В една студена януарска вечер царството ни бе обхванато от паника. Незнайно как в него бе проникнала никому неизвестната до тогава Конвенция Истанбулова. Понесоха се слухове, че тя е бременна и всеки момент ще роди. Първи до родилката се оказаха сплотени родолюбци. Независимо, че нищо не разбираха от акушерство, те чевръсто запретнаха ръкави и за миг извадиха на бял свят отрочето на Конвенция.

Всички бяха стъписани. Никой не бе виждал такова създание. Най-първият сред юнаците взе в ръце новороденото и с национално отговорен тон рече:

— Това е Джендърчо. Той е от третия пол и ще ни донесе само беди. Давайте да го връщаме обратно в корема на майка му и да я прогоним с камъни там, откъдето е дошла!

Хората обаче любопитстваха, бутаха се и искаха да видят странното създание. Когато юнакът им го показва, те ужасени възкликнаха:

— Е па те такова животно нема. Сигурно иде от гнилата Европа и

ще съсипе семейните ни традиции

Махайте го веднага оттук!

В глъчката един дълбок мъжки глас накара всички да млъкнат. Това бе мъдрецът, който бе протегнал ръце към младенеца и се опитваше да успокои уплашената тълпа.

— Спокойно, братя. Всъщност Джендърчо е братовчед на добре познатия ни негов френския съименник Жанр. И двамата са от научно-аристократична фамилия и идват, за да ни укажат социалните роли, които се очаква да играят цивилизованите мъже и жени на сцената на живота.

Група наивници плахо се въодушевиха:

— Ахаа… Значи Джендърчо идва от ген или нашенското джинс, което ще рече род. Да не го трепем тогава. Може пък и да ни е от полза….

Но още преди пламъкът на ентусиазма им да блесне, те бяха смразени от гръмовният глас на Върховния жрец:

— Анатема, анатема, атанема. Джендърчо идва от Джендем.  Това е царството на Дявола, а Джендърчо е дяволско изчадие, което не бива да допускаме до себе си. Дяволът е оплодил тази развратна Конвенция Истанбулова и отрочето и е негово дете. Незабавно да прогоним и двамата от скъпата ни татковина.

Забиха църковни камбани. Хоругви се люшнаха като разгневено море, псуващо на развален английски заподозрените агенти на Конвенция. Тълпите наобиколиха парламента с искане тя да бъде изгорена на кладата, а Джендърчо да бъде бит с пръчки, докато не си признае участието в организирана престъпна група, целяща разбиване устоите на българското семейство и

масовото покваряване на дечицата

в детските градини, и училищата.

Настана всенародна суматоха. Когато децата не слушаха, майките им вече не ги плашеха с Торбалан и Баба Яга, а с Джендърчо. „Бързо да си изяждаш супата, че ей сега ще викна Джендърчо да ти изяде онази работа“ – крещяха те, макар политиците добре да им бяха обяснили, че полът е единствено биологична даденост и с „оная работа“, или без нея, балканският мъж си е мъж.

Конвенция Истанбулова бе затворена в тъмница.  Царят не искаше да си цапа ръцете повече с нея. Вече бе разбрал, че придворните му са настроили народа срещу пришълката и всеки опит да я защити може да урони имиджа му. Затова той възложи на върховните съдии да отсъдят дали тя е майка на Джендърчо и до каква степен отрочето е заплаха за националната ни сигурност.

Осем от дванадесетте съдии заклеймиха Конвенция и я осъдиха на доживотно изгнание. Юнаците, чевенобузковците и чернодрешковците празнуваха своята победа над всемирното зло. Джендърчо остана невръстно сираче и започна да се скита из словото и фантазиите ни.  На повечето места го взимаха за обикновен „педераст“ или педофил, другаде си мислеха, че е транссексуален или интерсексуален. Това нямаше никакво значение, защото каквото и да кажеше,

всички го приемаха за сексуален извратеняк,

който е изпратен да покварява децицата с джендърната си идеология и джендърното си образование.

Така той се превърна в призрак. Никой не знаеше дали Джендърчо реално съществува, но всички се плашеха от него. По-скоро плашеха се с него, както малките деца се плашат със страшни истории, разказвани по тъмно. Чужденците идваха в царството ни само и само за да го видят, защото никъде по света не се бе чувало за подобно създание.  Роднините му от аристократичното семейство на световната научната лексика се опитаха да го спасят, но репутацията му в нашето царството бе непоправимо компрометирана. Злите езици разказват, че гражданска инициатива подготвяла Джандърчо за участие в конкурс на Гинес за най-странна словесна приумица.  Дано пък това да му е късметът!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара