Едно от нещата, които ми напомнят с носталгия за детството, са спортните емоции – футболни, гимнастически, лекоатлетически, тежкоатле-тически, всякакви. Не защото пораснах обаче, тези емоции се изгубиха – тях просто обективно ги няма, защото няма кой да ги създава… Мисля си за това, докато очаквам срещата си със Стефка Костадинова. Минали са 22 години, откакто медиите започнаха да се надпреварват в оригинални метафори, за да опишат неописуемото – Стефка беше скочила 209 см. 22 години не стигнаха някой да повтори този успех. Тези години сякаш нищо не са променили – тя е все така грациозна и елегантна и все толкова отдадена на спорта – последователно бе зам.-председател в Държавната агенция за младежта и спорта, след това зам.-министър и сега президент на БОК. Излъчва подчертана женственост и самоувереност. Малко ме изненадва колата й – Стефка слиза от “Фолксваген туарег” – кола с характер, стабилна и респектираща.
Фотограф ВАСИЛ ГЕРМАНОВ, Стил GARDEROB, Грим ХРИСТИНА ТРАЙКОВА, Коса ДЕСИ/ARLET
За мнозина колата е важна част от самочувствието и имиджа, за теб какво е?
За мен колата е просто необходимост. В никакъв случай не е нещо, с което да се фукам. Важно е да е стабилна, да се чувствам добре в нея и да е си-гурна, каквато е сегашната ми кола – джип туарег. Имаме договор с „Фолксваген”, те са от-лични партньори и спонсори на БОК, всяка година сменят колите ни с нови, предоставят ни и автомобили от висок клас, когато имаме важни гости от чужбина.
Как се чувстваш като първата жена, президент на БОК?
За мен това е голямо предизвикателство. Скоро започна вторият ми мандат на този пост. Бях избрана за първи път през ноември 2005 г. Периодът беше тежък за БОК, тогава стана скандалът с Иван Славков, в същото време беше старти-рала кандидатурата на София за Зимните олимпийски игри, предстоеше олимпиадата в Торино. Щастлива съм, че с моя екип успяхме да върнем авторитета на БОК. Направихме много хубави неща – младежки фестивал в Албена с над 600 деца, участвахме в международни състезания за младежи, успяхме да привлечем доста спонсори към БОК. Радваме се на международен авторитет и имаме уникалния шанс София да стане домакин на Зимните младежки олимпийски игри през 2016 г.
С какво основно се занимава един президент на олимпийски комитет?
Всеки понеделник, когато дойда тук, в офиса, вече имам изготвена програма за седмицата – срещи, инициативни комитети, пресконференции, официални събития, коктейли. Никого не съм върнала обаче, дори и да не е в тази програма. Разбирам спортистите от една дума, голям плюс е, че съм била първо състезател, а сега администратор в спорта. Познавам ги по очите, познавам им проблемите.
В българския спорт напоследък проблемите определено са повече от успехите. Как стигнахме дотук?
След 1992 г. спортът вече не е приоритет на нашата държава. Иначе проблемите са доста –нямаме многофункционална зала, нямаме нужните стадиони, нямаме нужните басейни, подготвени специалисти и т. н.
Това работа на държавата ли е, или очакваш да има частни инвестиции?
Спортно-материалната база трябва да бъде и държавна, и частна. Може би трябва да се замислим и за данъчните закони – хората, които построят да речем басейн или спортна площадка, да ползват данъчни облекчения. Дори в близките години да нямаме медали, трябва да се наблегне на подготовката на младото поколение, да накараме децата да се заинтригуват от спорта – като почнеш от семейството, от междублоковите пространства, от училището – оттам тръгва отглеждането на бъдещите шампиони и рекордьори.
Ти поставяш своя световен рекорд през 1987 г. В този период в разстояние на 4-5 години са поставени 10 ре-корда в женската лека атлетика, неподобрени и досега. Какво е твоето обяснение и с какво твоят рекорд е по-ценен от останалите?
Моят рекорд е особено ценен, защото е поставен на световно първенство. Освен това моят рекорд е човешки, женски, много жени се доближиха до него и се надявам много скоро да бъде подобрен – Бланка Власич например наскоро скочи 208, тя е готова за нов рекорд. Вече спрях да броя годините, които са минали, откакто скочих 209 см – първо броих до 10, после до 15, после до 20… Хората и досега ме свързват с този рекорд – за мен не се говори като за олимпийска шампионка, а като за световна рекордьорка.
Ти все още си единствената българка, която има спортен „Оскар”?
Да, в компанията на Пеле, Марадона, Борис Бекер, Сергей Бубка, Аертон Сена…
Защо реши да дариш „Оскар”-а си на НИМ?
Защото това е национална ценност, национална гордост, този „Оскар” не е мой, той е на България. Мисля, че е по-добре хората да могат да го видят в музея, отколкото аз да го показвам на гостите си вкъщи. Най-интересното всъщност е, че аз взех „Оскар”, преди да скоча 209 см. На 8 март 1987 г. станах световна шампионка в Индианаполис със световен рекорд в зала 205 см и малко след това получих това признание. А световният ми рекорд 209 см на открито е от август същата година.
Твоя личен „Оскар” за какво би си го присъдила?
Дори и да прозвучи банално, аз просто съм майка, това е най-хубавото нещо на света. За разлика от много хора аз не поставям работата и кариерата на първо място. За мен на първо място е моето семей-ство. А като така си подредиш приоритетите, и кариерата ти върви. За жената е най-важно да има до себе си един мъжки гръб и две силни мъжки ръце, които да я държат, да се чувства красива, да обича и да й казват, че е обичана.
Наскоро се омъжи за втори път. Май е нормално човек да прекара с някого даден период от живота си, после нещата се променят, влиза в нов етап и има нужда от друг човек до себе си?
Всичко, което се случва в живота, е нормално. Няма нищо лошо в това да си разведен, както няма нищо лошо и в това да срещнеш човека на живота си малко по-късно.
Как се поддържаш в тази завидна форма?
Ще те излъжа, ако ти кажа, че спортувам активно. Тъй като живея на Панчаревското езеро, понякога правя кросче. Ходя на масаж, на сауна, на SPA процедури. За да изглежда добре човек, най-важно е да е постигнал вътрешен мир и хармония, да е позитивен. Анета Сотирова, с която сме много близки, веднъж ми каза – лошият човек остарява лошо, лоши са му бръчките, а добрият човек остарява красиво – със спокоен дух, с красиво лице. А когато човек е спокоен вкъщи, той отива спокоен и на работа. За мен домашният уют е много важен. Обичам да си стоя вкъщи, да каним гости. Имаме две страхотни кученца джак ръсел, донесоха ми ги от ЮАР, много се забавляваме с тях, тичаме в гората, това ми е страхотно разтоварване. Имаме си и две котенца вкъщи и четири, които си ги храня на двора. Първата котка я намерихме с Ники на един Никулден, беше преди 5-6 години. Излизахме от един ресторант, валеше страхотен дъжд, а на улицата видяхме мъничка черна топка. Взехме си котето вкъщи…
0 Коментара