Чудото на Благодатния огън

Благодатния огън ще бъде донесен от Йерусалим тази вечер от ловчанският митрополит Гавриил. Владиката ще лети с правителствения фалкон .

Той е в светия град, за да посрещне чудотворното слизане на Огъня от Гроба Господен като представител на Българската патриаршия.

Тази година самолетът с Благодатния Огън ще кацне направо в София и няма да мине през Пловдив, както в предходните две години. Представители на епархиите в страната ще чакат на летището, за да взетат от огъня и го занесат във всички църкви за вечерното богослужение за Великден.

Благодатният Огън е едно от чудесата на православното християнство. Всяка година сутринта на Велика Събота на Гроба Господен и по улиците в близост до него се стичат хиляди поклонници, за да станат свидетели на слизането на Благодатния Огън, на чудото на „изливането на светлината“, както още се нарича. Огънят се появява в отговор на молитвите на хилядите вярващи.

Храмът е построен през ІV век на мястото, където е завършил земният път на Исус Христос.

В 10 часа започва претърсването на Светия Гроб, което се наблюдава от арменците и представителите на други християнски църкви. Специални лица изгасят всички кандила и свещи и проверяват за евентуално укрити запалителни материали. В 11 часа Гробът се запечатва с две бели ленти, скрепени с печат от чист восък и знака на патриарха. Тази процедура възстановява запечатването на Христовия гроб от евреите, които са искали по този начин да предотвратят открадването на тялото Му.

С литийно шествие православният патриарх, придружен от арменския и множество архиереи и духовници, влиза в храма на Възкресението. Той влиза в олтара и сяда на патриаршеския трон. Представители на арменците, арабите, сирийците, коптите и други целуват ръката му, за да получат правото да приемат от него Благодатния Огън. След това започва лития, по време на която патриархът и епископите три пъти обикалят Светия Гроб, пеейки църковни химни.

Веднага след това Гробът се разпечатва, патриархът сваля архирейските си дрехи и остава облечен с бял стихар. Управителят на града, както и директорът на полицията претърсват патриарха за възпламенителни материали.

След проверката Йерусалимският патриарх влиза заедно с арменския представител в параклиса над Божия гроб, като през цялото това време кандилата в църквата са загасени. Патриархът коленичи и произнася молитва, с която умолява Бога да дарува свещената светлина.

Синьо-бели светкавици минават навсякъде и факлите, които патриархът държи, но и всички кандила в храма се запалват сами. Получаването на благодатния Огън може да продължи различно време – има случаи, когато светлината слиза за броени минути, а друг път патриархът прекарва доста дълго, коленичил в молитва пред Светия Гроб.

След това патриархът излиза и запалва първите свещи, докато полицията следи за порядъка. Според свидетелствата на очевидци и според православното предание няколко минути след получаването на Огъня той не изгаря ръцете на поклонниците.

Първите писмени сведения за слизането на Благодатния огън в храма „Възкресение Христово“ са от Евсевий Кесарийски и монахиня Силвия през 4 век. Евсевий пише, че през 2 век патриарх Нарцис заповядал да налеят вода в лампадите, понеже маслото било свършило. Тогава огън от небето възпламенил всички лампади, които горели по време на цялата пасхална служба. Латинският монах Бернард пише през 865 г.: „През Велика Събота, в навечерието на Пасха, службата започва рано и след нейния край се пее „Господи, помилуй“, докато всички лампади над Гроба Господен се запалят с пришествието на Ангел“.

През 1099 г. Йерусалим бил завладян от кръстоносците. В своята книга английският историк-византолог Стивън Рънсиман пише: „Неуспешно започна първият латински патриарх Арнолд. Той нареди да се изгонят от прилежащите им предели в храма на Господния Гроб всички секти на еретици, а после започна да разпитва православните монаси къде пазят Кръста и другите реликви. След няколко месеца Арнолд бе сменен от патриарх Даймберт от Пиза, който отиде още по-далеч. Той се опита да изгони всички местни християни, дори и православните, от Гроба Господен и да пуска там само латини, като въобще лиши останалите от църковни здания в Йерусалим и около него… И Божието възмездие не закъсня. На Велика събота през 1101 г. Светият Огън не слезе в кувуклия, тъй като там не бяха поканени източните християни. Тогава крал Балдуин I се погрижи да се върнат правата на местните християни…“

Капеланът на йерусалимските кръстоносци Фулк разказва, че когато западните поклонници (от кръстоносците) посетили светия град преди превземането на Кесария, за да празнуват пасха, целият град на Йерусалим бил в смут, защото Светият Огън не се явил и вярващите цял ден прекарали в очакване пред храма на Възкресението. Тогава, като че ли по небесно внушение, … цялото духовенство и кралят отишли в Соломоновия храм, неотдавна обърнат от Омарова джамия в църква, а през това време гърците и сирийците, останали на Гроба, разкъсвали дрехите си и с вопли призовавали Божията благодат. И тогава, накрая, Огънят слязъл…

Известният мюсюлмански историк ал Бируни (9-10 в.) пише следното: „Един път губернаторът заповяда да заменят фитилите с медни жички, като се надяваше, че лампадите няма да се запалят и чудото няма да се случи. Но когато огънят слезе, медта се запали..“

Най-известен е случаят с неслизането на Благодатния Огън през 1579 г., когато арменците успели да подкупят султан Мурад и местната градска управа и да получат правото само те да честват пасха в храма и да получат огъня. От целия Близък Изток се събрали техни единоверци, докато православните начело с патриарх Софроний не само не били допуснати в параклиса над Божия гроб, но и въобще в храма. Така те останали на входа, за да се молят там, а арменският патриарх в продължение на целия ден се молил, но въпреки това чудото не се случило. Тогава внезапно като че мълния слязла от небето и ударила колоната, до която се молел православният патриарх Софроний и Огънят се явил там. Това било единственият случай в историята, когато Огънят слизал извън пределите на храма. Свидетелството за истинността на православната вяра било толкова очевидно, че предизвикало вълнения сред тълпата и имало дори обърнати мюсюлмани в православието. Турските власти толкова се разгневили за предизвиканите размирици на арменците, че постановили арменският архиерей винаги да следва православния патриарх в пасхалната церемония и никога да не взема непосредствено участие в получаването на Благодатния огън.

Използвана е информация от www.dveri.bg