Стругарката
С каква спокойна сръчност двете й ръце
цял ден неуморими заети са на струга.
И за машина нова в бубиновия цех
метални леки оси редят една след друга.
Разбираш ли как радостно звучи сега това?
От груби тежки късове стомана и желязо,
покрити с едър пласт от прах и ог ръжда,
блестящи фини части от струга да излязат.
Как весел и щастлив е този неин труд:
сред стружки сребропери и златни стърготини,
частица по частица да оживява тук
една необходима в завода й машина.
Стругарката не спира. По дадения план
разчита бързо тя размерите, числата.
На ножа дава ход – най-бърз и най-желан –
притисната на струга — ведно със струга слята.
А в тънка бяла струйка над осите тече
машинно леко масло и ножа охладява.
И живо и внимателно със ловките ръце
съветската машина жената управлява.
Но туй разхубавено от радостта чело,
по тсз подвижни пръсти, със шуплера, що мерят,
по сивата престилка със знака ка «ЕЛПРОМ» –
все нови стружки кацат сега и потреперват.
Какво от туй, че тя единствена жена
посред мъже работи в неспирен адски трясък.
В очите и зелени таи се светлина
и твърдост — в двете длани зацапани със масло.
Две норми всеки ден тя изработва тук.
За новата машина — две корми непрестанно.
А покрай нея шумно работи струг до струг.
Комети от искри на шмиргелите пламват.
Не знам жената част ли е от струга, или той
самият в този миг е топъл къс от нея,
но ясно е за мене: сега сърце едно
в стругарката и струга тупти, трепти и пее.
ПАУЛИНА СТАНЧЕВА
0 Коментара