В тази история се разказва за действителни събития и лица. Някои са воини на светлината, други не са. Избрах да назова само положителните герои. И си позволих да изведа някои поуки, до които и сами ще стигнете, ако прочетете следващите интервюта.
На 1-ви август 2022 г. отидох на профилактичен преглед на гърдите при д-р Маргарита Николова, рентгенолог в болница „Шейново“. Тогава бях на почти 53 г. и не се бях преглеждала от 14 месеца. Следях се редовно, имах час при нея на всеки шест месеца за ехограф, защото попадам в рисков контингент. Ранна първа менструация, наднормено тегло, дългогодишна хормонална терапия с цел преодоляване на стерилитет, нераждала, с майка, заболяла от рак на гърдата, макар и на 72-годишна възраст – оперирана успешно. Все рискови фактори, единствената отметка, която ми липсваше, беше тази на пушачка.
Този път се бях забавила с осем месеца. Палпира ме и поклати глава, но аз не я отразих. Направи ми мамография. После легнах за ехограф. В един момент загрях, че необичайно дълго време разглежда някакъв участък от лявата ми гърда. Каза, че
има находка, която трябва да се следи.
После отиде на компютъра и извади снимките от предишната мамография, за да ги сравни. Съобщи ми, че има динамика и че е най-добре да ида на ядрено-магнитен резонанс. Написа на листа, че препоръчва консултация с онколог и ЯМР.
Вцепених се. Как така онколог? За рак ли се съмнява? Ама наистина ли формацията е много малка? Колко малка? Сигурно ли е, че е под 1 см?
Излязох от болницата като замаяна. Звъннах веднага на моята приятелка д-р Албена Факирова, патолог във ВМА. Разказах набързо, питах я може ли да ми даде телефон, на който да си запиша час за ЯМР в тяхната болница. Тя ме осведоми, че ЯМР на гърди не се прави навсякъде в София, където има машина, защото се изисква една специална приставка, нещо като коритце, в което „се изсипват“ гърдите, за да се проведе изследването. И къде има? Една от болниците е „Токуда“.
Метнах се на едно такси и право в „Токуда“. Нямаше свободни часове за същия ден. Ами сега? Реших да причакам лекаря на смяна и да се примоля. Появи се един млад и много симпатичен лекар и аз с пресъхнала уста го попитах кога най-рано може да ме вземе. Срам ме беше, че така съм се уплашила, но страхът надделя над неудобството. Д-р Гаврил Наков ме съжали и каза, че преди да правим ЯМР, ми предлага да повторим мамографията и ехографията. Повтори ги. На мамографията не се видя нищо притеснително. Ехографията, обаче, не му хареса. Каза ми, че и да направим на този етап ЯМР, пак няма да се знае със сигурност какво е нещото, което виждат. И че трябва да се направи биопсия.
Поука номер едно: Ако гърдите ви са по-големи или с по-плътна структура, винаги настоявайте И за ехографски преглед в допълнение към рентгеновата снимка.
Звъннах пак на д-р Факирова, която два пъти седмично гледа препарати и в „Токуда“. „Д-р Наков иска да ми прави биопсия. Ако е злокачествено, да не го пръсне навсякъде?“. Бих се срамувала, че зададох такъв въпрос, ако не знаех, че има лекари, които ги говорят тия глупости на пациентките. Албена не ми каза, че се излагам, само кротко ми обясни, че дебелоиглената биопсия е задължителна стъпка при съмнения за карцином на гърдата и световен стандарт.
Поука номер две: Ако ви предложат да ви режат каквото и да било от гърдите, включително фиброаденом (доброкачествено образувание), но не ви предложат първо биопсия, бягайте далече и търсете хирург или специалист по образна диагностика, който работи по правилата и ще започне с тази манипулация.
Д-р Наков сложи местна упойка, взе биопсия, успокои ме, че каквото и да се окаже, е съвсем малко и начално, и ме попита дали съм имала оплаквания, та съм отишла при д-р Николова.
Нямаше специалист, с когото да се срещна в следващите два месеца, който да не ми зададе същия въпрос. Оказва се, че жените далеч не си преглеждат гърдите редовно, въпреки всичките октомврийски манифестации, розови лентички и т.н.
Поука номер три: Преглеждайте гърдите си при надежден специалист поне веднъж годишно, а ако според лекарите имате основания да го правите на 6 месеца, не пропускайте. Проверявайте периодично всичките си близки от женски пол, напомняйте им, сръчквайте ги, ако се налага.
Зачаках резултатите от биопсията. Междувременно се обадих на моя близка приятелка с връзки във всички болници и й казах, че има вероятност да съм „добила“ карцином на гърдата, да мисли при кой хирург ще ме изпрати. Тя веднага каза едно име, бил най-добрият, страхотно работел, имала му телефона, веднага щяла да се свърже с него за преглед.
Излязоха резултатите. Потвърди се съмнението за карцином, д-р Факирова ме успокои, че е малък и с „добра биология“ и каза, че ще ме насочи към онколог.
Междувременно другата приятелка, която е страхотна, но чието име не споменавам, за да не й усложнявам живота, ми
уговори час за преглед при прехваления хирург.
Предупреди ме за две неща:
1. Че ще ми поиска немалко пари под масата.
2. Че е много чепат характер и да не му противореча много-много, щото ще ме овика и няма да е приятно.
Отидох на преглед. Още докато чаках пред кабинета, бидох сръфана, не помня вече защо, беше ми напомнено, че съм с връзки, затова съм получила час за преглед толкова бързо, та с две думи да си налягам парцалите.
Влязох аз и първо ми бе обяснено, че „Господ мнооого Ви е дал на Вас!“, тоест, че съм с доста голям бюст. Самият преглед беше ОК и после седнахме да говорим. Хирургът понечи да ми обясни различните варианти, аз го прекъснах, че съм решила да си махна и двете гърди и да си сложа импланти, при което той рече, че това може да бъде осъществено в една частна клиника по пластична хирургия, с която си сътрудничи. Само че, предупреди ме той,
тази операция била много скъпа. Сви ми се сърцето,
представих си десетки хиляди и започнах да се чудя откъде ще ги взема. Попитах го колко, той ми се сопна, че не знае наизуст, че са правили с пластичния хирург такава през юли, действието се развива на 9-и август, но че сигурно моята ще струва повече, защото съм сложен случай с този огромен бюст, още повече, че ще ми трябват много големи импланти, които ще са още по-скъпи. Понечих да кажа, че аз всъщност съм напълняла доста през последните години, че планирам да си възстановя нормалното тегло и че тогава гърдите ми не биха били толкова големи.
Той ми кресна да не му давам акъл за размера и аз си подвих опашката.
Оказа се, че пластичната клиника почива до 1-ви септември, но операцията търпеше отлагане.
Същевременно д-р Факирова беше успяла да представи моя случай на доц. Ася Консулова, която също потвърди, че мога да изчакам с операцията, щом като държа да я направят въпросните хирурзи, и ми назначи хормонална терапия (биологията на тумора беше показала, че е хормоноположителен, тоест храни се от естроген).
Започнах с хапчетата, а на 01.09. бях на линия, но докато чаках хирургът да ми върне обаждане, реших да звънна в пластичната клиника и да питам за цената, тъй като мира не ми даваше мисълта, че няма да мога да си я позволя. Говорих със свръхлюбезна рецепционистка, която ме осведоми, че имплантите са около 10 000 лв., че поставянето ще ми е подарък от тях, щото съм онкоболна, отделно се плащат платна за около 2000 лв., а хонорарът на онкохирурга не е включен и за него ще ме информира той лично.
Пресметнах, че целият масраф ще струва около 20 000 лв., което не е никак малко, но пък не е и 50 000 лв., както се бях шашнала, че ще бъде. (Знаех, че преди повече от 10 години хирургът е поискал на моя приятелка 5000 лв., за да й направи операцията в държавната болница и много се страхувах, че междувременно хонорарът му може да се е качил неколкократно).
Когато ми върна обаждане, веднага му казах, че съм звъняла в пластичната клиника и съм говорила с тях.
Последва първият скандал със заплахи,
че ако възнамерявам да общувам с тях директно, ще си търся друг хирург. Той държи цялата комуникация да минава през него. Опитах да се оправдая, че не съм го прескочила, защото съм говорила с тях само за цените им за тяхната част от операцията, но не успях. Бях нарязана като кисела краставица и просто млъкнах.
Който ме познава, знае, че аз не мълча. В тази ситуация, обаче, с поставена вече стряскаща диагноза, с предстояща операция, вече уговорила се с въпросния хирург, ви уверявам, че се държах до края супер почтително и миролюбиво и на нито един етап не проявих неуважение, нито се правех на „многознайка“.
Уговорихме се, че ще ходим заедно в пластичната клиника, за да ме прегледа и пластичният хирург, да назначим дата и да се разберем за детайлите.
В чакалнята беше доста неприятно, имаше „Джуконди“, придружени от „батки“. И двамата хирурзи започнаха да се надпреварват да ми обясняват колко съм сложна за операция, защото съм с ОГРОМЕН бюст и с много излишни килограми. За първото не съм особено съгласна, второто е така. Но с всяка изминала минута ми ставаше все по-ясно, че тези двамата до този момент не бяха правили едноетапна операция на толкова дебела пациентка и с толкова големи гърди. (Едноетапна е тази операция, по време на която се
отстраняват млечните жлези и се заместват с импланти.
Има случаи, в които се прави на повече етапи – първо се изрязва жлезният паренхим, с втора операция се слагат т.нар. експандери, които разтягат останалата кожа и на трети етап – протезите). Пластичният хирург отначало заяви, че ще сложи импланти по 350 кубика, при положение, че моите си гърди бяха над 1500 кубика едната, после започна да се чуди дали да не сложи, все пак, малко по-големи. Изведнъж започна да ми разказва за някаква гениална чилийска татуистка, която щяла да ми татуира страхотни 3D-зърна. И ми показа снимка на екрана на телевизора в кабинета. Не са ли великолепни? Не, не са, казах аз.
След което запротестирах. „Чакайте, чакайте! Никой не ми е казвал нищо за махане на зърна. Какво налага да се махнат? Не можете ли да ги съхраните?“
Тук пластичният каза, че щяло да е невъзможно, другият, че щял да опита. Попитах първия дали някога е обсъждал с пациентките си какво отражение е имало върху сексуалния им живот, че са останали без зърна и как са реагирали партньорите им на тези 3D-изображения, което не подлежат нито на сетивна стимулация, нито на пипане, всъщност. По изражението му разбрах, че
никога не беше мислил по тези въпроси.
Пак казаха, че ще е много сложно, щото съм с гигантски бюст и, ъъъъъ, с наднормено тегло. Нито веднъж не ме нарекоха дебела, но предпочитам да бяха, отколкото да се тревожат да не ме засегнат, а същевременно да разбирам, че се притесняват дали ще се справят. За да си вържат гащите, ми съобщиха, че тази операция винаги крие рискове от некроза, на всеки хирург можело да се случи, след което ми прожектираха снимка на такава пациентка, която я били скопосали в Турция. Огромни черни дупки и разкапваща се плът вместо гърди.
Някак си събрах акъла да попитам колко време ще остана в клиниката. Е, как колко, 24 часа. Аха. А кога ще ме види анестезиолог, все пак? В деня на операцията.
Значи, рекох си аз – беж, Лиске, да бягаме.
Толкова съм сложна, пък няма да ме види анестезиолог предварително, за да ме подготви, ако се налага, за операцията, същевременно ще ме изпишат след 24 часа, барабар с 4-те дрена и аз ще ходя на превръзки и цялостно ще се размотавам из обществото като един трифид. Без мен. Да не говорим, че това е клиника за някакви безобидни интервенции, а не за сериозни медицински операции, които биха наложили по-комплексна реакция. Откъде ще дойде тя, ако нещо се обърка? Тц.
Поука 4 мисля, че няма нужда дори да я формулирам.
Операцията две в едно отпадна. Ами сега? Значи трябваше да разгледаме един от следните варианти:
а) лумпектомия – отстраняване само на тумора и запазване изцяло на останалата тъкан на гърдата с последваща лъчетерапия. Този подход се прилага, когато карциномът е с едно огнище.
б) секторна резекция – отстраняване на цял квадрант от гърдата, ако има повече от едно огнище и те са близо едно до друго. Пак с последваща лъчетерапия.
в) отстраняване изцяло на едната или двете гърди, оставяне на кожа за последващо поставяне на експандери и на трети етап – импланти.
Само че това в онзи момент нямаше кой да ми го обясни. Хирургът настояваше да постъпя при него в държавната болница, без да ми казва как възнамерява да процедира, но пък настоявайки, че съм много подходяща за една процедура, наречена интраоперативна лъчетерапия. Това е лъчетерапия, която се прилага по време на операцията и спестява на пациентките голямото лъчево натоварване, на която биват подлагани следоперативно.
Така погледнато, това е чудесно решение. Само че, за да се пристъпи към тази алтернатива, карциномът задължително трябва да отговаря на следните критерии:
1. Да е под 1 см
2. Да е монофокален, тоест да няма повече от едно огнище
3. Да няма засегнати лимфни възли
4. Да не е лобуларен. (Най-общо биват лобуларни и дуктални).
Моята биопсия беше показала лобуларен карцином. Онколожката беше категорична, че
не съм подходяща за тази терапия заради естеството на тумора.
Колеги на хирурга ми шъткаха да си мълча, щото щял да се разгневи и да ме изгони. Той знаел какво прави, нямало аз да го уча. Същевременно, все още не ми беше направен ЯМР, тоест той нямаше как да знае дали няма друго огнище. И продължаваше да си настоява на интраоперативната лъчетерапия.
Разбрахме се кога ще ме приеме в болницата и кога ще ме оперира. Отидох при доц. Консулова, която ме изпрати на ЯМР. Докато бях в тръбата, хирургът звънял. Върнах обаждане, като обясних защо не съм вдигнала.
Последва крясък, от който ми се напука тъпанчето.
„Кой Ви прати на ЯМР?!“
Напълно втрещена и объркана от тази абсолютно неочаквана за мен реакция, изпелтечих, че ми го е назначила онколожката, тотално изключвайки, че всъщност още рентгеноложката го беше поискала, а после дори той самият ме беше питал защо не е направен, независимо от биопсията.
В отговор той прогърмя:
„Онколожката да Ви оперира тогава!“
Не помня дали успях да кажа нещо, преди да ме нахока пак, че контактувам с онколог, вместо само с него, и да ми тресне телефона.
Поука 5: Ако имате онкозаболяване и това важи за всяко такова, не само за карцином на гърдата, и попаднете на хирург, който отказва да работи в екип с други специалисти, хеле пък с онколози, моментално трябва да го смените. На секундата! Животът ви ще зависи от това. Буквално.
Само че аз не го смених. Не още. Отидох да си взема разчитането и то гласеше, че моят карцином е бифокален. А сега де! Значи няма как да е лумпектомия, няма как да има интраоперативна лъчетерапия (сега вече онзи щеше да клекне, защото не би нарушил принципа за единственото огнище), значи трябваше да се избира между секторна резекция и тотална мамектомия. Дали, все пак, да не поискам изцяло да ми махне гърдите, знае се, че лобуларният рак има гадната склонност да рецидивира в другата гърда? Кой да ме посъветва? Кой да ми каже? Писах му какво е разчитането и даже му го пратих във вайбър. Не отговори. На другата сутрин
трябваше да постъпя в болницата.
Така и направих. Събрах си багажа и със свито сърце се явих за приемане. Бях забравила каква месомелачка е приемът на пациенти в някои болници. И без това бях в ужасно разположение на духа, сдухах се още повече.
Реших, че няма да се събличам и да лягам в кревата, докато не се разбера с хирурга какво точно ще последва.
Нека да е ясно защо взех това решение. Този хирург вече се беше проявил нееднократно като „були“. Исках са съм цивилна, докато говоря с него, защото по пижама и в креват вече щях да бъда в подчинено положение. Реших да се кача в отделението и да го изчакам в коридора, за да си задам въпросите.
Дойде старшата сестра. Уведомих я, че искам да отложа операцията с една седмица, защото не се чувствам психически готова. Истината е, че вече бях убедена, че
има нещо много сбъркано в начина, по който се развиват нещата,
но не исках да го антагонизирам, а и за операцията при него ми беше ходатайствала приятелка, която е много важна за мен. Надявах се наистина да ме изгони, както ме плашеха всички, които се превъзнасят по него, за да не се налага аз да му обяснявам защо се отказвам.
Сестрата ме изгледа с убийствено презрение и ме попита „що не съм си стояла дома“, като съм психически неготова, реакция, апропо, която в цивилизована държава щеше да й коства работата, след което се появи и той, и настана епичен скандал. В коридора на отделението. Обясни ми се колко съм некоректна, щото първо съм се отметнала от ангажимента си за пластична операция. (Отметнала съм се?! Само ще обърна тук внимание, че когато
впоследствие ме оперира доц. Свилен Маслянков
във Втора хирургия на УМБАЛ „Александровска“, не ме изписаха, докато не прецениха, че съм годна да си ида вкъщи, а последният дрен тече повече от месец. Онези щяха да ме „изплюят“ след 24 часа.)
Опитах да кажа, че просто имам някои въпроси, защото туморът се е оказал мултифокален и бих искала да обсъдим как ще се процедира при това положение. Че като се разкрещя! „Коя сте Вие, че да Ви давам обяснения?!“
„Ми, аз съм пациентката. Нима нямам право да знам?“
Изгони ме с гръм и трясък. И сякаш не ми стигаше тоя стрес, ами голяма част от приятелите ми решиха, че съм сглупила, че трябва да му се извиня, ходиха да се извиняват от мое име, за което съм им дълбоко признателна, тъй като се самоунижиха, вярвайки, че така ще се погрижат за мен.
Поука 6: Верните приятели са благословия!
А сега накъде?
Звъннах на д-р Факирова, звъннах на доц. Консулова и казах: “Свърши се! Нямам хирург, не знам кой ще ме оперира, но поне знам кой и защо няма. Помагайте!“
Препоръчаха ми няколко хирурга, аз си избрах доц. Маслянков. Който ме прие по време на отпуската си, обеща, че ще ми съхрани зърната, както и направи, успокои ме, че не съм нито най-едрата, нито най-едрогърдата на света, каза, че ще сложи импланти по 700 кубика, защото такива са най-подходящи за мен и ме информира, че ще платя на касата на болницата около 2700 лв. за протези и платна и 900 лв. за избор на екип.
В сайта на „Жената днес“ ще откриете интервюта с главните герои от моя собствен Breast Unit, който се оказа, че съм си създала сама, направлявана от д-р Факирова, и на какъвто има право всяка пациентка, но не го знае и не го търси. (Липсва д-р Николова, която е хващала и тумори по 1 мм).
Поука 7: Трябва да упражняваме непрекъснат натиск над държавата да си влезе във функциите и да изгради и приложи политика за масов скрининг за най-честите онкозаболявания.
0 Коментара