Преди две седмици получих имейл: „Ще напишеш ли текст по темата “Кой съм аз и защо съм тук? Абе, за смисъла на живота.”
Ха! – рекох си. Коя пък съм аз, че да пиша за безсмислието на смисъла и за смисъла на безсмислието. Не ги разбирам тези работи. Не ми се ловкат. Ама въобще.
Можех обаче да направя нещо по въпроса… По вечния въпрос. Имах две идеи – земна и неземна.
Първо се свързах с един приятел, който преди десетина години създаде фирмата „Смисълът на живота” ООД, доста безгрижен човек и системен циник (по принцип). „Дарлинг, – казах – няма да те питам за сложни неща. Кажи само какъв е смисълът?”.
Подразни се, естествено, както винаги, но няколко бири спасиха положението: „Да живееш означава да се променяш. Спреш ли да се променяш, умираш. Което неизбежно ще се случи един ден и с човечеството, както вече се е случило с над 90 процента от живите видове, обитавали Земята”.
„Ама ние нали сме различни?” – „Разликата е само в това, че ние самите мрем да се уеднаквяваме и да нахлузим униформени пашкули. Впрочем
влечението към смъртта е задължителна част
от живота. И е напълно излишно да се търси някакъв специален смисъл на елементарния факт, че сме се появили на тоя свят. Или си част от Вселената и в качеството си на такава част си толкова микроскопично явление, че няма никакво значение какво представляваш. Или пък самият ти си Вселена. Тогава смисъл също няма, защото дори Бойко Борисов не може да контролира и насочва една цяла Вселена. Така че хич да не ти пука и не го мисли”.
Дааа… Схванах земната гледна точка. Корабът потъва по разписание. Всичко е наред. Ура!
Оставаше да проверя и другия възглед – неземния.
Преди два дни се свързах по телефона със сър Тери Пратчет и му поисках имейла на Бога, който завежда Смисъла на живота, Вселената и Всичко останало. Каза ми, че доколкото помни, щатът бил раздут и боговете вече били трима. Но обеща да помогне. След няма и час ми продиктува електронния адрес на Бога на Всичко останало. Той в момента работел на свободна практика.
Богът на Смисъла на живота е на кални бани, а този на Вселената пък е зает с междупланетарна бременност – рече сър Тери с леко извинителен тон. Няма проблем – казах – отговорникът за Останалото ще ми свърши чудесна работа, само дано си чете пощата. Писателят дори не ме попита за какво ми е притрябвал божественият имейл-адрес.
Деликатен мъж е Пратчет… Обичам го!
Веднага седнах пред вече отживялото средство за комуникация, наречено компютър, решена колкото се може по-бързо да изясним с висшите сили проблемите по смисъла на живота. Че аман вече! Ето и пълния текст на електронното писмо, което тръгна към горните етажи на Вселената:
„О, Ти, далечни Боже на Всичко останало… Как сте там в небесната канцелария? Връзвате ли баланса? Приходи, разходи… Плацикате ли се в басейна на бюджетните излишъци? А Всичко останало върви ли?
Да хващам обаче Дявола направо за папийонката: пиша ви от Земята, която от няколко века сте извадили от счетоводството, струва ми се. Явно вършеете из милиони планети в тази по-безкрайна от всички безкрайни Вселени. Но бъдете веднъж богове и за хората, за 5 минути поне. Натрупаха се доста въпроси. И без това имаме усещането, че
живеем в ходилата на Вселената и сме нейните гъбички
Част от земляните почват да изперкват. А пък и бая се нароихме. 7 милиарда сме вече. Нови и нови объркани умове идат.
Хората все питат за Всичко останало, знаете как е. Питат защо са тук, чий го дирят, к’ви ги вършат, какво ще закусват, кога почва мачът, кой пише сценария и не на последно място: за какво служат веждите?
Вие, Отгоре, обаче пращате разнопосочни сигнали. Един от вашите агенти – Фройд – твърди, че ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност (в случая сигурно веждите се имат предвид), означава, че е болен. Друг интересен мозък – Айнщайновият – казва, че има два начина да изживееш живота си – единият е, като мислиш, че не съществуват чудеса, а другият е, като мислиш, че всяко нещо е чудо (явно пак веждите се визират). Натрапва ни се и една мисъл на Ницше. Негови са думите, че има две житейски правила. Правило №1: не се тревожи за дреболии! Правило №2: всички неща са дреболии! (Тук без никакво съмнение се говори за веждите!).
В крайна сметка веждите болест ли са? Чудо? Или просто дреболия?
Няма яснота по този въпрос. А той е един от основните за нас. Имаме, разбира се, и други проблеми във вашия ресор. Ще опитам да ги компресирам и да ги систематизирам, за да не ви се замае харддискът. Глава „Общи въпроси”: Кой от вас успя толкова яко да ни изменти и да ни внуши, че времето е линейно? Кой е този професор по спиралите? Залъгахте ни с букви, цифри, теслимихте ни астрономия за забавление и геометрия за удобство и ни пуснахте да се лутаме в пространството. Във времето, то е ясно, тотално сме се изгубили.
Раздел „Мета(физика)”: Ако тебеширът ви е свършил и нямате възможност да надращите няколко графити по небето, пуснете поне някакви листовки и разяснете най-сетне имаме ли душа? За какво служи тя? И най-важното: къде се намира? По възможност да има и рисунки. Че някои хора са убедени, че един мазол тежи точно 21 грама.
Направление „Първична кулинария”: Защо част от света ненаситно се тъпче с плодовете на Дървото на познанието, олива се и се омазва с добро и зло, а друга плаща сметката?
Зона „Смърт”: Един друг Бог ми беше казал, че от гледна точка на безкрайността чашата с бира вече е празна и даже изобщо не е съществувала. Това ли е смъртта?
Области „Любов”, „Първа любов”, „Първа нещастна любов”, „Втора несподелена любов”, „Поредна безнадеждна любов”, „Последна фатална любов”: Ох! Въпросите тук са над 7 милиарда. Поименни.
На Земята всички разбираме от любов и затова си патим
Тази любов сте я измислили, за да ни отклоните вниманието от нещо важно, нали? Може ли поне да ни връщате ДДС-то?
Ресор „Икономика”: Защо не можем да използваме листата на жасмина и плодовете на нара като парични знаци? И вместо денонощно да печатаме банкноти и да сечем монети без покритие, да садим храсти и дървета. Освен това някои експерти твърдят, че парите не миришат. А как само ухае жасминът… Течение „Литература”: И тук въпросите са много, но нека решим главния: Защо Паулу Коелю? Не, не защо го издават. Защо той?
Тема „Спорт”: В тази област е ясно, че вие Горе и букмейкърите Долу редите пасианса. Имам една лична молба обаче: Не замесвайте снукъра и крикета! Към хокея на трева нямам претенции. И едно питане: Как изобщо ви хрумна да сътворите действието „сечен бекхенд”?
Подтема „Ветроходство”: Защо ни внушихте, че вятърът в главата никога не е попътен?
Област „Медицина”: Знаете ли, че на нашата планета се появи една нова болест – неустоимо влечение към телевизори, телефони, дрехи и други мозъкотрошачки и прахосъбирачки. Ако вие сте ни пуснали този вирус, пратете и антивирусната програма. Защо ни криете сред предмети? И без това светлите ни умове са заети с измисляне на автоматични клечки за зъби и самодвижеща се тоалетна хартия, за да не би, не дай, Ти, да си мръднем диференциала. И без това не си мърдаме мозъците.
Дял „Козметика”: Ооо, Ти… Къде сбъркахме, че ни наказахте с крем за преди излагане на слънце, крем за след слънце, с крем вместо слънце? Вече дори има
нощен крем срещу белези от омачкани чаршафи
Осъзнавате ли, че докато се наклепаме с всички тези нанотехнологии, сексът е свършил?
Раздел „Чиста ботаника”: Установихме, че омайващо червените цветя са най-буйни и алени върху ливади, напоени с кръвта на десетки жертви. Но защо ви е нужна истинска кръв? Няма ли някакви китайски заместители? (Само уточнявам, че пиша от Европа. Или поне все още така изглежда.) Клон „Сравнителна анатомия”: След като сме на крачка от това да разчетем паметта на водата и от една капка да сътворим света наново, след като слязохме на субатомно ниво, след като усвоихме отключването на съзнанието и заключването на чакрите, защо след всичко това размерът продължава да има значение? Защо е така, о, Ти, Боже на Всички Останали Размери? И един донякъде по-женски въпрос, който обаче май може да бъде и мъжки: Защо мъжете са като тоалетни – или са омазани, или са заети?
Много въпроси зададох в това писмо. А останалите, които пропуснах, са още повече. Както се казва, „животът е болест на материята, а мисленето – болест на живота”. Болни сме, ясно e.
Тегли ни обаче да попитаме: Защо живеем, о, Боже?”.
Ако искате, вярвайте, но ето отговора, който пристигна във входящата ми поща (на чист божествен език): Моми4е, всяко „за6то” има своето „е.ал ли съм го?” Живей и не го мисли!
Това е всичко. Чудя се само по какви причини умният ми компютър не прати този месидж директно в спама? Явно има някакъв смисъл.
0 Коментара