-
Тема на броя
Волният Рони и неговата зебра „Може и да дойда с теб, свободен съм! Зорбас поклати глава. – Не, не си…
-
Монолози на вагината
Морето и балоните 30 години по-рано Тя обичаше игрите, топките, улиците. Усмихваше се, когато тичаше по ливадите, по…
-
Тема на броя
Имейли между Земята и небето Преди две седмици получих имейл: „Ще напишеш ли текст по темата “Кой съм аз и…
-
Тема на броя
Деца? Друг път Човек не си избира децата. Нито родителите. Нито майчиния език. Нито времето, в което живее….
-
Тема на броя
Фантазии алангле Докато наблюдавах как растат скалите на плажа и как световният океан се мотае в краката ми, Лили (една от най-усмихнатите редакторки на това списание) ми се обади (с песен на уста) и ме попита дали не бих драснала няколко реда за това, че ние (човечеството, предполагам) трябва по-често да си говорим на живо, да се гледаме в очите, да се пипаме.
