Човечеството не може да съществува, без да степенува. То непрекъснато, навсякъде и всичко сравнява, фаворизира или низвергва, възхвалява победители или оплюва победени. Сигурно е инстинкт, свързан директно с оцеляването на видовете, поради което най-големи шансове има Първият по сила, храброст, бързина, интелигентност, хищност, хитрост, приспособимост към промени, решителност.

Екземплярите с такива качества са естестествени водачи в стадото, прайда, племето, обществото. Някой винаги е Първи и това е неотменим закон. Нека си говорят, че в олимийските игри важно е участието, а не победата. Ако беше така, нямаше да има олимпийски шампиони.

Последните ще станат първи?

Да, всички знаем тази фраза, само дето според евангелиста Матей (19:30) Христос е казал нещо доста по-различно: „Мнозина първи ще станат последни, а последни – първи”. Мнозина… колко точно мнозина? Колко да са мнозина? Не знаем. Но не всички, категорично! Разумно от страна на Матей да не дава неизпълними обещания от името на Христос. И предвидливо – да не оспорва природния закон. Само да даде надежда на лузърите…

Обаче… Първите паднаха в кърви. Така е в битките най-често, или поне в класическите. Шансът да оцелеят в боя се пада на другите, които не напират да станат герои, които нямат влечение към водачество. Гео Милев не само изгражда художествения образ на народния гняв, но също ни информира какви могат да са последиците от стремежа ни да сме първи. Хе, тъпо звучи, но е така. Гео-Милевата фраза за нас, българите, е не по-малко прословута, отколкото евангелската на Матей, и освен поклон пред героизма съдържа и предупреждение. И въпреки това, и въпреки че

„преклонена главица сабя не я сече”,

българинът е бил в няколко войни нарицателно за храбър войник. Първи в боя. Роден победител. Но тази нишка на размисъл води към твърде много носталгия и национални комплекси, затова я изоставям. Девиациите са елемент от генезиса.

Пренебрегнах първата си асоциация по темата „Първи”, защото осъзнах, че думата е ключ. В нашия живот, в живота на земните видове е закодирано състезанието за надмощие, в което някой неизбежно е победител. Някой е Първи. Дори и при растенията – някое преварва да се извиси над съседните и отнема слънцето им, а корените му се развиват по-добре и улавят влагата по-дълбоко от другите. Първият е победител. И обратното.

Е, моята първа асоциация беше чисто женска: първата любов, първият секс, първият оргазъм… Най-интересното в трите събития, мисля си, е, че аз съм

единственият непроменяем участник, мъжете бяха трима различни.

И отдавна – оттогава – ги няма в живота ми. Иначе казано, нещо не ми приличат на победители… но пък знам ли те какво си мислят?Ако това ще ги направи щастливи на старини, нека смятат, че са. Добре, че ги има поетите, да оцветят сивотата на житейската проза, която всъщност представляват „най-важните” Първи събития в женската съдба. Мое любимо – романтично и фино еротично – стихотворение за поздрав към дамите: …

„А на гръд отляво луна кадифяна…

И венче над луна откога остана?

Първа нощ, Аглика! първа и по слава:

нели ръб на устна имам оттогава?“…

Скръцна тежка порта, сепна се делия

и увисна либе на юнашка шия.

(Пейо Яворов, „Павлета делия и Павлетица млада”)

Facebook Twitter Google+

0 Коментара