… Докато си седяхме един ден майка и син, всеки потънал в неговия начин на релакс – аз блуждаейки в интернет, той, легнал на земята, реди сложни лабиринти с мозайка, изведнъж ми каза: „Мамо, знаеш ли, че когато гледам телевизия и редя мозайка, това е знак?”.

С цялата си предубеденост към понятието „знак” го питам: „Знак за какво?”.

„Че ми е скучно” – отговаря той.

Аз (зашеметена): „Мислех, че ти е интересно”.

Той: „Ами да, интересно ми е”…

Разказах за този наш диалог, който коригира представата ми за „знак”, на моя йога-мастер Пракаш: „Защо виждаш противоречие? – попита той. Тук няма конфликт – защо правиш всичко, което правиш? Защото иначе ще ти е скучно. Защо се е родила развлекателната индустрия? Защото на едни хора им е било скучно и са измислили забавления. Когато ти е скучно, започваш да правиш нещо, което ти е интересно, за да не ти е скучно. И продължаваш да го правиш, докато ти е интересно. Така се формират приоритети. Така са формирани приоритетите на всеки отделен човек. И на човечеството”.

– От скука?!

– От скука… ха-ха-ха.

Лесно му е на Пракаш с тази негова приемаща същност. Истина е, че на човек когато му е скучно, си търси забавления, но по-често като техен консуматор, далеч по-рядко тръгва да става техен създател. И обществото в повечето случаи коригира импулса сам да си създаваш някакъв интересен свят със заплахата, че си търсиш белята. И най-често си я намираш. Дори и само като онази всепроникваща болка, че оставаш неразбран.

В историята на човешката цивилизация винаги е имало човешки души, за които завареното положение на ценности, вярвания, обществено устройство, култура, е било мегадосадно. Именно скучно. Какво всъщност ражда скуката? Онова, което ражда и болката – принудата да вършиш нещо, което не се припокрива с вътрешното ти убеждение и влечение. Затова подобни хора са известни като аутсайдери, неудачници в живота с уникални таланти, въргаляли се по улици и бордеи, осъмвали с озарение свише и цицини по главата. Слава Богу, имало е и такива царе и императори, музиканти, архитекти, художници, технически гении, на които поне им е била спестена материалната нищета, но винаги са били разпъвани на кръст и боготворени едновременно. А историческите сведения за тях – преправяни, грешно тълкувани, изгаряни, спасявани, крити и обвивани в мистерия.

Но така или иначе различните, странниците, чудаците, гениите… които говорят и правят някакви неща, които другите хич не им ги разбират, винаги са бележили началото на някакви нови времена в човешката цивилизация.

И сега, през последните 10 години, усилено се заговори за сравнително масова поява на такива чудаци. Новите деца са класифицирани, от една страна, като индигови, кристални и звездни. От друга – официалната медицина ги диагностицира като хиперактивни, със синдром на занижено внимание и дори с някаква форма на аутизъм. Няма да се задълбочавам в теория, но в общи линии според езотерично настроените изследователи те се „появяват” като някакви галактически стопаджии първо на малки групи през 60-те години на ХХ в., за да подготвят почвата за един по-сериозен baby boom през 90-те години на ХХ в. За едни те са надеждата за спасението на земната цивилизация, за други – истинска напаст, която не може да бъде овладяна и трябва да бъде лекувана и изолирана от обществото на нормалните.

В много европейски страни им дават лекарства, за да потиснат въпросната хиперактивност, но ако и това не помогне, просто отказват да ги приемат в училища и колежи. Пречат на другите. Точка. Има две специализирани училища в света, създадени специално за деца с различен тип вътрешна динамика – „Монтесори” и „Валдорф”. Дори и те са само до 6-и клас във всички държави, в които имат филиали.

Единствено на Хавай са му отпуснали края… и са позволили на „Валдорф” да си завършат и гимназия според учебна система, създадена за онези млади хора, които не могат да си съсредоточат вниманието дълго върху едно и също нещо, но притежават свободен дух и буден ум.

Колкото до положението в България, имам впечатления, че темата за новите деца е като „супернова” само за учителите в средните училища, които на родителски срещи не спират да повтарят: „Моля ви, кажете им, че трябва да ни уважават (?!)… невъзможни са, не можем да ги изпитваме… говорят един през друг, не вдигат ръка, не се съобразяват кого изпитваме. Стават и говорят, когато искат. Ако не искат, не пишат и отказват да говорят…” От гледна точка на днешните обществени норми те са предимно невъзпитани и не признават авторитети.

В това отношение все пак донякъде е радостно, че България не е Европа. Слабата грамотност по отношение на новите деца от страна на учителите и немощните механизми да се справиш с различното… някак им дава пропуск да минат между капките. Е, с малко повече забележки, с малко недоумение, но в общи линии българската склонност да казваме „майната му” на нещо, което не разбираме, прави България една удачна среда за по-необезпокоявано развитие на онази част от децата, които притежават дясна ориентация на мозъка.

Именно дясната ориентация на мозъка е ключът към тяхната различност според официалната медицина. Нарочно няма да говоря за теориите за различната им аура. Нито за това, че при някои черният дроб бил видоизменен, така че да могат да ядат junk food и храни с Е-та без никакви последствия за здравето. Все още живеем в цивилизация, която приема за истинна най-много екстравагантността на д-р Хаус – научна теория да има е важното.

„Нашата култура е предимно с лява ориентация на мозъка, което означава, че е праволинейна, рационална и логична. Новите деца работят предимно с дясната половина на мозъка си, което означава, че са креативни, интуитивни, с богато въображение и емоционална интелигентност. Учат много бързо и правят бързи интуитивни скокове, демонстрирайки завидна интелигентност. Но училищната система е изградена от и за хора с лява ориентация на мозъка. Набляга се на повторението, рутината, организираността, праволинейността. Това бавно движение предизвиква у детето отегчение и то губи интерес. Започва да търси други неща, които да спечелят интереса му. Затова много индигови и кристални деца са диагностицирани като хора, които имат проблем със съсредоточаването, докато те всъщност са дълбоко отегчени.”

В зависимост от темперамента си може да са буйни, със силен стремеж да се самоизтъкнат или се чувстват неразбрани и се затварят в себе си, но дори и тогава имат една вътрешна нервност, която избива по различни начини. Впрочем, спортът не е решение – да, той е начин да се изразходва натрупана енергия, но много повече е дисциплина. А да се концентрират прекалено дълго върху едно нещо, за този тип деца е страшна скука. Абсолютно издевателство върху психиката им.

Без да искам да поставям моя собствен син в някакви рамки и диагнози, би могло да се каже, че има моменти и състояния, в които отговаря и на част от клиничните, и на част от езотеричните описания (искрено се надявам и черният му дроб да е от видоизменените – вече съм се простила с идеята, че в негово лице ще имам наследник на страстта ми към табиетлийското хранене). Пък и само с него разполагам подръка. Прави ми впечатление, че няма значение какво е спортувал – ветроходство, айкидо, плуване… по някое време така се разсейва, изключва каква е целта на заниманието и „отнася плувката”. „Забравял” е, че е на състезание и че някаква част от него много обича да печели купи на регати. С бинокъл съм го наблюдавала как до едно време се старае, сменя платна, изглежда концентриран и напрегнат, абсолютната илюстрация на спортния хъс… и в следващия момент чертите му омекват, захласва се по нещо и край… превръща се в абсолютната илюстрация на човек, потънал в нирвана. И на последното място в класирането, за ужас на баща си, реагира с онзи тип зряло „Who cares” (На кого му пука), което измъква от дупката само индивиди с далеч по-богат житейски опит и патила.

Знам също, че скуката му е много сериозен проблем, когато ползва забавленията, предложени от външния свят. Ако това, с което се занимава, не го провокира да твори, да измисля стратегии и прочее, прави отегчената физиономия на пълната досада. Това превръща ходенето на училище в пределно непривлекателно занимание. Или както той самият казва: „Ако образованието не беше толкова скучно, всички деца щяха да бъдат гении”. А после ми обясни и концепцията си как да провокираш гения у децата. Например 3 месеца да се учи с четене, окей, но след това – само с филми и други визуални материали, след това известно време само с компютърни игри, след това да се прави нещо, свързано с учебния материал… за да не омръзва, каза. Това е точно обратното на концепцията „повторението е майка на знанието” и „напиши 10 пъти думите по английски за домашно”.

Знам, че понякога „слага на масата” умозаключения, до които стигат хора, посветили се на трансцедентални занимания или изпразнили мозъка си по онзи, другия, непрепоръчителния начин – с наркотичните субстанции. То, като се замислиш, в крайна сметка човек се обръща към някой от тези два популярни метода предимно от скука. Заради травмите на натрупаното отегчение от завареното положение на ценности, култура, обществено устройство. Популярно и с израза „никой не ме разбира”. „Неразбрани” се чувстват и въпросните нови деца. Дори и помежду си – не всички са от една порода и далеч не всички са „нови деца” в смисъла, за който сега си говорим.

За родители и учители тези деца наистина могат да бъдат ужасяващи. Мислиш си, че им даваш най-доброто, че можеш да им кажеш нещо за живота, за взаимоотношенията, за стратегиите за справяне, а те се държат сякаш си най-големият глупак (ако са по-агресивен тип) и истински страдат, че не срещат съпричастност и подкрепа (ако са от меланхоличния и чувствителен вид).

Можем да ги възприемаме като изпитание, като наши учители, можем да вярваме в традиционната концепция, че всяко ново поколение е по-невъзпитано и руши традициите на старото, можем и да не ги възприемаме, но аз лично съм си избрала да вярвам, че имат шанс да ни спасят, ако не от друго, то поне от голямата скука на човечеството. Може би защото на мен самата от години ми е ужаааасно скучно. Ако не ми беше, никога нямаше да сте прочели и един ред от мен. Т

Проблясъци на Сашо

СВЕТОВЕТЕ И РЕАЛНОСТИТЕ, В КОИТО ЖИВЕЕМ

Всеки живее в три свята – сън, фантазия и реалност. Върху тези три свята всеки има различен контрол. Върху реалността имаш контрол с труд. Но в съня и във фантазията можеш само да си помислиш нещо и то да се появи.

Над фантазията имаш най-голям контрол. Но може да се научиш да го правиш и в съня, и в реалността.

***

СВЕТОВЕТЕ СА КАТО МУЗИКАТА

Големите разлики между реалностите са все едно жанровете в музиката

Малките разлики в реалностите на един свят са като различните песни от един и същ жанр.

КОГАТО УСПЯВАМ, СЕ ЧУВСТВАМ КАТО СЕБЕ СИ

Из задача по български за значенията на думите

(неговите отговори са с главни букви)

Довършете изреченията

1. Ако можех да управлявам времето, ЩЯХ ДА ГО УСКОРЯ

2. Ако светът се управляваше от децата, НЯМАШЕ ДА ИМА СВЕТОВНИ ВОЙНИ

3. Слизайки до дъното на океана, ЩЕ НИ СПАДНЕ ВОДНОТО НАЛЯГАНЕ

4. НЕЩО толкова тъжно, колкото СМЪРТТА НА БЛИЗЪК

5. ВРЕМЕ, толкова мрачно, колкото ПРИ СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ

6. НЕЩО, толкова недостижимо, колкото ВЕЧЕН ЖИВОТ

7. ПОСЛАНИЕ, така зловещо, като че ли ЗАПОЧВА СВЕТОВНА ВОЙНА

8. Когато съм самотен, съм като В РАЯ.

9. Когато успявам, се чувствам като СЕБЕ СИ.

10. Когато ме обидят незаслужено, се чувствам като… (не иска да отговори)

ДОБЪР ПРИЯТЕЛ

… разказва ми за едно момче от неговия клас: „А знаеш ли той колко добър приятел е? Вчера докато си играхме, ме удари по-силно, а днес дойде и ми каза – сега ти ме удари силно, за да ми отмъстиш за вчера…“

ДЗЕН ВЪПРОС

„Мамо, нали да си обиден, означава да си сърдит на някого, докато забравиш?”

КОСМОГОНИЯ

В някакъв момент, в който беше запален по научнопопулярни филми за Космоса, дори да учим биология, съзнанието му се отплесваше на „космогонията у… майка й”, така да се каже. Записала съм онова, което ми се е сторило, че заслужава внимание.

„А, знаеш ли, че през 2012-а ще има слънчеви бури? През цялата година. Те ще повлияят на магнитното поле, но само за кратко… те се възвръщат (полюсите). Случва се на всеки 22 години, така че не е „голям прас“ (той го казва „голям прас-с-с“). Просто не трябва да използваме техника, защото ще се разваля, ще гърми, ще спира токът… Предишния път е било през 1990-а… тогава не е ли спирал токът (Спираше и още как, но тогава бяхме в режим на тока, не знам да е било заради слънчеви бури).

… Е, не знам как ще издържим една година без техника, без интернет… но най-добре е да отидем на някое диво място без техника.

Слънцето има милиарди полюси… един там, един там, един там… и затова слънчевите бури се разпространяват много.

То, глобалното затопляне, не е само от нас, слънцето се разширява, става по-голямо. То не го прави, защото иска, а защото се бори с гравитацията. Тя го е създала, но същевременно то се бори с нея и така се разширява.

… А знаеш ли как ще изглежда Земята, когато слънцето се превърне в бяло джудже след няколко милиарда години? Всяко кътче на Земята ще изглежда сякаш е взривено от динамит. Е, ако сме живи, ще бъде безопасно, ако сме във въздуха…

Когато стане червен гигант, ще изчезнат Венера и Меркурий, после ще стане бяло джуде, после свръхгигант, след това свръхнова – това е животът на една звезда.

… А нали помниш, когато ти разказвах, че има други реалности. Например ти, преди да забременееш, е имало една друга реалност, в която си имала възможност да бъдеш не с баща ми, а с един друг там… те не са чак безкрай реалностите, но са много, не могат да се преброят, над милиони, трилиони. Може би има една реалност, в която наистина сме сами във Вселената.

А мисля, че има и една реалност, която е малко луда… в която на всяка планета във Вселената има живот… Това е малко лудо, нали? Представяш ли си на всяка планета да има живот! Е, в тази реалност има еднакво развит интелект на планетите от Слънчевата система, защото имаме еднакъв път на развитие.

…Не знаем какво има в 4-тото, 5-ото и 6-ото измерение, но сме сигурни, че в седмото са Боговете.

Всъщност, първобитните хора бяха донякъде прави… то беше някаква Свръх- сила. После си измислиха Боговете.

…Някои мислят, че центърът на Земята е една огнена топка, малко по-малка от слънцето. Други мислят, че това е свят, в който са отишли всички изчезнали животни. Това са фантасмагории като „Ледена Епоха“ 3.

…А някои вярват, че центърът на Земята е тук, в мазето, така да се каже.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара