Снимки Дилян Марков

Вероятно защото в „Седем часа разлика” Александра Раева е непрекъснато на високи токове, на живо изглежда стряскащо дребна и фина. Момиченце с шапка над очите и слушалки в ушите. Но гласът й е автентичен – мноого сексапил има този плътен глас, особено когато се съчетае с иронията и дрезгавия смях. Които обаче не биха стрували нищо, ако не беше непринудената й поза на човек, който не се взема насериозно въпреки всичките си успехи. А това вече е сериозно основание да харесаме някого.

Харесва ли ти да играеш?

Може да звучи странно, защото родителите ми са актьори, но никога не съм си мислила, че ще се занимавам с това. В началото въобще не знаех къде съм и какво правя. Не разбирах какво означава да разсъждаваш върху героя си и да влизаш в неговата кожа. Тези неща се учат. Не е нужно всички да излизат от НАТФИЗ.

Според мен дори си личи във всеки български сериал кой е театрален актьор. Той стои малко по-фалшиво, защото киното и театърът са различни методи на игра.

 

Радвам се, че не съм обременена с такава школа. Не се опитвам да играя, защото би било безумно смешно.

Има български актьори, които просто не са органични.

И аз съм го забелязала. Но кой съм аз, че да съдя?! Поставям се като зрител и гледам сериала. Трудно е да прецениш играта на другите по време на снимки, защото ние снимаме на парче. Първо една сцена, а после друга – която предхожда първата. Това разпилява общото впечатление.

Щом си избягвала актьорлъка, как стигна до снимки?

Обадиха ми се и ми предложиха да се явя на кастинг. На прослушване се бях явявала само за „България търси талант”, но там е различно. Имах две реплики и трябваше да изиграя някакво състояние. Направих го, без въобще да смятам, че имам шанс. Вероятно заради комплекса, който има всяко дете на актьори. Винаги съм гледала да съм по-встрани от театралното изкуство. А сега родителите ми всеки ден се обаждат да ми кажат коя леля ме била гледала и какво мислела. Точат се безкрайни поздравления от хора, които аз не познавам.

Този път не отказах предложението, защото дойде от хора, с които съм работила. Аз много се пристрастявам към хората, които харесвам, и съм готова да служа вярно дълги години, докато има страст в общата ни работа. Пък и Маги Халваджиян умее да убеждава. Аз го попитах: „Ще се справя ли?”. А той отвърна: „Не трябваше ли аз да задам този въпрос?”. Тръгнах с големи страхове. Много съм благодарна на Малин Кръстев, защото той ми помага непрекъснато. Иска ми по лев и петдесет на съвет. Обеднях покрай този сериал.

Да, снимането започна да ми харесва. Пък и ми е адски любопитно какво се случва с моята героиня. Аз зная живота й само два епизода напред. Така режисьорът иска да запази автентичната ни игра и съм в неведение. А и освен това героите се развиват според това как актьорите се справят с играта.

Това, че не си учила за актьор, е понякога предимство. Така си естествена.

Нищо по естествено от Ваня Цветкова. Тя със сигурност е повлияна от живота си в САЩ. Разбира се, и преди беше нечовешки актьор, но сега има нещо друго в нея, което много ми харесва. Гледам отстрани как се плашат хората, като я срещнат. Стряскат се. Защото играе толкова естествено.

Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес”

Facebook Twitter Google+

0 Коментара