Световъртежът е женска „привилегия”. Било е време, когато прилошаването, придружено с ефектен припадък е било дори въпрос на стил и част от етикета във висшето общество. Извън тайния списък с женски хитрости обаче явлението „спрете Земята, искам да сляза!” може да бъде знак за сериозни проблеми със здравето. А може и да се дължи на съвсем не толкова опасни причини.

Ето няколко типични „главозамайващи” ситуации, които на пръв поглед изглеждат страшни.

„Отскоро ходя на фитнес (шейпинг, аеробика, тае-бо) и след всяка тренировка получавам световъртеж”.

Не е за вярване, но мускулите също имат чувства. Техните „емоционални” рецептори са концентрирани в шията, раменете и ръцете. Претоварването им нарушава нормалната „информационна” връзка между мускулите в тези зони и главния мозък. Това е и конкретната причина за световъртежа. Болезнено схванати ръце и раменен пояс след тренировка са сигурен знак за претоварване. То пък ще провокира поредният пристъп на световъртеж. Всичко това изобщо няма да се случва ако се прави загряване преди основната тренировка и разпускане на кардио уред или със стречинг упражнения след нея.

„От няколко месеца имам кола и шофирам. Оттогава ме мъчи и световъртеж.”

Предполагаемите причини тук са две:

1) Много е шик да се шофира с небрежно положен на отворен прозорец лакът. В резултат цялата лява половина – ръка, рамо, врат се „продухват” здраво, възпалява се мускулната тъкан и ето ви го пристъпа на световъртеж. Опитайте известно време да шофирате със затворено стъкло на шофьорската врата и ако замайването намалее, значи източникът на страданието е открит и обезоръжен.

2) „Болестта на пътешественика”. За някои единственото сигурно и безпроблемно превозно средство са собствените им крака. Всичко друго, което е на колела, предизвиква у тях спонтанни изблици на прилошаване, гадене, световъртеж. В тези случаи е добре човек да се консултира с лекар за кратък курс със специални лекарства. Те помагат да се преодолее първоначалният период на адаптация, след който движението на скорост не предизвиква никакви странични ефекти

„Щом легна на хълбок, всичко пред очите ми започва да танцува”

Най-вероятно става дума за световъртеж, койтко възниква при дадено движение – например завъртане на главата в определена посока. Пристъпите обикновено траят от 1 до 15 секунди. Въпреки, че зад тях не се крие страшна диагноза, са достатъчно неприятно изживяване. А и пречат – при всяко движение мислиш за тях, съобразяваш се с тях. Без лечение няма спасение. Най-добре е първо да се направи преглед при специалист УНГ, защото причината често се крие в специфична патоголия на вътрешното ухо – органът, на който дължим усещането за стабилност при всяко положение на тялото в пространството.

„Често ми причернява и светът хуква с бясна скорост около мен при по-резки движения. Казват, че е по рождение, че е от съдовете… „

Да, и още по-точно, става въпрос за страничен ефект на диагнозата „вегетативно-съдова дистония”. Нашите съдове са под контрола на вегетативната нервна система, която не се подчинява на воля, принуда или желание. Не можем произволно да разширяваме или свиваме своите вени и артерии. Те реагират автоматично в отговор на промени в обкръжаващата среда или в отговор на емоционални и физиологични изменения. Но ако тази реакция по рождение е запрограмирана неправилно, съдовият тонус се променя и реагира неадекватно на ситуацията. Това е причината за световъртежа в този случай.

Терапията тук залага повече на железен режим за здравословен живот, отколкото на хапчета и микстури:

1) Пълноценен сън – той е жизненонеобходима мярка. Важно е да се спи минимум 8 часа в денонощието. Още една съществена подробност: тези осем часа задължително трябва да са през нощта. За страдащите от вегетативно-съдова дистония е абсолютно портивопоказно да работят на смени или в тъмната част на денонощието.

2) Колкото се може по-дълго време на чист въздух – задължителният минимум е поне час и половина всеки ден да се прекарва навън.

3) Разумно хранене – без преяждане, но и без драстични диети. Особено второто – гладуването или жестоките ограничения в храненето водят до усложнения на заболяването и периодични обостряния. При всяко хранене в менюто трябва да присъства поне един продукт, наситен на бавноразграждащи се въглехидрати – пълнозърнест хляб, картофи, ориз, ядки (шепа орехи, бадеми или лешници – не излизайте никъде без тях!)

4) И още едно правило: в никакъв случай, страдащият от дистония не бива да боледува „на крак“. Всяка инфекция е стрес за организма. Затова вегетативно-съдовата дистония винаги се „обажда” след грип, ангина или бронхит.

А ето и една конктретна дихателна техника, която прекратява световъртежа на минутата: седнете или легнете и поставете дясната ръка върху стомаха. Вдишайте бавно през устата и в същото време „надуйте” стомаха. После издишайте през носа и „глътнете” стомаха. Това упражнение стимулира притока на кръв към органите в коремната кухина и стабилизира тонуса на съдовете

„Навалицата ме разболява. Щом се кача в автобус или метро, веднага ми прилошава, започва да ми се вие свят, дишам трудно.”

Има и такова понятие – психогенен световъртеж. Появява се в резултат на депресия, невротични разстройства. Решението е психотерапия, проведена от грамотен специалист. Но преди нея, за всеки случай е добре да се направят прегледи при невролог и специалист УНГ, за да се изключат други причини за световъртежа.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара