Точно така!
Лежете и се разлагайте.
Лижете и се налягайте.
Тъпчете само жените си.
И се тъпчете само с тесто.
Мажете се със сметана.
Мъжете са от стомана.
Но не и момчетата. Не и аз. На шест години тежах 41 килограма. Затова и тръгнах по-рано в първи клас. В първи клас на седем до останалите първокласници щях да изглеждам като повтаряч. А единственото, което повтарях, бе десертът. Първо и второ по веднъж, само третото два пъти. А то бе най-малкото от трите и как даде такъв голям ефект, не знам. Това, ако дублирах основното… не ми се мисли.
Но ако се замисля, виновна е майка ми. Готвеше скучно и тъпо. Умееше две манджи и ги въртеше през ден, като компенсираше кухнята си в сладкарницата. Веднъж ме заведе там и каза:
– Дай един тутманик за един тиквеник!
Без да знае за знамението в думите си, след малко ги каза пак. Нали третото два пъти…
Без сладкарят да е доносник, всички взеха да ми викат Тутмака. Имаше един Иво в квартала, дето страшно го биваше да измисля прякори. Макар и да не харесвах своя, намирах, че ми отива. Бях кръгъл и бухнал, с червени страни и висока масленост, мек на пипане и на хапане. С голям обем и с малка плътност.
Слаб в тичането, но силен в търкалянето. В търкалите обаче ме нямаше. Буквално. Просто не се включвах в тях. Имах голямото предимство да съм голям спрямо останалите деца, но нямах желание да го използвам. Тогава Иво ми измисли друг прякор.
Редник женски
И него не го харесвах, затова скоро всички взеха да ми викат така. Реших да им докажа, че грешат. Мъжки спорт беше джудото, но моят спорт се оказа друг. Голям обем и малка плътност. Идеалното физично тяло за задържане над вода. Така по силата на физиката се записах плуване. По-късно го отдадох на силата на съдбата.
После от Тутмака не остана много. Тренировките парираха вредния ефект от подчинената на незнание и немотия българска национална кухня. Другото е свършил младият метаболизъм. Без поне едно от двете, всеки у нас е обречен на мас. Така постепенно и без да си го поставям за цел, физичното ми тяло стана физическа фигура. Спортът оформи цялото тяло, но оформи и още нещо, което превърна формата в норма – оформи такъв свръхкритерий към собствената ми голота, че за мнозина моята голота би била тяхна Голгота.
Култът към тялото често присъства в спорта, особено ако спортът е воден. Човек свиква да се показва и иска да се покаже добре. Някои плувци се обезкосмяват заради съпротивлението във водата, но повечето го правят заради телесната естетика извън нея. Дефектът на естетиката е толкова по-голям, колкото по-младо е естетичното тяло.
Да се лиши от красотата на тялото си е непростим грях, който един млад човек не бива да си причинява. Неговото младо тяло трябва да е най-живописният му житейски кадър и буквално най-големият инструмент за експерименти. Мода, дрехи, татуировки, пиърсинг… никога след това човек няма да има възможност с безразсъдна лекота и безнаказаност да краси тялото си така, както когато е млад.
Но младите хора често не слушат телата си. Често те слушат старите хора.
Хора, които толкова ги е яд, че са стари и че вече не могат дадават лоши примери, че са готови на всичко, за да дават поне „добри съвети“.
Не се татуирай – казват те – когато остарееш, ще съжаляваш! А когато остарееш, ще съжаляваш само за изгубената младост и пропуснатите възможности да й се насладиш така, както си искал.
Хората са лъжливи и мързеливи. Предимно са мързеливи, а това ги кара и да лъжат.
Лъжат, че физическата красота е повърхностна,
лъжат, че многото мускули значат малко ум, лъжат, че най-същественото е невидимо за очите. Хората лъжат за всичко това, а междувременно търсят да се отъркат в някое загоряло тяло, гълтат хапчета, за да не гълтат корема, чакат да дойде лятото, защото през зимата най-същественото е невидимо за очите.
Ако хората не бяха толкова лъжливи, щяха да си признаят, че няма нищо по-красиво от красивото тяло, щяха да си признаят, че ако не бяха толкова мързеливи, самите те щяха да изградят такова. Когато обаче волята им за визия отстъпва пред волята им за вурст, не им остава друго, освен да охулят първото. Едва щом се обърнат срещу първото, вече могат да се обвържат с второто.
Да са ящни или изящни -това е въпросът. Въпрос на вкус. Буквално. Или въпрос на избор. Или въпрос на воля. Или на липсата й. Не разбирам иначе как някой ще предпочете час-час и половина сетивно-вкусово удоволствие на ден (защото колкото и да яде, ефективното дъвчене няма да му отнеме повече), пред по-нискочестотното, но за сметка на това перманентно удоволствие да чувства добре тялото в кожата си, а тя да се чувства щастлива да обвива точно неговите извивки. Също и не разбирам, как някой може да подчини избора си на храна за тялото не на тялото, от което зависи животът му, а на един несъществен орган какъвто е езикът и
да не изяде една ябълка, а тава толумби
Но това, че не ги разбирам, не значи, че не са прави. Нито пък значи, че ги виня. Всеки е свободен сам да взема решения за собствения си живот, собствения си вид и собствената си водоизместимост. Но не всеки има доблестта да признае действителните мотиви, които обуславят тия решения. А там, където няма доблест, има подлост.
Подлец е всеки, който твърди, че един красив ум се носи задължително от едно вяло тяло.
Развитието на всяко качество изисква усилие и време. Усилието е страдание, а времето е ограничено.
Никой не иска хем да страда, хем да ограбва и без това ограниченото си време, само за да изгради много трудно нещо, което е много лесно за разграждане. Защото между формата и деформата има няколко месеца лентяйство и нехайство, а първоначалното изграждане на тая форма е отнело години. За няколко години всеки може да изгради красиво тяло. Естествено, някои тела винаги ще са по- красиви от други, но това е въпрос на генетика.
(Това е и въпрос на пол. Жената е с по-хубаво тяло от мъжа, но само защото ми го вдига. Ако не исках да употребя тялото на жената, нямаше да намеря нищо впечатляващо в него. Но сексът е неприемлив в оценяването, а без секс жената не си струва наблюдаването. Ако не исках да употребя тялото на жената, бих предпочел да наблюдавам мъж. Мъжкото тяло е много по-благороден материал и от него може да се направи почти всичко, дори жена. Мощна мускулатура, обем, релеф, липса на липиди… Жената постига само една плътна гладкост, преди да спихне и да се сбръчка съвсем. Женското тяло е 80% страст и 20% подкожни мазнини. А с времето страстта преминава в старост… Жените живеят повече от мъжете, но за разлика от мъжете, с годините стават по-грозни за живот.)
Но да се върнем на генетиката.
Постоянството може да компенсира много, когато генетиката, примерно, е трътлеста. Не така стоят нещата, когато генетиката, примерно, е тъпа.
Там постоянството може да даде знания и звания, но истинската проява на ума – логиката и въображението, все ще липсват. Знания и звания също не се трупат лесно, но веднъж щом ги има, остават завинаги. Всеки кретен може да седне, да се напъне и да произведе едно висше икономическо образование. После да почне работа по специалността и без никаква последваща актуализация да работи с ума си цял живот. Всеки кретен може да се изправи, да се напъне, да потренира, да погладува и да произведе една впечатляваща физика. Но няколко месеца след като спре и седне, все едно никога не е ставал. В този смисъл, аз ценя повече красивото тяло пред красивия ум. Просто тялото коства повече. А когато умът е дарба, често не коства нищо.
Няма вяло тяло, има лениво тяло. Но няма красив ум, без да е надарен ум. Обаче общественото лицемерие е наложило този образ и излизането от рамките му е свързано с постоянно доказване на качества.
Спортистът по правило е прост, а мъдрецът по правило е гърбав.
И всеки от тях априори е приеман според стереотипа си. А типовете са повече и не трябва да си мъдрец, за да приемаш човек според разсъдъка, а не според предразсъдъка си, макар че последното е по-лесно и (пак от мързел) се прави точно това.
Всеотдайни към телата си жени ги крият в безформени дрехи, само за да не водят битки в службата с утвърденото мнение. Други боядисват в черно естествено русите си коси, само за да ги взимат насериозно. Дори и аз се чувствам по-добре, когато визуално не се отличавам особено от масата, защото само така масата ме приема на доверие за част от нея. Иначе все иска доказателства и въпреки че аз ги имам, представянето им уморява.
Веднъж ме поканиха да участвам в поетично четене. Четох слабо. Публиката постоянно се съпротивляваше на възможността поет да прилича на мутра и връзка така и не се получи. Естествено, публиката е проста, смее се където не трябва, въздиша само когато й е задушно, и като цяло нищо не разбира от поезия, затова се нуждае от наложен типичен поетичен образ, смачкан, с грозно тяло и с не много зъби, което е гаранция, че ако поезията му й хареса, тя не трябва да се срамува от вкуса си.
Тома Марков чете прекрасно, а аз се чудех, ако Томата си обръсне главата, качи трийсетина кила мускули и си направи двайсетина татуировки като мен, дали поезията му ще стане по-лоша. Едва ли. Както и моята няма да стане по-добра, ако се угоя и надебелея.
Но по-скоро Тома ще пропише грозно, отколкото аз да заизглеждам така. При мен физическото е по-силно застъпено, отколкото духовното при Томата, и го знам, защото
моментът, в който трайно ще спра да тренирам, ще е моментът, в който трайно ще почна да умирам.
Задъхано дишане, пръски пот, капки кръв, струйки слюнка… Пареща болка в мускулите. После мускулна треска. Протрити кокалчета, синини от удари по краката, синини от удари по ръцете, пулсиращи вени по лицето, пулс 180 на сърцето…
Това са моите улики за живот
С годините трябва да превърна тези улики в доказателства. Защото с годините моята телесна победа ще става все по-трудна и с годините аз знам, че ще страдам. Основният ми актив е този, който си тръгва пръв. Свежестта на ума може да се пази завинаги, но свежестта на тялото изчезва, преди тялото да се развие съвсем. Добави към това един по-висок критерий с едни непосилни за годините изисквания и ще получиш ада на мойта следсредна възраст.
Клетките се отпускат, скелетът грохва, а мастната тъкан расте. За сметка на мускулната. За да поддържам ниво, днес ще трябва да правя нещо повече от това, което съм правил вчера, но и нещо по-малко от онова, което ще правя утре… За да поддържам ниво, тренировките ми няма да са за здраве, а ще ми взимат здравето. За да поддържам ниво, ще трябва да взимам стероиди. В името на тялото си ще трябва да правя нещо, което бавно ще го убие. Но нима не казваше точно това един смачкан поет с дебел корем и с не много зъби?
Find what you love and let it kill you.
0 Коментара