На 30 жените са вълци, на 40 – тигри, а на 50 – дракони.”

Facebook Twitter Google+

0 Коментара