Снимки: Иван Пейков

***

запомни аромата ми и не допускай

дим от цигари до него

клетките ти желаят настръхващи мигове

размножи ги със моите

Стиховете са негови, нарича ги „краткостишия”. Пише с малки букви, точки и запетаи – не се признават. Не е съвсем поет, актьор е. Той е син на бащата, станал интимен с козата. После пък син на баща, прегърнал фатално една жена от миналото. Образът на „сина” силно приляга на невинните му 22 години.

Първата роля го праща в Народния театър и спектакъла „Козата, или коя е Силвия”. Втората пък го убива на камерната сцена в Пазарджик и постановката „Жената от миналото”. В края на октомври от “поддържащ театрален син” Иво Аръков ще стане главен герой. Дебютът във филма „Кецове” му отрежда да играе рамо до рамо с Филип Аврамов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Ина Николова и Васил Драганов. Мечтите по музиката и театъра го довеждат от Белослав в София. А сега накъде, питаме ние?

Московският международен кинофестивал, това лято. Председателката на журито Джералдин Чаплин елегантно демонстрира своите симпатии към един български филм – с официална черна рокля и по кецове. “Дейли Нюз” излиза с посланието: „Гледайте на живота си така, както гледате този филм”…

„Сърдечен удар!”. Така един руски журналист нарича монолога на Малкия от филма „Кецове”. Малкия е Иво Аръков, а филмът спечели голямата награда „Бодлив поглед“ на Федерацията на руските киноклубове.

Иво Аръков и Малкия напълно се поглъщат един друг в този филм. „Това е историята на едно момче, което търси мъжа в себе си. И много си пасна с мен самия”, казва Иво. Той самият хич не е от приказливите. Но присъствието му тежи силно, както и казаните кратки думи. Съвсем достоверно за един добър актьор, който се възхищава от думите. Така става в пиесата на Едуард Олби „Козата, или коя е Силвия”. „Олби е един от най-добрите автори, които съм чел. Огромна радост бе да работя с него. Той обича да играе с думите. Прекрасен е в това”, споделя Иво. А героят му Били насища сцената с крясък към баща си: „Какво точно си правил! Чукал си коза?!?”.

Дотук с животните. Да дадем път на вдъхновителите. Къде са му кумирите на Иво? Такива май няма. Дори би искал да изясни какво тук значи някаква си личност? „Искам да разбера какво е истинска личност. Сега не зная какво е. Изображение ли е, личност ли е?”. Под деликатния прицел на неговото възхищение все пак има място за Ал Пачино. „Човек най-често се възхищава на нещо, което не притежава. Онова, което ме впечатлява в Ал Пачино, е присъствието му.”

Оттук щафетата поема Шекспир.

Не за друго, а защото Ал Пачино е възхитен от него. „Разбира се, и аз обичам Шекспир – отвръща Иво. – Толстой обаче не го харесва. А това го прави доста самомнителен и арогантен, макар да е написал толкова велики романи. Чел съм, че Толстой не е одобрявал и Чехов. Казал му е: „Ти си по-лош и от Шекспир”, което всъщност е комплимент”, смее се актьорът.

Майка му, детска учителка, е допринесла за писателската му страст. „Пея, пиша, дишам”, ей-така отговоря Иво на въпроса кога се случва да хване писалката. Артистична работа… В честите спорове с баща му пък се ражда истината. За живота и философия. „Да бъда и да вярвам”, такава е тя за Иво.

Харесва му, че живее в интересни времена, съвсем в духа на древното китайско пожелание. Е, би предпочел в това време да има и малко романтика. Не онази с илюзиите и заблудите, а истинската, с доброто чувство. „Да можеш да кажеш нещата, които искаш да кажеш, без да се притесняваш от това. В момента обаче всичко звучи глупаво”, признава Иво и бързо слиза на земята. Казва, че е работохолик. И има големи амбиции. Заявени деликатно, в негов стил. Животът му следва театралния ритъм и влиза от един сезон в друг. А предстоящият вече крачи към публиката с твърдата стъпка на цветните „Кецове”.

Лексикон

Ако можех да живея във филм… ще бъда П.П. (като Питър Пан и Питър Паркър).

Извън сцената съм… Иво.

Славата е... секунда.

Личността от миналото, с която бих искал да разговарям, е… моята, запокитена някъде там.

Моят страх е... мой страх.

Мястото, което винаги ще помня... родилния дом.

Идеалният флирт е... непринуден.

Жените са... жени, когато обичат.

Най-добрият съвет, който съм получавал... да не давам и да не приемам съвети.

В света бих променил... само моя, който мога.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара