Детето на четиридесетия ден е още много мъничко и е още майчино. Затуй тоз път се събират само жени. Силата, която требе да му бъде дадена, требе да е женска, по-мека, от утробата на жените. Не е хубаво на такъв обред да има ялова жена. Требе да се съберат здрави жени, дето ще бъдат или са станали майки. И е добре жените да са му кръв, само роднини да са. Редят се в кръг по възраст – от най-старата към най-младата. Майката завършва кръга. Детето се поставя в креватче или люлка в средата. Може в средата да застане майка му и да го държи.
Дори и да плаче, бебето не се изнася!
Туй е негов обред и то требе да е там. Длъжност на неговите орисници и добросторници е да го успокоят и да го зарадват! Няма значение, ако детето спи, пак може да бъде наречено в съня си.
До бебето се слага едно червено кълбо вълнена прежда. Бабата издърпва края на преждата и леко го привързва на ръчичката на детето. Не реже конеца от кълбото. Кълбото си остава до детето по време на обреда.
По-старата баба е замесила тесто, блажно. И чисто. С брашно, мляко, яйца, захар и сол. Няма мая, квас и сода. Хлябът ще се вдигне от много месене, не от друго!
Бабата представя детето. Казва му името.
Казва на коя дата е избрало да се роди
и имената на родителите, които си е избрало. Започва месене и наричане първо от бабата. Всяка жена взима тавата в скута си, меси и полага думите си в хляба. Важат правилата и възбраните от лястовичето наричане. На детето не му се пипа пътят и не му се пипа Богът!
На една новопристигнала душица могат да се нарекат много работи. Да е здрава, да расте хубава, да расте с ума си, да е много обичана, да й се чува думата, да има остър поглед, да е силна, да си изрича волята, да й е светло по пътя, да й е светло в сърцето, да й е топло под покрива, да не й слиза хлябът от масата, да са горди с нея майка й и баща й, да расте читав човек, да си вижда радостта и да знае да си я стига, да й е силен и здрав коренът, да си провиди пътя, да го върви с вдигнато чело…
Всяка меси и нарича такива работи и всичко, което й идва да рече от обич към тая рожба. Всяко наричане завършва с думите:
„Добре си ми дошъл/ла (името)! Реченото ми да бъде сторено!“.
Като се изредят всички, последна нарича майката. Завършва с думите: „Добре си ми дошъл/ла! Реченото на всички да бъде сторено!“.
Хлябът се пече веднага. Става за двайсетина минути, защото е чист. Когато е готова питката, требе да се разчупи над главата на детето. Хлябът застава между Бога и детето. Туй показва три неща: първо, тоз хляб е дар за Бога, че е изпратил тая рожба. Второ, показва на детето за първи път, че никой не е по-голям от хляба. Трето, в тоя хляб са благите думи за бъднините на тая душа. Хлябът е добре да се разчупи от момиче до 12 години. Ако няма такова, да се разчупи от бабата. Майката държи под него бяла кърпа, за да не се изгуби нито трошица от тоя хляб. Разчупват го над главата на детето на две половини. От едната половина взимат мъничък къшей и я слагат до главичката на бебето. От другата половина се отчупва къшей и го изяжда майката. Останалото от двете половини се разделя между всички жени.
От тоя хляб не се раздава и не се разнася.
Ако има трохи, паднали в кърпата, те се дават навън на птичките.
Накрая се развива червеното кълбо. Отвързва се от ръката на детето и от негово име майката развива и отрязва за всяка жена по един червен конец. Връзва им го на ръцете. Туй е белег за всяка, че е била орисница и че пази туй дете.
Самото детенце нужда от червен конец няма!
Душата му е още вързана с Бога и е толкоз чиста, че никой не може да й навреди! Оназ работа, дето бебето може да бъде урочасано, са празни приказки на уплашени и неграмотни хора. Една мъничка рожба е толкоз светла, че лошо око я не лови. То ослепява от светлината й. Нея сам Господ я пази!
Тоз обред завършва със сладка почерпка, за да е сладък животът на рожбицата и за да е сладко посрещната!
„Стопанката на Господ“ може да купите от сайта на Розмари Де Мео.
0 Коментара