Седя пред празния лист хартия и се чудя как да започна…Да си призная, никак, ама никак не обичам да пиша, а още по-малко да споде­лям чувства. Но обещах на колежките да „разкажа“ как се чувства една жена „в преход“ и трябва да опитам, защото обещанията се изпъл­няват.

Untitled

Не знам какво се очаква от такава тема. Но истината е, че аз се чувствам прекрасно. И имам толкова много неща, които искам да направя. И защо не, след като, оказва се, в човешкия мозък има център на болката, на удоволствието, но център на старостта няма. Т.е.

остаряваме само защото така се виждаме в мислите си.

Предварително сме решили как трябва да се чувстваме и как да изглеждаме на определена възраст. И това въобще не е мое откритие.

Научих го в курса на Норбеков, който посещавах наскоро. Това с курсовете го практикувам от години, т.е. от младежки години. А сега имам все повече време да го правя.

Всякакви курсове и занимания за самоусъвършенстване в професията, за под­държане на тонуса, формата, за нови неща – обещавам ви, ще ви накарат да откриете радостта от живота. А пробвали ли сте да учите чужд език, пък бил той и екзотичен и на пръв поглед безполезен? Може да добавите и пътешествия – близки и да­лечни, като път към себе си. Ако не сте го правили, опитайте. Чудесно е. Все неща, за които не сме имали време досега. И тази възраст, която, кой знае защо, всички на­ричаме критична, би могла да се превър­не в една от най-прекрасните. Децата са достатъчно пораснали, за да не се налага да сме денонощно с тях.

Те изискват и вою­ват за независимост,

която с право можем да им предоставим. Да си призная, аз с моите, дори и да се опитвам да се държа като коректив, все не успявам. И колкото повече самостоятелност им давам, толко­ва по-отговорни стават те и към себе си, и към живота.

И по-скоро те мен балансират. Особено дъщеря ми, с която непрекъснато споде­ляме, спорим и умуваме как се издържат и съвместяват две критични възрасти – пубертетът и климактериумът… Улавям се как се вслушвам в забележките й за гар­дероба ми: „Ооо, не! Мамо, спри се! Това е прекалено тийн, колкото и добре да ти седи… все пак не си на 16.“ Или пък другата крайност, също толкова категорична: „Не! Ще изглеждаш като баба!“ Като това, раз­бира се, не ни пречи непрекъснато да си ровичкаме една на друга в дрехите. И не само. Ровичкаме и в мислите си. Толкова често сме заедно и все по-близки. Спо­рим, обсъждаме и се коригираме една друга.

Гледаме едни и същи филми, но с различни очи.

Четем едни и същи книги, но ги преживяваме различно. Ходим заедно на фитнес – аз, за да поддържам добра форма, тя – за да изразходва енергията на възрастта си.

Имаме ли повече свободно време, пъту­ваме заедно и откриваме света заедно. И споделяме, споделяме…

Тя тича и бърбори непрекъснато. Крити­кува всичко и всички. Търси Истината. Аз – също. Тя търси себе си. Аз – също. Понякога си мисля, че

май никога не съм била по-близка с децата си, отколкото сега.

Със себе си – също.

И тъй като съм от майките щастливки – със син и дъщеря, няма да скрия, че с младе­жа на 20 нещата изглеждат по-различно. И това е напълно естествено. Той работи, учи, има свой живот… и това изобщо не е драма. Понякога ни наглежда нас, „моми­четата“, понякога ние го обгрижваме. Е, понякога и с него си споделяме или прос­то обменяме опит. А има и случаи, когато успяваме да се срещнем тримата – на ве­черя, на кино, на почивка. Случва се.

Така че моята истина е:

 „Вместо страха трябва да изберем приемането.“

Можем да започнем с възрастта и да продължим със света около нас, с живота, с успехите и провалите – също. И най-вече със себе си. Ако сте имали търпение да прочетете всичко, което изписах дотук, и то ви звучи твърде захаросано, трябва веднага да ви кажа, че и аз имам своите кризи и падове. Имам черни дни, в които ми се иска да из­бягам и от себе си даже, ако е възможно. Но всичко това е временно и е само още една причина да продължа напред, сигур- на, че го мога.

И ако не сте от щастливките, които преми­нават неусетно от една възраст в друга, ако ви мъчат депресии, безсънни нощи, горещи вълни, изборът отново е във ва­шите ръце. Потърсете лекарски съвет – медицината непрекъснато твори нови начини да спре време­то. Или променете начина на живот, открийте красотата на природата, спрете цигарите. И макар да казват, че било генетично, не разчитайте особено на това. Моята майка и до днес смята, че

такова понятие като „криза на възрастта“ няма

(тя и за пубертета, под секрет, смята, че е глезотия на съвремен­ността). Но тя не знае и какво е „удоволст­вието“ от цигарите. И откакто я помня, винаги е била изпълнена с всеотдайност, любов и грижа към всички, които сме око­ло нея – съпруг, деца, внуци. Тя може да раздава любов и на най-дребните неща около нея.

И най-важното, мили момичета, винаги правете нещо за себе си и за хората около вас. Дори и мъничко, символично – усмив­ка, цвете, добра дума, милувка. Грижете се за себе си. Обичайте се. Е, може и да се влюбите – ако не в някой мъж, то поне в живота, във въздуха, в красотата на света. Или пък в себе си.

Сигурна съм, че не очаквате сега да ви спо­делям на колко съм години. И не от суета, а защото, както стана ясно в началото, това просто няма значение.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара