В началото на годината световният феномен „Радвам се, че мама умря“ на Дженет Маккърди излезе на българския пазар от издателство „Хеликон” със заявката да повдигне редица важни теми, които все още остават зад затворените врата на предразсъдъците. Книгата е избрана за най-добър мемоар/ автобиография в Goodreads за 2022 г. с над 200 хил. гласа., оглавява класацията на „Ню Йорк Таймс” и повече от година е сред най-търсените заглавия на оригиналните й издатели – постижения, които сами по себе си са свидетелство за стойността й.
В същото време провокативното на пръв поглед заглавие кара някои хора да дават крайни оценки и с лека ръка да отричат книгата само защото ги е накарало да се почувстват неудобно. В дискусии в социалните мрежи то е определяно като „отвратително, гадно, отблъскващо, тъпо, гнусно, зловещо, идиотско…“ А всъщност такова е само желанието неудобните теми да се премълчават, защото мемоарът на актрисата Дженет Маккърди, позната основно като Сам Пъкет от сериалите „Ай-Карли“ и „Сам и Кат“, е многопластова, отлично написана и смислена книга.
Освен семейните взаимоотношения и техните девиации, като майката, чиято болна амбиция и манипулативност (де)формират младата актриса, книгата засяга и редица други социално значими теми – за
тормоза над децата, който далеч не е само физически,
за последиците от него, за прогресията и развитието на психичните разстройства, на хранителните разстройства и на различните зависимости. Коментират се цената на славата и известността, както и натискът на общественото мнение.
И точно в този контекст заглавието не е просто провокация, а покана да помислим и да поговорим за тези неща; да четем и да помогнем – било на себе си или на някого до нас. „Радвам се, че мама умря“ притежава и терапевтична сила, ако се приеме без предразсъдъци и с осъзнатост. Неред с това книгата не е нито тъжна, нито потискаща… Напротив – тя дава надежда, че никога нищо не е загубено, че винаги имаш право на избор, че може да се стремиш към нещо повече, към нещо по-добро.
0 Коментара