Защо се развеждате? – попита ме адвокатът. Защото мъжът ми пие, понечих да кажа, но ми се стори плоско. Замислих се и тогава пред този чужд човек се опитах да формулирам истинската причина. Тя вероятно нямаше да издържи пред никое съдилище, но се оказа толкова непоносима, че ако продължавах да я нося скътана във вътрешния джоб, щях да изтрещя. Със сигурност.

Не, пиенето не е ОК, но то съвсем не идва само. Идва с цяла свита, която не оставя място за мен наоколо. Алкохолът обича да сваля маските, да изчегъртва достойнството. А уважението е единствената патерица, на която се крепи съжителството, когато любовта тихичко е затворила вратата зад гърба си. Поне за мен. Вероятно за друг това са ипотеките. Все едно. Не говоря за

пиянското “ооообичам теее”, проточено като в кръчмарска чалга.

То не върши работа, от опит ви казвам, независимо колко често се повтаря. Всъщност именно повторенията, неуместните повторения, го обезценяват Моментът да си тръгнеш идва, когато “оообичам теее”, задавено в добре дестилирани сълзи, замества всяка истинска проява на обич. Когато подчертаните изречения във Вашите книги вече нищо не значат. Когато вече няма Ваши книги, нито Ваша музика. Когато и парфюмът ти няма значение, защото не може да убие изпаренията.

Започва се с невнимание. Пропуснат рожден ден, забравено обещание. Небрежност. Когато говориш, не те гледа. Или гледа през теб. Пропуска те. Ти си фонов шум. Не можеш да разчиташ на него. Следва изпусната грубост. После още няколко. При първата плачеш скришом, на втората правиш сцена, третата е вече без значение, както и всички след нея. Просто гледаш да избягваш сблъсъци, да не увеличиш критичното количество горчилка и да запазиш прага на дразнимост. Само понякога

се ужасяваш от себе си, без да искаш компенсираш свирепия недостиг на любов,

като обсипваш обърканото дете с излишества.

Адвокатът вдигна рамене, вероятно ме взе за превзета недоволница и на бърза ръка ме разведе.

Както се случва и във великата литература, и в блудкавите сериали, и дори в живия живот, от който гореспоменатите черпят сюжети – срещнах друг човек. Който няма никаква вина, че съм направила мазоли от грубост. Точно както аз съм напълно невинна за изгубените му илюзии.

Малко беше неловко в началото. Според моите закърнели спомени как се правят тези неща и поради някаква неясно оформена идея, че имам много да наваксвам, трябваше да се гмурнем в буен романс с прилежащите му фойерверки. Според неговите изключително предпазливи сетива обаче той трябваше да стои далече от измамната ми прилепчивост.По всички закони на физиката, химията и социалните науки беше направо сигурно, че ще се разминем. Вместо това ние инатливо и негласно започнахме да се учим.

Да нагаждаме трудните си очертания един към друг

Старая се да стъпвам внимателно в чуждата територия. Изучавам я. Понякога по стар навик решавам да преджапам напряко и после се усещам, че така губя удоволствията по пътя. Затова следя детайлите. Внимавам за думите. Възпитавам се в търпение. Прибирам си сергията с щедро обещаваната вечност на промоция и не чакам да ми свалят евтини звезди. Какво повече мога да дам, освен доверие? И, може би, нежност.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара