„Мистерия с кон“ – най-новата постановка на Сатиричен театър „Алеко Константинов“, по непоставяна досега у нас пиеса на Стефан Цанев, е базирана на истински сюжет. Преди години, някъде през 90-те, писателят минал през запустяло село и местните хора му разказали смазваща история за няколко изгладнели и оскотели старци. Били толкова самотни, че си нямали никой друг.
Веднъж се скарали за някакъв кон и се изпотрепали взаимно с кавалерийска сабя. Само един от тях оцелял – най-лудият, разбира се, който не спирал да повтаря, че всъщност нямало никакъв истински кон, старците си го измислили и във въображението си го направили по-жив от самите тях.
Стефан Цанев включва преди 20 г. този случай като единичен епизод в пиесата си „Конят на Александър Велики“, а впоследствие развива историята в „Мистерия с кон“, която преди няколко сезона е поставена в Анкара, а сега и в Сатиричния театър.
Цялото действие протича в мизерна кръчма.
На Балканите най-важните разговори и многозначителни мълчания се случват в кръчмите. Там всички надскачат себе си след няколко ракии. В „Мистерия с кон“ няма ракии, няма и нищо за ядене, защото няма и пари. Гладът е главно действащо лице в пиесата – гладът буквално и гладът за свобода. Една от най-красивите сцени в постановката на младата режисьорка Анастасия Събева в Сатиричния театър е въображаемото угощение на героите – вдъхновено от Чарличаплиновите кадри с изяждането на обувката в „Треска за злато”.
На Балканите по принцип всичко е мистерия. А когато е замесен и кон, нещата стават още по-непредсказуеми. Конят е особено, мистично животно, фокус на надеждата за промяна.
„Ех да имам, туй що немам“, пее в „Бел кон“ Влатко Стефановски.
„Конят символизира невъзможната мечта на човека – да полети, да покори света, да е велик и свободен като Александър Велики“, казва Анастасия Събева.
Мечтите около мистериозния кон са свързващото звено между основните персонажи в пиесата: Н.В. Лудият (Александър Григоров), о.з. полковникът (Кирил Ефремов), попът (Георги Спасов), кръчмарят (Теодор Елмазов), циганинът (Светлозар Начев) и учителката (Елена Атанасова).
Стара истина е, че
най-големите престъпления се извършват заради мечти.
Сбъднати или несбъднати. За да извоюваш свободата, трябва да имаш кон и сабя. В края на постановката се оказва, че вместо кон, героите имат само четири петала. Но пък сабята е налице и с нея заклинанието „Свобода или смърт“ се отича единствено в смъртта. Както в Ботевата чета, накрая не се разбира кой кого е убил. Всички са мъртви, само лудият е жив. Типичният сюжет на българската свобода.
Всичко в тази постановка е впечатляващо – играта на актьорите, сценографията (просмукана от знаци) на Елена Нацариду, музиката на Калин Вельов, песните и великолепните им изпълнения с хореографията на Александър Манджуков.
Резултатът е нежен, лиричен, смешно-тъжен спектакъл в традициите на най-докосващия жанр – трагикомедията. Не го пропускайте.
0 Коментара