Когато две жени, дори хванати за ръка, отидат до тоалетната в заведение, това си е нещо нормално. И така се възприема. Но нормално ли ще бъде прието реципрочното – двама мъже, дори не хванати за ръка, да посетят същото заведение. Майтап, ще кажете. Ташак, както се изразяват някои малко по-грубичко.
Ташак, ташак, ама на гол гъз си е живо ебане, е нецензурното, но болезнено вярно продължение. Именно така разсъждава една малка част от обществото, а именно: разведените мъже, които искат и имат възможност да отглеждат детето или децата от разтрогнатия брак.
Колкото и да търсих данни за това в колко случаи при развод, даже по вина на съпругата, родителските права са дадени на бащата, не намерих. Отговорът ми е, че просто няма смисъл – процентът клони към нулата. При консултации с адвокат, даже с няколко адвокати, стигнах до извода, че един мъж, който иска след развода да гледа сам детето си, трябва да изкара бившата си съпруга „наркоманка, луда и курва“, за да има шанс пред съда. Подчертавам съюза „и“, защото ми обясниха, че при „или“ шансовете значително намаляват.
Тоест, всеки мъж, искащ след развода да гледа детето си, и сигурен, че ще го направи по-добре от бившата си съпруга, трябва да свърши работата на държавата. Вероятно родителските права на една
жена, която е доказано „наркоманка, луда и курва“,
би трябвало да бъдат отнети, защото тя очевидно не може да се грижи за детето или децата си.
Получава се, че майката има изконно и законно право след развод да гледа детето си, а мъжът трябва да се бори за него. За какво равноправие тогава говорим.
Два кратки цитата:
Конституция на Република България, член 6, ал. 2: Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, ПОЛ…
Член 14: Семейството, МАЙЧИНСТВОТО и децата са под ЗАКРИЛАТА НА ДЪРЖАВАТА и обществото.
Член 47, ал. 2: ЖЕНАТА МАЙКА се ползва от ОСОБЕНАТА ЗАКРИЛА НА ДЪРЖАВАТА, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.
Какво да очакваме тогава, при положение че в основния и свещен закон на държавата се споменават единствено един пол и един родител. По-късно, когато разговарях със съдия и го попитах защо е такъв процентът на даване на родителските права на майките, той ми отговори: „Така е по принцип.“ Държава, в която
толкова важен въпрос се решава „по принцип“, е безпринципна държава,
е моята естествена и справедлива реакция. Основният аргумент срещу моите щения за справедливост беше, че подобни случаи на бащи, искащи да си гледат сами децата, са прекалено малко. Което в XXI век ме хвърля в оркестъра. Излиза, че направо се пропагандира нарушаване на правата на едно малцинство. Къде е Европейският съд по правата на човека? Според мен в момента е по-лесно двама гейове (които доколкото знам все още не може да създават семейство в България) могат да отглеждат дете, отколкото това да направи разведен баща.
По времето, когато този въпрос бе наболял за мен, обсъждах един казус. Вероятно всички си спомнят Даниела Терзийска – жената, която уби 3-годишния си син Пепи, пъхна тялото му в найлонов чувал и го хвърли в езерцето на Южния парк в София. Вината й беше доказана от съда, но тя не бе осъдена, а обявена за невменяема. По-късно я видяха да работи на един паркинг в центъра на София. Мъжът й, таксиметров шофьор, се разведе с нея. Да предположим, че след 10 или 15 години тя се омъжи отново и роди, а след това се разведе по взаимно съгласие? На кого от двамата съпрузи според вас ще дадат детето? На бащата? Сложете ръка на сърцето и кажете, че сте сигурни в това. Аз лично съм сигурен в обратното. Просто чувам аргументите на съдията, че където има грешка, има и прошка. Дори когато грешката е да удушиш детето си и да го захвърлиш в езерцето на Южния парк.
Преди година-две се смях искрено, когато прочетох как правителството искало да се бори с неравноправието между образите на двамата родители, като вкара образа на бащата в читанките. Въпреки че дори самото признаване на подобно равноправие е крачка напред. Както казваше другарят Тодор Живков – таз година завод за полупроводници, догодина за цели проводници, ха-ха. Може би ще стане нещо подобно – този век борба срещу дискриминацията на бащите, другия век – равноправие при получаване на родителските права.
Преди около 30, може и повече години един френски писател – Робер Мерл, написа фантастичния роман „Добре охранявани мъже“. Там освен с предсказване на болест, уникално много приличаща на СПИН, имаше един детайл, потресъл тий- нсъзнанието ми. В книгата всички мъже, заболели от болестта енцефалит 16, губят размножителната си способност и половата си сила. По тази причина малцината останали здрави са пазени като нацио- нално богатство, а властта поемат жените. В една от описаните случки две тийней- джърки принуждават 80-годишен мъж да прави секс с тях. Съдът, съставен, естествено, от жени, го осъжда на 20 години затвор с мотива, че по принцип сексуалният акт е агресивен от страна на мъжа. Тоест, той не може да прави секс, без да го иска, ерекцията се приема за доказателство.
Защо разказвам този пример? Защото
има пряко отношение към неравноправието между мъжа и жената.
Ако мъжът не насилва жената сексуално, когато в действие влиза Наказателният кодекс, би трябвало двамата да имат равни права, както и задължения впоследствие при една евентуална бременност. Би трябвало, но не е така. Разсъждавам съвсем лаишки, не юридически издържано. Жената, когато забременее, може да каже на бащата, но може и да не му каже.
Независимо от неговите желания тя може да направи аборт и не е длъжна да го пита.
Дори да го роди, може да му каже, а може и да скрие. Ако не скрие, може да го осъди той да признае бащинство (не казвам, че не е правилно) веднага, след една, след десет, а може би и след петдесет години. Къде са правата на биологичния баща в случая? Кой е решил, че майката може да има права върху живота на нероденото дете, а бащата – да няма? Нали сексът е бил доброволен и желан и от двамата? Да не говорим, ако тя просто го излъже, че ползва контрацеп- тиви.
Продължавам. В споменатия по-горе Семеен кодекс се казва следното:
Чл. 32. (1) Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено, преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак.
Тоест, представете си следния казус.
Съпругата си хваща любовник.
Прави секс с него без презерватив или други предпазни средства, съответно забременява. Както става по вицовете, съпругът се прибира, хваща ги на калъп и вдига скандал. Решава да се разведе и го прави – няма значение дали е по взаимно съгласие или не. Детето, което ще се роди, обаче е негово по закон. Нещо повече: възможно е съпругата да забременее веднага след развода и пак да осъди бившия си съпруг да признае детето и съответно да му плаща издръжка.
Дявол да го вземе, някой ще ми каже ли поне един член или алинея от който и да е закон, който да дава някакво право на бащата?!
0 Коментара