Гледали ли сте филма “Лъжльото”? В този прекрасен и забавен филм, Джим Кери играе ролята на адвокат, за когото лъжата е най-нормалната част от ежедневието. Лъже всеки и за всичко – клиенти, колеги, партньори. Лъже бившата си жена, сина си, любовницата си. Преди всичко лъже себе си. И изведнъж този благ човечец е застигнат от “проклятие” – синът му отправя гореща молба към Вселената – татко му да не може да лъже повече, а да казва само истината. Последствията са мега комични – истината изскача като тапа от шампанско от устата му, и това разбутва отношенията със шефката му, с колеги, с клиенти, делата в съда са истинско откровение. Но в крайна сметка се стига до абсолютно освобождение, припомняне на ценности, възкресена любов и един по-добър и стойностен живот.
Защо пък да не опитаме и ние да сме абсолютно искрени и
да казаме истината, каквато и да е тя?
Имам познати, които са толкова оплетени в мрежа от лъжи, че се чудя как дишат. Купища странични интимни връзки, лъжи една след друга, лицемерности и “приятелски” учтивости, прикриващи отново.. истината.
Толкова по-трудно и затормозяващо е да живееш в лъжи. Колкото и дълго да бъде стаявана една лъжа, тя все повече и повече ви оплита със здрави нишки, трупате и уплътнявате сенки, блокирате жизнената си енергия. А рано или късно всяка лъжа намира пролука и изригва като вулкан. Който повлича в кален поток страхове, лъжи, неслучвания, че и болести.
Многобройни и разнолики са тези лъжи,
които удобно прикриваме като “благородни”, като “компромиси”, учтиви заобикалки, неща които “трябва” да направим, за да се съобразим с някой уж авторитет, уж приятел, уж нещо си… За да не си разрушим познанството, приятелството, партньорството… Причини колкото щеш…
А всъщност всички тези извинения ни водят към хлъзгав и лъкатушещ път, който ни отдалечава от истинското ни Аз. А пък онези, които те държат вързан за такива условности, всъщност се закачат за теб и цоцат ли цоцат…
Себе си лъжем преди всичко, поддавайки се на поредното похлъзване. Започваме да се опитваме да бъдем някой друг, който да е удобен, харесван, учтив и винаги отзивчив за всичко и всеки. И така
губим себе си,
слагаме похлупак на истинските си потенциали, които може никога да не реализираме. Защото сме заети да бъдем някой друг! Много по-лесно е да бъдеш това, което наистина си, отколкото да претендираш да си това, което не си!
Хайде да прекъсваме вече всички тези порочни връзки, да спрем да отдаваме енергията си, да живеем в своята абсолютна истина.
Да, знам, че истината е субективна и различна за всеки от нас. Както дон Мигел Руиз каза в интервюто за Свой Избор преди време: “Всеки човек създава някаква реалност. А на планетата Земя сме 6 билиона човеци. И всеки човек вярва, че в него е Истината, а всеки друг човек е погрешен. Лъжите са нищо повече от изкривяване на истината.”
Няма нужда да анализираме кой е погрешен, и дали казва истината. Нека престанем да опитваме да се впишем в чуждото възприятие за истина, а
да живеем в своята истина.
Когато вътрешното ти същество чувства осъзнато, че живее в истина, значи това е така. Това е истина. Вашата истина. Не е нужно тя да е груба, да обижда и отблъсква. Може да е тиха, смирена, но осъзната и категорична. Да, знам, че има моменти, когато сърцето ни казва да кажем истината по начин, който да не нарани човека. Но вие знаете кога са тези моменти и сърцето ясно подсказва как да постъпим тогава. Но сега говорим за друго, разбирате това.
Горчива цена ли ще заплатим?
Ще се развалят разни приятелства, партньорства, някой ще ни се разсърди, друг ще се нацупи.. трети пък може да оцени истината и да изградите нещо качествено ново. Всъщност, тези връзки, които ще се прекъснат не са никаква загуба. Ще се освободите от затормозяващи и подтискащи обвързаности! Нима може да е ценно и градивно нещо, което е градено и
подхранвано от заблуди и компромиси?
Също както в една интимна връзка, всяка друга връзка градена на компромиси е неистинна и без реална стойност. Години наред ни учат, че брака и изобщо успешните връзки се градят на компромиси. Да, ама не! Истински стойностните неща се градят от любов, истина и осъзнатост.
Тя освобождава. Дава криле, простор, сила и независимост. Тогава буквално отрязваш юздите и започваш да твориш с размах. Хайде!
От сайта на Мартина Иванова Свой избор
0 Коментара