Лесно е да забравим, че съвременният свят произлиза от Вестфалския мир. В края на ХVII в. силите на протестантския и католическия лагер са прекратили религиозните войни, признали са, че не могат да се унищожат взаимно и са седнали да преговарят върху концепции като суверенитета и официалното вероизповедание на всяка отделна страна. Хенри Кисинджър е отделил достатъчно място на идеите, довели до нашите съвременни схващания за държавата и нейната връзка с религията, дипломацията и закона. Пол Джонсън също ни показа своята представа за света на свръхсилите. Сега обаче Нийл Фъргюсън демонстрира, че не можем да разберем последните триста години без да обърнем внимание на големия, мъчен за осъзнаване паричен поток между нациите.
Дали златото струва… собственото си тегло? Може ли да бъде спечелена голяма война без стабилна национална икономика? И като стана дума за това – а може ли да бъде спечелена голяма война даже и със стабилна икономика? „Пари и власт“ се опитва да стигне до сериозен и задълбочен отговор на тези въпроси. И успява – при това не само в историческа, а и в чисто съвременна перспектива. Книгата дава отрезвяващ поглед към бавни процеси, които иначе сме сме склонни да гледаме само през полуромантичните перспективи на технологията и народопсихологията или пък през недостатъчно задълбочения ентусиазъм на новите финансови инструменти в дигиталната епоха.
Вярно е, че изследването на университетския консерватор Фъргюсън
показва силата и слабостта на поглед,
нарочно ограничил се до 2000 г. Оксфордският анализатор говори с увличащата самоувереност на математик и елегантният превод на проф. Борислав Гаврилов ни увлича. Лесно е да повярваме, че историята се движи от финансови механизми, по-точно от финансови закономерности. Можем да си създадем представи за края на испанската хегемония или за развитието на Япония при Токугавите, зависими от цената на златото, сякаш четем увлекателно продължение на „Пушки, вируси и и стомана“ или на Броделовото „Средиземно море“.
Но тук историята е по-суха, визията е по-абстрактна. Съдбите на стотици милиони хора са ни представени чрез едва бегло доближените до наративната история криви на националния дълг, износа и валутните флуктуации. „Пари и власт“ в издание на „Рива“ респектира с трезвия си поглед върху чисто икономическата стойност на усилията на цели нации в равновесието на световните сили. Технологиите, класите и страстите следват паричния поток. Дори климатът сякаш губи част от значението си пред финансовата абстракция.
Това не е романтично четиво.
Нийл Фъргюсън ни представя революциите и научния напредък от така важното за нас Просвещение като резултат от неумолими финансови закономерности. Кралете, банкерите и завоевателите са само пешки в сляпата игра на благоденствието или мизерията на огромни части от света. Това е доста по-земна и отрезвяваща картина в сравнение с лесните надежди и рецепти, предлагани напоследък в преведените у нас трудове на Наоми Клайн и Пол Мейсън. Ако повярваме на „Пари и власт“, то посткапитализмът никога няма да настъпи. За част от публиката това ще е мрачна перспектива; за друга ще е насърчаващо. Икономическите цикли, така или иначе, няма да се повлияят от нашето отношение към тях. Или поне така твърди оксфордският историк на финансите.
Затваряйки книгата, ще се почувстваме или насърчени като икономически агенти в големия, хладен свят на паричните потоци, или ще бъдем обзети от меланхолия по един по-романтичен, не толкова богат и бездушен свят. Това зависи от отделния читател. Но книгата няма да ни остави безразлични, а и перспективата ни ще се е доближила до тази на големите.
0 Коментара