Оказа се, че на този свят съществуват жени, които бродират чаршафите от страната на краката, за да не попадне тази част на завивката, ауу, върху лицето; че сменят спалното бельо всекидневно и то винаги е изгладено; готвят задължително поне две ястия на ден от пресни продукти (точно в количества, които семейството ще изяде, защото не кусват притоплена вчерашна храна) и в хладилника им не попада вредна газирана напитка или полуфабрикат; бършат пода два пъти дневно, завирайки се и под леглата, а прозорците лъскат поне веднъж седмично… и т. н., т. н.

Не, не си измислям. Прочетох го в един женски форум. И що ли се зачетох! Почти бях готова да попитам дали и денонощно са гримирани, епилирани, с маникюр и прическа, готови всяка вечер за сексуални подвизи в леглото с любимия (без съмнение перфектен съпруг) след цялата тази дневна къщна хамалогия, но не посмях.

Въздържах се, макар някои да звучаха като точно такива перфектни представителки на женския пол. Въздържах се и защото си представих всички

мръсновати ъгли и прозорци в моята къща,

които все отлагам дълбочинно да почистя. Защото бях забравила кога за последен път съм сменяла чаршафите (правя го импулсивно-автоматично, по някаква нестигаща до съзнанието ми цикличност и логика, но дали беше в понеделник или четвъртък, кой да ти помни подобна досада). Защото голямото огледало в банята е пак цялото в пръски (на едното диване му е любимо занимание да плюе върху него, докато си мие зъбите), но… не ми се мие в момента – освен форума на лаптопа съм отворила и 2-3 интересни статии за финансовата криза. И може ли някой в края на краищата да ми обясни с думи прости как се случи тя в толкова глобален мащаб, защо борсите в САЩ се сриват, а пък доларът взе да расте, петролът евтинее, но не и бензинът и как туй всичко ще се отрази на нас и в частност на мен. Ми да, много по-интересно ми е, отколкото 18-те начина за миене на прозорци и чалъмите за готвене в пръстен гювеч!

Да, ама не. Вместо да концентрирам лишения си от способност за финансови анализи, но иначе засега читав мозък, в съзнанието ми се промъкна гадният червей на вината. Защо ли все се намира някой, който да отключи туй чувство, което упорито натъпквам някъде със силата на положителното мислене! Те, вините, са безкрайни и ако им позволиш да виреят и избуяват, като нищо можеш да се натикаш в дупката на някоя депресия, от която трудно се излиза. В най-уязвимите си периоди съм се чувствала виновна даже за нечий чужд провал, дори и само да съм била наблюдател, а не участник. Хич няма да изреждам класическите женски вини: достатъчно добра майка ли съм, а дъщеря, а съпруга, а сестра… всяка една е тема за дълга себе-, а и психоанализа…

Домакинската ми драма е стара колкото мен, т.е. вече на средна възраст. И

не е виновна майка ми, сама съм си виновна

Вярно, че е можела строго да ми измъква книгата от ръцете, да ме изритва от леглото и да ме впряга в домашното почистване в събота сутрин… Но пък аз нали съм „много интелигентна”, бих могла и сама да създам планиране, логистика и организация по готвене, чистене, пране, сушене, гладене, сгъване, подреждане. Колко по-сложни задачи съм решавала! Мога, но честно казано, не ми идва отвътре. Не ме обзема никакво вдъхновение. Мозъкът ми не започва да работи на бързи обороти. Пред перспективата за ден, прекаран в чистене, ме наляга мрачно настроение. Не защото ме мързи. Май мързелът не е сред пороците ми. Но ми е нужна мотивацията на Том Сойер и приятелите му, боядисващи оградата на леля Поли. И се опитвам да я търся, но невинаги успешно.

И така в моето домакинство цари известен хаос (надявам се поне малко артистичен) и всичко върша между другото и импулсивно – измивам три прозореца днес, другите може и след месец. Посред нощ решавам, че мога да се покатеря и да забърша праха от тавана на гардероба. Ми, сега се сетих… В дъждовна неделя мястото край печката ми става любимо и четейки рецепти в интернет, сготвям цели три манджи и един сладкиш. Практиката показва, че това скоро не се повтаря, в останалото време готви или мъжът ми, или положението се спасява от кулинарните щандове и ресторантите.

Дали ми харесва така? И не, и да. Няма начин да не ме пробожда мисълта, че там някъде (и извън рекламата на Tide) съществуват супермайки и супердомакини, които на всичкото отгоре са и работещи жени. На тях всичко явно им се удава, а аз като че ли нямам шанс да се наредя в гордите им редици. Не мога обаче да си изкривя душата и да не призная, че ми харесва, когато прекарвам времето си интересно, полезно или поне забавно, и това много повече ме зарежда от търкането на дограмата с препарат за пластмаса.

Мнозина ще си кажат: а защо не си наемеш професионалист? Да, защо не? Само да я преодолея тая тъпа съпротива към допускането на чужд човек в личните ми пространства. И освободила мозъка си от тъпи домакински драми, да измисля как да обезпеча финансово поръчките на добра храна от гурме ресторанти.

А, ако може, и румсървис.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара