Не мога да ви обещая леко и приятно четиво. Нито неделна черешка върху тортата на вашето лежерно настроение. Защото ще говоря за инфлуенсърите, а това е тема, която не приемам много спокойно. Не за друго, а защото в сивата зона на „това е мое мнение“ се намират понякога страшни дефицити и симптоми на болното ни общество. И защото винаги съм смятала, че силата да влияеш на други хора (независимо как) върви с голяма отговорност.
Новите технологии и начини на общуване промениха значително пейзажа и динамиката на отношенията ни. Преди, извън медиите, ако искахме да общуваме и да обменяме мисли, се виждахме или се чувахме. И нещата бяха по-лични. Днес имаме социални мнежи и чрез тях – достъп до целия свят (хипотетично). И макар социалните медии да създават илюзията за лично общуване, не е точно така. Те са като
мегдан, на който се изправяте и заявявате нещо.
Гледат ви и ви слушат потенциално всички. Колко от тях всъщност ви виждат и ви чуват, е друг въпрос. Въпрос на профилни настройки и предпочитания на аудиторията. После започват диалози, спорове, караници и т.н. И не винаги е приятно, но това е виртуалното ни общество. Мисълта ми е, че макар да изглежда лична, тази форма на общуване не е такава, но изисква отчетливо лично присъствие, за да работи.
Инфлуенсърите използват мащаба на социалните мрежи, за да изградят своя кръг на влияние. И в момента, в който го имат, би следвало да приемат, че са отговорни какво комуникират, как комуникират и защо комуникират. Трудно се мери до каква точно степен техните публикации и мнения влияят на последователите им, но е сигурно, че в някаква степен влияят. Представете си това. Само защото някой инфлуенсър е казал нещо, това може да накара друг човек да реагира.
Независимо, че се познават само виртуално.
Лично мен това ме докарва до много размисли. Не бива подобна сила да се използва лековато. Тя формира мисли, нагласи, поведение. И дори един човек да е повлиян, пак е влияние. Наясно съм, че инфлуенсърите не могат постоянно да мислят по този начин, иначе ще блокират. Обаче българската версия на инфлуенсърството в социалните мрежи е една особена и аморфна категория, която плава из морето от съдържание и ежедневието на всички ни със знамена, фанфари, чести издънки и понякога добри попадения. Иска ми се да беше с повече добри попадения, добри каузи, добри примери. И с повече мисъл като цяло. Защото това е и изграждане на личен бранд.
А и нашите инфлуенсъри често се преструват на скромни и се правят, че не са инфлуенсъри, обаче в същото време имат очевиден афинитет към броя на харесванията, които предизвикват. И е нормално, защото тъкмо на това почива влиянието им.
Макар да работя като професионален комуникатор, за мен тази тема е противоречива. От една страна, ясно е, че има хора, чиито публично изразени позиции резонират с други хора и те имат последователи и редовно четящи ги, като по този начин могат
да влияят на мисленето и поведението
на различни групи. От друга страна, когато знам, че някой е, примерно, инфлуенсър в сферата на храненето и той ми похвали ресторант, аз като потребител какво да си мисля – че го прави, защото наистина му е харесало, или защото има някакви договорни отношения с тоя ресторант? Когато споделят своите впечатления, инфлуенсърите нямат навика да обявяват кога става дума за работен ангажимент и кога за лично мнение, пък и някак не е инфлуенсърско да кажеш, че това сега е реклама, защото тази марка си е платила. Или че ще охулиш друга, понеже не е поискала да плати. И това го има, нали?
Културата на инфлуенсърството ни не се различава от всичко останало в страната – по-скоро няма правила и лекинко импровизираме.
Инфлуенсърите сами по себе си са интересна тема. Някои са профилирани, други са тотални експерти, т.е. разбират от всичко,
започвайки от пелени и стигайки до всяка тема,
която ви хрумне. Признавам си, че това с тоталната експертиза на мен лично ми е непонятно и ме докарва до кротка лудост. Намирам за обидна за човешката интелигентност претенцията да можеш да се изкажеш по всяка тема под небето. И да приемаш, че мнението ти, само защото имаш такова, е равностойно на това на хората с доказан професионализъм в различни области. И ако донякъде схемата на профилираните инфлуенсъри е разбираема, то тази на тоталните експерти може да бъде доста неясна и озадачаваща.
Освен това българските инфлуенсъри често имат усещане за непогрешимост и съвършенство. И могат да са обидчиви. Редовно засичам публикации в социалните мрежи, в които иронизират, подиграват и дори обиждат несъгласните с тях. Не знам да споменавам ли махленския, дори циничен понякога език, фръцкането и героичните пози. Но ще ги спомена, защото говорим за въздействия. А те се формират комплексно и включват всички тези елементи.
Някои български инфлуенсъри имат или са имали професии и притежават капацитет в определени сфери, други не съм наясно какво работят, а трети
придобиха професии покрай инфлуенсърстването си.
Така или иначе, палитрата е доста разнообразна и многолика, каналите също – блогове, влогове, различните социални мрежи. Ако нещата се получат, стигат и до конвенционалните медии, където започват да ги канят да коментират разни неща, да водят рубрики, да пишат материали и т.н. Изобщо, настава едно инфлуенсърско разрастване.
О, да не забравям феновете. Те са просто очарователни, а и без тях няма инфлуенсъри. Щом публикация за тенджера може да събере 680 реакции, бих казала, че феновете са или много свестни, или реагират по условен рефлекс, или нямат никакви грижи в този свят и всичко им е забава. Нямам друго обяснение. Евала на такива инфлуенсъри и техните привърженици. Докарали са го до нивото тенджери и зрелища, един вид.
Вижте, далеч съм от това да отричам инфлуенсърството. Това е ниша, която съвременната реалност предлага и по това няма коментар.
Щом съществува ниша, тя ще бъде запълнена.
Въпросът е как. Предвид, че за някои инфлуенсърството е тяхната професия, струва ми се редно да се поглеждат периодично отстрани и да си задават въпроса за какво се борят (освен за лайкове, последователи, влияние и свързаните с това благини), какъв наратив предлагат, какви модели на поведение налагат и т.н. Социалните медии са и възможност, и капан. Те са просто инструмент и от хората зависи как и за какво ще го използват.
Например, когато на мен професионално ми се е налагало да оценявам потенциално взаимодействие с инфлуенсъри, съм много, ама много внимателна. Тоталните експерти нямат шанс. За тези, които мога да свържа с марката, има сериозна селекция, която включва комплексна оценка на поведението им, репутацията им, надеждността им, работната им и човешка етика, професионализма им или познанията им в сферата, която ме интересува, и т.н. Направо дисекция им правя. Защото
слагам бранда на техните рамене
и разчитам да го носят достойно. От професионална гледна точка, тази тема е доста общирна и около нея има много дебати. Виждала съм великолепни инфлуенсърски кампании и успехи на отделни инфлуенсъри. Виждала съм и обратното.
И тук стигам до основното. Както споменах, приемам инфлуенсърството като факт от комуникационната среда, уважавам потенциала и възможностите му, но често ми се налага да поставям под въпрос методите, инструментите и представителите му. Очарованието на непрофесионализма, което те носят, автентичността и спонтанността на реакциите и мненията им са техен голям актив, но лесно могат да се превърнат в пасив, когато с тях се злоупотребява.
Инфлуенсърството не се „прави” по норматив,
предполага се то да е органичен и донякъде дисциплиниран процес със свободни, но все пак налични рамки. Защото е процес на доверие. И защото има хора като мен, които това работят и които виждат всяка скрита тънка червена линия, прокарвана тайничко, виждат алиансите, групите, които се активират и по какви теми се активират, кога се активират, как говорят, какво казват и т.н. И непочтеността, която засичам сред инфлуенсърите, ми оставя едно неприятно усещане. Защото опорочава цялата идея на инфлуенсърството и злепоставя тези, които са автентични. Като с всяко друго човешко поведение и тук има деликатна линия на баланс, която е добре да се държи. За да не изкипим супата.
0 Коментара