Март, 2022 г. Всяка секунда се ражда нов живот. Стотици хиляди жени по света стават майки само за ден. Телата им, дом за техните деца, придружават новия човек до светлината.

Март, 2022 г. Тялото на една майка си остава единственият дом за нейното дете. Двамата са имали общ ритъм. То няма шанс да има свой собствен. Тя няма да чуе бебешкия плач, то няма да проходи, защото дори първата глътка въздух не е успяло да поеме. Майка му няма да го държи за ръка в първия учебен ден, няма да се радва и страда с него покрай първите му любовни вълнения, нито ще се гордее с него, когато му връчват дипломата от университет.

Защото смъртта е изпреварила живота.

Защото в един родилен дом в Украйна болката, радостта и вълнението от раждането са заличени от свистенето на бомбите.

Без значение от годината. Войната има едно лице и то е страшно и грозно. А най-страшното от страшното е, когато смъртта не е част от живота, а негово начало.

Март, 2022 г. По данни на УНИЦЕФ, само за три седмици, около 3 милиона души са напуснали Украйна. Половината от тях са деца. Всяка секунда едно дете в Украйна става бежанец. 1,5 милиона деца не са в домовете си със своите семействата ( някои са тръгнали съвсем сами ), не играят с приятелите си, не карат скейтборд в парка, не знаят ще видят ли някога пак татко си.

Татковците защитават своя град.

Март, 2022 г. Ужасът на някои български майки не е свързан с писъка на войната, а с това, че бягащите от своите домове „тропат нагло с джиповете си на нашата врата“,  че ще получат топло яке и вафла и едни помощи, които според тях се „полагат на нашите деца“, че ще заемат местата на децата им в детските градини. Толкова крещящо злобни постове в тази посока има в социалните мрежи, че… просто думите са излишни. Майки, бе хора, майки!

Но… този грозен крясък е заглушен

( поне в моя свят ) от един друг вик, родил се от ужаса на войната – викът на  емпатията. Вик, излязъл от изящното лице на добрината. Лице, излъчващо любов и съпричастност, без грим, изкуствени намеси и пълни с омраза гримаси. Лице, станало възможно заради хилядите доброволци и топлите им човешки сърца.

Те са тук. Днес, март, 2022 г И са по-красиви от всякога.

Шапки долу за светлата страна на живота!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара