Думи, които взривяват любовта

Всяка жена може да посочи поне сто неща, с които мъжът й я дразни ежеминутно. И пак тя ще ви каже, че един истински скандал е прекрасен начин да му отвърнеш. Да се накрещиш на воля, да пуснеш в употреба всички обиди, да унищожиш противника и да се оттеглиш с фанфари.

Има обаче само един проблем – от такова разтоварване на нервите никой не печели. По-големият майсторлък е да излезеш победител, без да се налага да натрошиш сервиза на баба му или да вдигаш блока на главата си. В основата на тази тактика е не какво да му наговориш, а какво да премълчиш.

Има няколко изречения, които докарват мъжете до лудост. Ако искате да си живеете в мир и любов, е по-добре да не ги споменаваш никога.

Искам да поговорим за нас

Това изречение вади от кожата всеки нормален мъж, стига да не е глух. За мъжете думата „ние е една от най-страшните. Звучи му толкова зловещо – все едно ей сега ще му се признаете във вечна любов или ще му съобщите, че България не се е класирала за световното по футбол.

Незнайно защо жените сме убедени, че

„да си изясняваш отношенията“

е абсолютно естествено житейско мероприятие. Той обаче смята, че щом започваш такъв разговор, значи за нещо е виновен. Вместо „да погово рим за нас“, той чува „да обсъдим поведението ти“ и започва да се отбранява. И много често, за съжаление, той е прав. А поканата „да поговорим“ е и стартов сигнал за поредния скандал. За да го избегнете, но и все пак да обсъдите намислената тема, просто преформулирайте изречението. Кажете

„искам да обсъдя нещо с теб“.

Мъжете обичат конкретните неща и с готовност участват в решаването на проблема – важното е да има точно поставена задача.

Ако наистина ме обичаше…

Тези думи можеш да казваш само на шега. Те карат мъжа да се чувства подсъдим – знае, че е невинен, но го обвиняват в нещо, което той дори не разбира. Психолозите смятат, че в женското поведение „ако ти наистина ме обичаше“ е най-разпространената форма на шантаж. Към него посягаме, когато се боим, че иначе няма да постигнем своето. Резултатът обаче обикновено е провал. Дори да го накараш да се почувства виновен и временно да се „поправи“, мъжът рано или късно си връща позициите, а вината се превръща раздразнение и гняв.

Я си спомнете колко често казваме

„ако действително ме обичаше, щеше да прекарваш повече време с мен“.

Това за един мъж е оскърбление, явен упрек, че твърде често се среща с приятели или закъснява от работа, за което според теб той няма право. Резултатът ще е положителен, ако кажеш същото, но с други думи. Например „ще ми е много приятно, ако едната седмица ходиш за риба, а другата прекараме заедно“. Трябва да премахнеш елемента принуда. Ти винаги… Ти никога… .

„Винаги“ и  „никога“ са бомби със закъснител.

Достатъчно е веднъж да ги произнесеш и у силната ти половинка се ражда съмнение, че нещо го клеветиш. С цел самозащита той ще се отбранява със същите средства. В този случай няма заместители. Взаимните упреци не водят до нищо добро. Налага се двете думи да бъдат зачеркнати. Обикновено не се дразним от черти в характера на мъжа, а от вредните му навици –

„Винаги да гледа телевизия и никога да не ти обръща внимание“

примерно. Помисли добре какво точно те дразни и го кажи в прав текст, за да те разбере. Вместо „винаги си хвърляш чорапите където свариш“ кажи „моля те, ако не ти е удобен кошът за пране, събувай ги поне на едно място, че да ги намирам без куче следотърсач“.

И това е всичко, на което си способен?!

Произнесеш ли това нещо в леглото, подписваш си смъртната присъда. Ако не те нокаутира в същата секунда, то поне ще те мрази до гроб. Няма жив мъж, който да понесе такава присъда. Или въобще каквато и да било забележка за мъжествеността му. Говори само за това, което би ти доставило удоволствие. „Направо се разтапям, когато ме докосваш нежно“ и подобни вършат добра работа. Да няма и полъх от това, че го обвиняваш или (о, ужас!) се съмняваш в способностите му.

Разкажи ми за жените преди мен

Ето за тези думи наистина можеш да съжаляваш, ако ти се изплъзнат в миг на невнимание. Мъжете обичат да разказват за постиженията си, вкусно им е като бира с кебапчета. После и три нощи да плачеш, няма да измиеш спомена от онази, дългокраката, която „така полюшваше ханш, че ми спираше сърцето“. Дори и после да ти обясни, че колкото и прекрасни да са били тези момичета, той е избрал теб за съпруга, не може да заличи гадния спомен. Щото си е гадно да разбереш, че не си най-готина от всички на света. По-здравословно е да си спестиш тази информация. Също толкова важно е да не занимаваш мъжа си с откровения за твоето интимно минало. Може и да му е интересно, но в никакъв случай няма да му е приятно. Така че, малко тайни никому не вредят.

Аз съм толкова дебела (глупава, несръчна…)

Просиш си комплименти – това е истинската цел на подобен род заявления. Искаш да чуеш в отговор „глупости говориш, ти си най-прекрасна, умна и въобще богиня в земно облекло“. Ако пък наистина имаш недостатъци, защо трябва да ги рекламираш. Той и без това ги вижда. А пък ако не ги е забелязал, защо ще го отваряш. Жалко е, че твърде късно понякога разбираме това. То е навик, повтаряме го за щяло и нещяло. Защото обикновено горките мъже веднага ни затрупват с комплименти. Ние пък почваме да кокетничим. Изобщо позната история. Да, ама ако един ден толкова му писне и изрече: „Вярно, грозновата си.“ Тогава?

„Мълчанката“ е любима семейна игра.

И ако сме искрени, жените я играят по-добре и обикновено са инициаторки. Вместо да благодари за вечерята, той като снайперист гледа телевизора и внимава дали Агаси ще гътне най-после Сампрас. А ти така се надяваше, че ще ти построи паметник за вкусната пържола.

Тогава млъкваш, лягаш гръб до гръб през нощта с черни мисли „нека сам да се сети какво ми е, защо съм сърдита, да се извини, да ме помоли да му простя“. Сутринта в гробна тишина си пиете кафето… Вечерта отново. Той обаче също мълчи, няма извинения, няма цветя. По телевизията има мач.

А коя жена може толкова да мълчи? Че като из­ригнеш, че като се развикаш

какъв е пън, безотговорен хрантутник и бездушен сноб.

Той зяпва в крайно недоумение: Бо­же, какво пак направих? Объркан е – досега мълчеше, сега крещи. Виждали ли сте мъж, който жалостиво казва: „Моля те, само не ми мълчи.“ Казва го искрено, за­щото, бъди сигурна, той никога не светва защо спираш да му говориш. А и няма доказан случай, в който това да е помогнало на мъл­чащата страна. Когато става дума за чувства, мълчанието съвсем не е злато. Най-доб­ре си кажи какво те мъчи.