Марий Росен е режисьор и актьор, поет, автор на стихове за песни и музикант. Името му не е псевдоним – кръстен е на баба си Мария. Като дете искал да стане цирков артист, после се увлича по пантомимата. Завършва театрална режисура в класа на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова в НАТФИЗ през 2000 г. Поставил е спектаклите: „Нещастните усилия на любовта” по Шекспир (Театър „Ла Страда”); авторските си спектакли „Лунни ангели” (Театър „199”) и „Жираф” (Сатиричен театър); „Бели нощи” по Достоевски, „Сесил” от Жан Ануи, „О2” от Карл Джераси и „Пластилин” от Василий Сигарев, „Тест“ от Елин Рахнев – всичките в Сатиричния театър; „Отровата на театъра“ от Рудолф Сирера, „Аз съм емоционално създание“ от Ева Енслър, „Очите на другите“ от Иван Димитров в Народния театър и др.

Инициатор и постановчик на пърформансите „Раждането на новото слънце”, изпълнен в Зимната градина на Външно министерство и „Бленуване”, представен в Голяма зала на Национална Художествена Академия. Заедно с колегата си режисьор Валерия Вълчева работят над проектите „200 000 години” (театрален пърформанс по Чехов, показан в изоставената сграда на бившия музей на Революционното дело); „Дълбоко високо” по текстове на Рембо и Метерлинк (игран в Параклиса на НХГ), „Трагедия за Ромео и Жулиета”, създаден специално за GoATMILK Festival в село Бела Речка, и „Хамлет”, осъществен в НХА. За

нестандартни театрални пространства

създава спектаклите „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел (в стара неработеща пицария) – за него получава награда „Икар 2015“ за най-добра режисура, и Shopping and fucking от Марк Рейвънхил (в супермаркет).

Участва като актьор в постановките “Дългият път на деня към нощта” (реж. Юлия Огнянова); „Януари” и „Три сестри” (реж. Стоян Камбарев); „Комедия от грешки” и „Битката” (реж. Димитър Недков); „Пинокио забравено за деца” (реж. Веселка Кунчева); „Радован ІІІ” (реж. Рангел Вълчанов); „Укротяване на опърничавата” (реж. Мариус Куркински). Автор e на текстовете за едни от най-хубавите песни на „Nasekomix“. Отвъд театралния салон и снимачната площадка Марий Росен е част от синт-поп групата Help Me Jones, едно от най-нестандартните имена на българската музикална сцена. Автор е на стихосбирките „Каменните хвърчила“ (изд. „Пергамент“) и „Трохи за мъртва птица“, публикувана през пролетта на 2020 в дигитална форма.

***

какво като сме

капки дъжд

 

нали летим

докато падаме

 

***

сърцето блъска

отвътре

 

но как да му

отвориш

 

***

щом още светят

мъртвите звезди

 

угасналите хора

до един са живи

 

***

туй което

липсва

 

хвърля плътна

сянка

 

***

всяко различно

море

 

отново те учи да

плуваш

 

***

счупен човек

се пише слято

 

поне на думи

да остане цял

 

***

когато дните са

мрачни

 

ние трябва да

светим

 

***

думите които

премълчаваме

 

сами говорят

помежду си

 

***

тук е останало

твойто отсъствие

 

сядам до него

и му галя ръката

 

***

ти го

редиш

 

a то те

подрежда

 

***

остава ти верен

само

 

вечният страх от

всичко

 

***

домът е гроб

леглото кръст

 

ще хапна

малко смърт

и лягам

 

***

всичко което си

изгубил

 

е това което ти

остава

 

***

когато застанеш

пред празното

което било е

човешко присъствие

 

вместо стрели

карамфили пробили

голото тяло

 

твоето пълно

човешко отсъствие

там зад ъгъла

пали цигара

 

***

щом забравиш

бурята

 

тя си спомня

за тебе

 

***

приближаващи се

стъпки

 

на отдалечаващи се

хора

 

***

пребит от ударите

на сърцето си

 

***

една любов

наум

 

друг живот

наяве

 

***

oставяш знаци

че си бил

 

а те оставят други

че те няма

 

***

когато си вече дим

от цигара

 

и влизаш в окото ми

скришом

 

по сухата буза се стичам

надолу

 

и падам в топлата

пепел

 

***

облягаш се назад и

падаш

 

бездната е толкова

удобна

 

***

има дни когато

заедно

 

всички сме сами

като един

 

***

уста пълна

с череши

 

земя пълна

с костилки

 

***

дъждът

пълни с вода

 

следи от

липсващи хора

 

***

все по-тесен става

този празен дом

 

не побира всички

които си заминаха

 

***

летиш

само когато

 

забравиш

че не можеш

 

***

дай ми вятър

да ме няма

и конец

да отлетя

 

дай ми камък

да остана

и се приземя

с дъжда

 

***

гледаш

небето

 

виждаш

дъното

 

***

името ми е

от хартия

 

леко лети и

бързо гори

 

***

вървят

пред теб

 

следите

които оставяш

 

***

буташ

планината

 

местиш

само себе си

 

***

кожата след всяка зима

става по-дебела

 

но студът наместо вън

остава вътре

 

***

хората остават

сами

 

когато си тръгне

човека

 

***

сърцето брои

на колко е разбито

Facebook Twitter Google+

0 Коментара