– Нали знаеш, тате, как да й ги дадеш? Сгъваш ги и ги пъхаш в сутиена й, ама гледаш да не пее точно в тоя момент, за да може да те целуне. Така се става вървежен мъж, мойто момче.

– Добре – казва малкият, на видима възраст не повече от 8-9 години, и с крачка на млад динозавър се запътва към фолкдивата, чието име не знам.

Станах неволен слушател на този диалог преди години, докато като бледна репортерка отразявах някаква тъпотия. Момчето с вид на борец в умален мащаб изпълни дословно заръката на татко си – пъхна някаква банкнота в циците на певачката, тя му лепна една целувка и той малко по-възмъжал се завърна при родителите си на масата, горд от новото познанство. Очевидно майка му и баща му се бяха запознали по същия начин, ако ме разбирате.

Преди дни пък попаднах в заведение с умни, хубави и интелигентни хора. Никой от тях нямаше деца, на които да предава своите знания, възпитания и социални умения. Тогава даже един приятел възкликна, че

ако абортът е убийство, то мастурбацията е геноцид.

Не знам как да го кажа по-меко – тъжната истина е, че се плодят човекоизродите. Всъщност в тази държава човекоизродите просперират. И понеже темата е за смисъла на живота, който несъмнено е 42, за да не ме обвините в излишна доза хейтърство, веднага ще направя необходимите съпоставки.

Моя много близка приятелка, лекар, завършила в чужбина, се върна в България преди години, защото така смята за редно. Взема заплата от 400 лева и лекува всякакви малки сополанковци, в това число и такива, които усърдно пъхат някоя пара в циците на поредната певачка.

Моята приятелка лекарка често остава без цигари, защото никой нищо не й бута в сутиена. Докторката има дете, което една година стоя вкъщи, без място в детската градина, защото имало “много връзкари по-напред в списъка”.

Друга близка приятелка – преподавател, решила да се размножи усърдно с три броя умни, чудесни и красиви хлапета. Продаде апартамент, за да го вложи в образованието на децата си. За да не са в среда на връстници, чиито върховни изживявания е досегът до чалгаджийски сутиен.

Преди три години мои приятели се ожениха. Едва сега се решиха да си правят дете. Защото и двамата ме убеждаваха, че няма с какво да го гледат. Друга приятелка се разведе, докато чакаше да се стече така битово-финансовата ситуация, че да се размножи.

Накратко:

България е населена с два типа хора – човекоизроди и чудесни същества.

Човекоизродите обучават гордо наследниците си в собствените си простотии. Чудесните същества не обучават никого, защото не могат да си позволят да имат такава отговорност. Или дори и да си позволят, то често нямат пари за кутия цигари, което, съгласете се – отчайващо е.

Първите, ако ги кръстосаш с котка, ще загуби само котката, както казва Марк Твен. Вторите с времето започват да се озлобяват, виждайки как дневната им надница попада в нечие деколте, пусната от детски ръчички.

Когато станах свидетел на случката от първите редове, някак се опитвах да си направя самозаклинание за толерантност. Казвах си: ето на, баща му прилича на мутра, майка му на треторазрядна неуспяла чалга певица, но лапето има шанс – ще пъха банкноти по сутиените на разни жени, докато е малко, а после изведнъж ще му дойде умът в главата. И някак излезе от тази социална тиня на простотията.

Както си го мислех това, дни по-късно по пътя имах

челен сблъсък с пъпчив тийн на не повече от 15 години,

който пред училището си усърдно налагаше някаква девойка с вид на още не пробила чалгарка по задника.

Е, няма как да се проявява толерантност при ведрата перспектива тези дечица да се сношат с други ведри дечица и да възпитат… нямам представа какво.

В никакъв случай не искам да морализаторствам, да размахвам пръст и да се превръщам в необходимия хейтър. Просто ни е сбъркано времето, а оттам – сбъркан ни е животът, сбъркан е и смисълът му.

Пораснахме в среда на мутри и чалга. И естествено е мутрите и чалгата да определят възприятията ни.

Пораснахме генерално сбъркани в оценките, самооценките и ежедневието си, защото малкото хора с ум в тази държава се оказват “обслужващ персонал” на човекоизродите, които могат да си ги позволят.

Да, тази констатация е грозна и малко плашеща, но очевидно вярна, с оглед по-горните редове за докторката, която няма цигари, но обслужва прищевките и претенциите на нереализираната чалга певица и благоверния й, естествено, облечен в анцуг.

И докато това е така, докато си отглеждаме старателно налудничавата реалност,

държавата ще изглежда като кентавър шизофреник.

Едни ще пълнят чужди сутиени с кинти, обучавайки невръсни хлапета на въпросния мурафет, а други ще се чудят как да запазят разсъдъка си, виждайки как няма смисъл да имаш мозък.

Така ще бъде, докато избираме между номенклатури и прислуга на номенклатурите. И в крайна сметка избираме прислугата. Защото си търсим оправдание за собственото битие на персонал на дебили.

Така ще бъде, докато смислите в тази държава не престанат да бъдат подменяни с вятър и мъгла, както казва баба ми.

Така че – когато смисълът на цялата държава престане да бъде подменян, тогава има и някаква вероятност смисълът на отделния живот да добие собствена форма, различна от борбата за оцеляване (да не се чете в първобитен план) на едни и възпитанието в стил “пъхни тая пачка в циците й” на други.

Защото, когато се чудиш дали днес ще си купиш цигари, всякакви други възвишености няма как да занимават главата ти, нямаш възможност за друг вътрешен живот. И сега ще перифразирам един умен чичо: когато в главата ти се въртят единствено маанета, друг вътрешен живот освен глисти просто не съществува.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара